Камила Лекберг
Прокоба (75)

— Как ви се струва досега предаването? — Уфе отвори по бутилка бира на момичетата, а те ги поеха с кокетен смях.

— Супер! — отвърна блондинката.

— Мегаяко! — каза брюнетката.

Тази вечер Кале нямаше никакво настроение да търпи подобни лигавщини. Уфе домъкна две от фенките, окупирали читалището, и за пореден път се правеше на голям донжуан. Според способностите си, разбира се. Силните му страни определено не включваха умението да ухажва дами.

— Кой според вас е най-готин? — Уфе прегърна русокосата и се премести по-близо до нея. — Аз, нали? — Той я смушка с лакът и се засмя. Окуражен от кикота на момичетата, продължи: — Общо взето, нямам никаква конкуренция. Аз съм единственият истински мъж в тази сграда.

Той отпи направо от бутилката и посочи с нея Кале:

— Погледнете го например този. Типичният сноб от „Стюреплан“ със зализана назад коса и изобщо целия комплект от атрибути, задължителни за столично конте. Момичета от вашата класа никога не биха му обърнали внимание. Такива като него увяхват без кредитната карта на баща си. — Дамите отново се разсмяха и той продължи: — Да погледнем другия. — Уфе посочи Мехмет, който четеше книга на леглото си. — Пълната противоположност на столичното конте. Мехмет е типичният гурбетчия. Научил се е как да свързва двата края. Друго си е обаче шведската плът.

Той стегна бицепсите си и се опита да бръкне под пуловера на блондинката. Тя обаче отгатна навреме намеренията му и дискретно отстрани ръката му след боязлив поглед към камерата. За миг по лицето на Уфе се изписа разочарование, но той бързо се отърси от поражението. Момичетата явно се нуждаеха да посвикнат с камерите, за да забравят за тях. Още малко и парашутът му ще се отвори. Уфе беше решил непременно да полудува малко — или много — под завивките. Участници, които правят секс пред камерите, стават легенди. На острова почти успя да се уреди. Ако онази мадама от Йокмок си бе пийнала още малко, щеше със сигурност да му пусне. Още се ядосваше заради пропуснатата възможност и жадуваше за реванш.

— По дяволите, Уфе! Не може ли малко спокойствие? — попита Кале с нарастващо раздразнение.

— Спокойствие ли? — Уфе отново пъхна ръка под пуловера на блондинката и този път стигна по-далеч. — Не сме дошли тук, за да спим. А аз те мислех за душата на купона! Настроението ти ли падна, или смяташ, че извън „Стюреплан“ човек не може да се забавлява? — ехидно попита Уфе.

Кале погледна Мехмет за подкрепа, но той се бе вглъбил във фентъзито. На Кале започна сериозно да му писва от цялото предаване. Чудеше се защо изобщо се съгласи да участва. „Сървайвър“ е едно, това — съвсем друго. Тук само седи затворен сред пълни идиоти. Сложи си демонстративно слушалките на айпода и легна по гръб да слуша музика. Усили звука, за да не чува досадното бъбрене на Уфе, и даде свобода на мислите си. Те неумолимо го пренесоха в миналото. В съзнанието му изплуваха спомени от детството му: размити и накъсани, сякаш заснети с осеммилиметрова камера. Кале тича към майка си. Ароматът на косите й се смесва с уханието на трева и лято. В прегръдката й се чувства в пълна безопасност. Баща му се смее и ги гледа с любов в очите, но някак отстрани. Не му остава време да постои при тях, да ги прегърне, да вдиша аромата от косите на мама — аромат на летни треви, който Кале още усещаше ясно в ноздрите си.

После филмът прескочи известен период от живота му и изведнъж спря. Картината се избистри. Тринайсетгодишният Кале отваря вратата на спалнята и вижда краката й. От години не е тичал към обятията й. Случили са се толкова много неща. Животът им се е променил.

Кале си спомни как с раздразнение я попита защо не отговаря, като я вика. Отваря широко вратата и тишината го блъска с грохота си. Смразяващо усещане в стомаха му подсказва, че нещо не е наред. Кале бавно се приближава до нея. Прилича на заспала. Лежи по гръб, косата й, някога дълга, е подстригана. Лицето й носи отпечатъка на умора и огорчение. За секунда Кале си мисли, че тя наистина е заспала дълбоко и затова не го чува, но после вижда празното шишенце, което се търкаля по пода. Паднало е от ръката й, когато хапчетата са започнали да действат, и тя е отлетяла далеч от действителността, с която вече не е смогвала да се справи.

От този ден нататък с баща му заживяха заедно, но в мълчалива вражда. Не говореха за разногласията помежду си. Нито веднъж не обсъдиха факта, че новата жена на баща му се нанесе вкъщи седмица след погребението на майка му. Не признаха гласно истината за суровите думи, довели до фаталния край. Не си казаха, че майка му изведнъж се оказа захвърлена, отблъсната с непресторена лекота — като овехтяло зимно палто, когато си купиш ново.

Вместо хората заговориха парите. През годините баща му натрупа огромен дълг към него — дълг на съвестта. Никога нямаше да го изплати. Кале приемаше парите му мълчаливо и дори сам искаше, но без да споменава онова, което отключи всичко: денят, когато тишината отекна в къщата; когато той викаше безответно.

Лентата се върна назад. Засмука го в миналото и размитите кадри отново изплуваха пред очите му. Кале отново се втурна към разтворените обятия на майка си.