Камила Лекберг
Прокоба (48)

От леглото си Мелберг се взираше в тавана. Изпитваше… Сам се затрудняваше да определи какво изпитва. Отдавна не се бе чувствал така. Най-подходящата дума, която описваше настроението му, вероятно бе „непридирчивост и доволство от живота“. Всъщност Мелберг нямаше основания да се чувства така, защото снощи се прибра и си легна сам, а този завършек никак не се вписваше в представите му за успешна любовна среща. Но откакто срещна Росмари, Мелберг не беше същият. Нещата се промениха. Промени се и той.

Снощи прекараха страхотно. Общуваха с лекота и съвсем непринудено. Говориха за какво ли не. Мелберг я слушаше с любопитство. Искаше да разбере всичко за нея: къде е израснала, в какво семейство, какво е правила, преди да се запознаят, за какво мечтае, каква храна обича, кои телевизионни предавания следи. Всичко, всичко, всичко! По едно време Мелберг погледна отражението им в прозореца. Видя двама влюбени, които се смеят, вдигат наздравици и разговарят. Едва успя да се познае. Никога не се бе виждал толкова широко усмихнат и трябваше да признае, че му отива. Колкото до нейната усмивка, отдавна се бе убедил колко е очарователна.

Сключи ръце под главата си и се протегна. През прозореца се процеждаха лъчите на пролетното слънце. „Отдавна трябваше да изпера пердетата“ — помисли си Мелберг.

Пред вратата на ресторанта се целунаха за сбогом — внимателно, предпазливо. Той докосна съвсем леко раменете й. Съчетанието от допира на гладкия хладен плат до върха на пръстите му и уханието на парфюма й, докато я целуваше, се превърна в най-еротичното преживяване в живота му. Как е възможно Росмари да му въздейства така силно, и то за толкова кратко познанство?

Росмари… Росмари… Повтаряше си името наум с наслаждение. Затвори очи и се опита да си представи лицето й. Обещаха си да се видят съвсем скоро. Мелберг се запита кога е редно да й се обади днес. Дали тя няма да възприеме поведението му като прекалено напористо? Все едно. Да става каквото ще. Мелберг не искаше да играе игрички. Погледна ръчния си часовник. Вече не беше толкова рано. Сигурно се бе събудила. Протегна ръка към телефона. Преди да вдигне слушалката, телефонът звънна. На дисплея се изписа „Патрик Хедстрьом“. Мелберг въздъхна. Предчувстваше лоши новини.