Камила Лекберг
Прокоба (63)

— Риба или пиле?

— Нещо средно — отвърна през смях Ана.

— О, я престани! — отвърна Ерика и се изплези на сестра си.

Седяха на верандата, загърнати в одеяла, и пиеха кафе. Върху коляното си Ерика държеше предложенията за сватбено меню от Големия хотел и усещаше как устата й се налива със слюнка. През последните седмици пазеше строга диета и лишенията от храна засилиха неимоверно апетита й. Имаше чувството, че всеки момент буквално ще започне да точи лиги.

— Как ти се струва това например: рачешки опашки върху канапе от салата с дресинг от лайм за предястие, палвус с босилеково ризото и запечени в мед моркови — за основно блюдо, и чийзкейк с малинов сос за десерт?

— Божичко, колко вкусно звучи! — възкликна Ана и преглътна слюнката, напълнила устата й. — Особено рибата сигурно ще е страхотна!

Тя отпи от кафето, загърна се по-плътно в одеялото и се загледа в морето пред тях. Ерика не спираше да се удивява колко се промени сестра й през последните седмици. Гледаше профила на Ана. Над лицето й се спускаше спокойствие, каквото Ерика отдавна не бе виждала у нея. Тя цял живот се бе тревожила за Ана и се радваше, че най-после може да се отпусне.

— Колко ли щеше да се радва татко, ако можеше да ни види сега как си бъбрим! Все се опитваше да ни убеди колко важно е да се сближим, но по сестрински. Съветваше ме да не се държа с теб като майка.

— Знам — усмихна се Ана и обърна лице към Ерика. — А мен се опитваше да убеди да поемам повече отговорност, да се държа като възрастна, да не прехвърлям всички задължения на теб. Защото аз точно това правех. Макар непрекъснато да роптаех срещу покровителственото ти поведение, все пак ми харесваше. Очаквах винаги ти да си по-грижовната и зрялата от двете ни.

— Питам се какво ли би станало, ако Елси бе изпълнявала майчинските си задължения.

Ерика усети как нещо в гърдите й се сви при спомена за майката, която през детството им присъстваше телом, но не и духом.

— Безсмислено е да разсъждаваме върху такива въпроси — отбеляза Ана и придърпа одеялото до брадичката си. Грееше слънце, но студеният вятър се завираше във всички пролуки. — Кой знае какво е преживяла. Като се замисля, не си спомням да ни е разказвала за детството си, за живота си, преди да срещне татко. Това не ти ли се вижда странно?

Ана действително за пръв път се замисляше за това. Преди го бе приемала като нормално.

— Всичко в Елси ми се виждаше странно — засмя се Ерика с горчива нотка в гласа.

— Сериозно — ти сещаш ли се някога да е говорила за детството си, за родителите си, как се е запознала с татко? Не си спомням за такъв случай. Не ни е показвала никакви снимки. Питала съм я за нейните родители, а тя се вбесяваше и казваше, че отдавна да починали и няма представа къде са снимките. Това не е ли странно? Кой няма поне две-три снимки на родителите си?

Ерика си даде сметка колко права е Ана. Тя също не знаеше нищо за миналото на Елси. Сякаш майка им бе започнала живота си в мига, когато се бе венчала за Туре, баща им. А преди това не е имало… абсолютно нищо.

— Защо не проучиш каква е била Елси преди сватбата? — предложи Ана, но по гласа й личеше, че няма желание повече да обсъждат тази тема. — Много те бива в проучванията. Хайде да се върнем към менюто. На последния вариант ли се спря? На мен ми прозвуча страхотно!

— Първо ще попитам и Патрик какво мисли. Честно да ти призная, в момента, докато водят следствие, никак не ми се иска да го занимавам с подобни банални неща. Би било някак… повърхностно от моя страна.

Тя остави менюто върху коленете си и се вторачи мрачно в хоризонта. През последните дни с Патрик почти не се виждаха и той й липсваше, но тя осъзнаваше необходимостта съпругът й да се посвети изцяло на работата си. Младо момиче изгуби живота си и Ерика знаеше, че Патрик повече от всичко друго иска да залови убиеца. Същевременно мисълта за натовареното ежедневие на Патрик и значението на делата му още повече разпалваше желанието й да се занимава с нещо сериозно. Ерика, разбира се, осъзнаваше и на рационално, и на емоционално равнище колко важна е настоящата й роля на майка, но въпреки това я теглеше към нещо… по-сериозно. Нещо, което би я накарало да се почувства отново Ерика, а не просто майката на Мая. След като Ана започна да се завръща от страната на сенките, у Ерика отново се пробуди надеждата да поднови творческите си занимания — поне за няколко часа на ден. Тя подхвърли идеята на сестра си и Ана веднага се съгласи на драго сърце да гледа Мая, докато Ерика пише.

Затова Ерика започна да черпи идеи от Мрежата. Търсеше информация за убийства с подчертано общочовешка тематика, които биха послужили за скелет на добър криминален роман. Медиите разкритикуваха последните й две книги. Приписваха й манталитет на хиена, която хищно се възползва от хорското нещастие и използва действителни случаи, за да изгради сюжетите си. Но Ерика не беше съгласна с критиките. Винаги се стремеше да показва гледната точка на всички участници в събитието и да опише историята достоверно и в цялата й разноликост. Освен това — разсъждаваше Ерика — романите й нямаше да се продават толкова добре, ако като писател не бе вложила в тях съчувствие и усет за душевността на другия. Но ако трябваше да е откровена, по-лесно написа втората книга, защото не беше свързана лично с историята — за разлика от романа за убийството на Алекс Вийкнер. Несравнимо по-трудно описваше събития, оцветени от собствените й преживявания.

Мислите за книгите събудиха желанието й за работа.

— Ще седна пред компютъра да посърфирам — каза тя и стана. — Може да намеря някой интересен случай. Ще поиграеш ли с Мая, когато се събуди?

— Разбира се — усмихна се Ана. — Отивай да работиш и наслука!

Ерика се засмя и тръгна към кабинета. Напоследък животът в къщата се разведри. Искаше й се и облаците, надвиснали над Патрик, най-после да се разсеят.