Камила Лекберг
Прокоба (90)

— Идвам да поговоря с Бертил. Тук ли е? — попита Ерлинг и намигна на Аника.

— Влизайте — късо отвърна тя. — Знаете къде е кабинетът му.

— Благодаря ти. — Ерлинг отново й намигна.

Не разбираше защо прословутият му чар не въздейства на Аника, но се утешаваше с мисълта, че е въпрос на време.

Тръгна с бързи крачки по коридора и почука на вратата на Мелберг. Не получи отговор и почука пак. Отвътре се чу глухо сумтене и странни звуци. Ерлинг се озадачи: какво, за бога, прави Бертил? Отговорът не закъсня. Мелберг отвори с подпухнали очи и пресен отпечатък от възглавница върху бузата. На дивана в кабинета се мъдреше одеяло.

— Защо спиш по никое време? Още няма обяд!

Ерлинг предварително бе обмислил стратегията си за разговор с Мелберг и беше решил да започне с шеговита забележка и после да премине на сериозните въпроси. По принцип началникът на полицейското управление не му създаваше проблеми. Когато се нуждаеше от съдействието на полицията, Ерлинг си го осигуряваше с ласкателства и подкупи — например някоя и друга бутилка скъпо уиски — и работата вървеше безпрепятствено и гладко. Не виждаше причина този път да е различно.

— Не питай — отвърна малко смутен Мелберг. — Напоследък ми се струпа много работа и съм скапан.

— И аз разбрах, че положението при теб е доста напечено — кимна Ерлинг и забеляза с изненада, че по лицето на комисаря плъзна гъста руменина.

— С какво мога да ти бъда полезен? — попита Мелберг и му посочи стол.

Ерлинг седна и подхвана с дълбоко угрижен вид:

— Преди малко Фредрик Рен, продуцентът на „Покажи ми Танум“, ми съобщи по телефона, че двама от твоите хора са ходили в читалището да се правят на разбойници. Отправили са недвусмислени заплахи за прекратяване на продукцията. Честно казано, останах силно изненадан и малко разочарован, когато научих. Нали с теб се бяхме разбрали по този въпрос и си обещахме да си сътрудничим. Наистина, Бертил, почувствах се разочарован. Имаш ли обяснение за случилото се?

Той погледна Мелберг със смръщено чело. Неведнъж Ерлинг бе сплашвал противниците си със строгата си физиономия. Но като никога комисарят изобщо не се впечатли от нея. Гледаше Ерлинг мълчаливо, без да се оправдава, и Ерлинг се притесни. Май трябваше за всеки случай да донесе бутилка уиски.

— Ерлинг… — подхвана Мелберг и по тона му ръководителят на общината се досети, че този път е попрекалил с властния си маниер. — Ерлинг… — повтори началникът на управлението.

Притесненията на Ерлинг се засилиха и той започна нервно да потропва с крак. Кога най-после Мелберг ще каже каквото иска? Ерлинг му зададе съвсем елементарен въпрос, за да защити благото на общината. Това едва ли може да се сметне за сериозно провинение.

— Разследваме убийство — напомни Бертил Мелберг и прикова гневен поглед в събеседника си. — А участник в предаването умишлено е скрил от нас важен доказателствен материал и го е продал на жълтата преса. Затова в момента съм склонен да се съглася с колегите ми: наистина е най-добре да прекратим снимките за продукцията.

Ерлинг започна да се поти обилно. Фредрик Рен му беше спестил последната подробност. Чак сега Ерлинг разбираше колко тежко е положението.

— Д… днес ли е излязъл този материал в пресата? — заекна той.

— Да. Във вестника има обширна статия по темата, а заглавието стои на рекламния афиш. Публикуван е откъс от дневника на убитата жена. Някой от участниците го е взел тайно и е предпочел да го продаде на жълтата преса. В момента хората ми се опитват да го намерят, за да разберат дали информацията в него може да подпомогне разследването ни.

— Нямах ни най-малка представа… — смотолеви Ерлинг и веднага си представи разговора си с Фредрик Рен, след като излезе оттук.

Да отидеш на бизнес среща, без да разполагаш с цялата информация по случая, е все едно да тръгнеш на война без оръжие. Това, смяташе Ерлинг, го знае и най-големият новобранец. Ерлинг се зарече да покаже ясно на Рен — проклетия кретен с кретен! — че с ръководителя на общината шега не бива.

— Назови ми една причина да не дръпна шалтера на това предаване.

Ерлинг мълчеше. Умът му блокира. Всички аргументи се изпариха. Мелберг се засмя.

— Най-после да те видя обезоръжен. Не мислех, че ще го доживея! Но няма да се правя на гадняр. Знам колко хора гледат тази боза с огромен интерес. Затова ще ви позволя да продължите. Ала появи ли се дори дребен проблем… — Той размаха предупредително показалец.

Ерлинг кимна признателно. Извади късмет. Изтръпваше при мисълта какъв срам би било да се изправи пред общинските съветници и да им съобщи за краха на телевизионния проект, за който толкова упорито бе лобирал. Такова публично унижение би нанесло незаличимо петно върху репутацията му.

На прага чу гласа на Мелберг:

— Запасите ми от уиски намаляха. Случайно да ти се намира някоя бутилка в излишък?

Мелберг му смигна и Ерлинг се усмихна насила. Идеше му да завре въпросната бутилка в гърлото на полицейския началник. Вместо това обаче каза:

— Разбира се, Бертил. Лесно ще оправим нещата.

Преди вратата да се затвори зад гърба му, хвърли последен поглед в кабинета и видя доволната усмивка на Мелберг.