Камила Лекберг
Прокоба (52)

Един поглед в огледалото в коридора показа недвусмислено на Ерика, че разочарованието от днешния ден се е изписало неумолимо върху лицето й. Тя бавно съблече якето си, свали шала и се ослуша любопитно. От дневната се чуваха оглушителни детски писъци — весели, слава богу. Ерика влезе в стаята. Скупчени на пода, три деца, една жена и един мъж се боричкаха, крещяха и размахваха ръце и крака. Приличаха на огромно уродливо чудовище.

— Какво става тук? — попита Ерика с най-строгия глас, на който бе способна.

Ана вдигна изненадано глава. Косата й, обикновено грижливо сресана и подредена, стърчеше в различни посоки.

— Здрасти! — весело подвикна Дан и също се надигна, но Ема и Ейдриън веднага го събориха.

Мая пищеше от задоволство и се мъчеше да помогне на братовчедите си, като дърпаше краката на Дан с всичка сила.

Ана се изправи и си изтупа коленете. Лъчите на крехкото пролетното слънце, които се процеждаха през прозореца, образуваха ореол около русата й глава. Ерика остана омаяна от красотата на по-малката си сестра. За пръв път си даде сметка колко много Ана прилича на майка им. Това прозрение пробуди стара, дълбоко стаена в сърцето й болка. Отново се появи въпросът „Защо?“. Защо майка им не ги бе обичала? Защо никога не ги бе дарила с блага дума, с ласка? Защо нито веднъж не ги бе потупала окуражително по рамото? От Елси получаваха само равнодушие и студенина. Баща им беше пълната противоположност на майка им. Нейната суровост той компенсираше с нежност. Хладината й — с обич. Непрекъснато се опитваше да обясни поведението й, да го извини, да изкупи грешките й. И до някаква степен успяваше, но нямаше как да замести изцяло майката в живота им. И макар че Туре и Елси загинаха преди четири години в пътна злополука, Ерика още таеше силно огорчение.

Ана я изгледа учудено и Ерика осъзна, че се взира в сестра си. Опита се да си придаде невъзмутим вид и се усмихна.

— Къде е Патрик? — попита Ана, погледна весело децата на пода и тръгна към кухнята.

Ерика я последва, без да отговори.

— Направила съм кафе. — Ана започна да налива ободряващата течност в три чаши. — С децата изпекохме кифлички.

Чак сега Ерика усети изкусителния аромат на канела във въздуха.

— Но ти ще трябва да се задоволиш с тези — заяви Ана и сложи пред сестра си чиния с нещо като сухари.

— Какво е това? — нацупи се Ерика и предпазливо взе едно парче.

— Пълнозърнести бисквити — обясни Ана и й обърна гръб, докато слагаше в панер част от пресните кифлички, оставени да изстиват върху решетка на кухненския плот.

— Ама… — понечи вяло да протестира Ерика и усети как устата й се налива със слюнка при вида на бухналите апетитни изкушения, поръсени с перлена захар.

— Очаквах да се позабавите повече и мислех да те пощадя, като замразя част от кифличките. Сърди се на себе си. Ако ти липсва мотивация, мисли за роклята.

Ерика си взе една бисквита и отхапа скептично. Е, опасенията й се потвърдиха: все едно дъвчеше талашит.

— Къде е Патрик? И защо се прибираш толкова рано? Очаквах да се поразходите повече, да седнете някъде да обядвате… — Ана седна до кухненската маса и извика: — Следобедната закуска е сервирана!

— Извикаха го на работа — обясни Ерика и остави бисквитата в чинията. Още не можеше да погълне първата хапка.

— На работа ли? — изненада се Ана. — Нали щеше да е свободен през уикенда?

— Така беше — потвърди Ерика и долови как в гласа й се промъкна нотка на огорчение. — Но го повикаха по спешност и нямаше как да откаже. — Тя се замисли как точно да формулира продължението и в крайна сметка се отказа да бъде деликатна: — Преди обяд боклукчията Лейф намерил труп в камиона си.

— В камиона? — слиса се Ана. — И как се е озовал там?

— Явно някой го е изхвърлил в кофа и когато Лейф я е изпразвал…

— Божичко, какъв ужас! — възкликна Ана, а очите й се разшириха. — Кой би направил подобно нещо? Значи, извършено е убийство? Ама и аз какви въпроси задавам! Защо иначе някой ще хвърля труп в кофа за смет?! Какъв ужас! — повтори тя.

— Какво се е случило? — попита Дан, който тъкмо влизаше в кухнята. Седна до Ерика.

— Извикали Патрик по спешност на работа, защото боклукчията Лейф намерил труп в камиона си. — Ана изпревари сестра си.

— Шегуваш ли се? — шокира се Дан.

— Уви, не — отвърна мрачно Ерика. — Ще ви помоля да не разпространявате новината. Рано или късно хората ще научат, но няма смисъл да осигуряваме занимание на клюкарките.

— Не се притеснявай. Ще си мълчим — увери я Ана.

— Непрекъснато се чудя как Патрик издържа на такава работа — отбеляза Дан и си взе кифличка. — На негово място сигурно щях да полудея. В моите очи да преподаваш граматика на четиринайсетгодишни е повече от стресираща работа.

— И аз не бих издържала — съгласи се Ана и впери празен поглед пред себе си.

И Дан, и Ерика се ядосаха, че отвориха темата. Да се говори за трупове и убийства пред Ана, не беше никак уместно.

— Не се тревожете за мен — успокои ги тя, все едно прочете мислите им. — Такива неща се случват и е нормално да ги обсъждаме. — Тя се усмихна бледо.

Ерика си представи какви картини се менят пред очите на сестра й.

— Деца, има кифлички! — извика още веднъж Ана, за да сложи край на тягостната атмосфера.

Разнесе се трополене на крака, колене и ръце (Мая още пълзеше) и само след няколко секунди Ейдриън влетя в кухнята.

— Дай ми кифличка! — развика се той и ловко се покатери на стола си.

Ема се появи веднага след него, а последна допълзя Мая. Бързо научи какво означава думата „кифличка“. Ерика се надигна, но Дан я изпревари, вдигна Мая, не се сдържа и я целуна по бузката. После внимателно я сложи на детското й столче, натроши една кифличка и започна да й дава по мъничко. Наличието на толкова много захар пред нея предизвика на лицето й широка усмивка, която оголи две зъбчета на долната й челюст. Ерика, Ана и Дан се разсмяха. Малката беше просто очарователна.

Прекратиха разговора за убийства и трупове, но продължаваха да мислят пред какво ли е изправен този път Патрик.