Камила Лекберг
Прокоба (74)

Лаш се отпусна на дивана и просна краката си върху холната масичка. Напоследък се чувстваше изморен до смърт. Парализиращото изтощение го стягаше и отказваше да отпусне примката си. Мигренозните пристъпи зачестиха. Сякаш умората и главоболието се подхранваха взаимно и го засмукваха в омагьосана спирала, която го дърпаше все по-надолу и по-надолу. Лаш разтри слепоочията си и обръчът, стегнал главата му, се поразхлаби. Усети пръстите на Хана до очите си, отпусна ръце в скута си, облегна глава на стола и примижа. Тя масажираше умело слепоочията му: през последните седмици бе имала не една възможност да се упражнява.

— Как си? — попита нежно тя, докато пръстите й внимателно се плъзгаха напред-назад.

— Добре — отвърна Лаш и усети как безпокойството в гласа й се промъкна в душата му и предизвика силно раздразнение. Лаш мразеше да вижда Хана разтревожена.

— Не ми изглеждаш добре — меко възрази тя и погали челото му.

Ласката му беше приятна, но той не можеше да се отпусне, защото чуваше неизречените й въпроси. Ядосано отблъсна ръцете й и стана.

— Нищо ми няма — нали ти казах. Просто съм малко изморен. Сигурно заради пролетта.

— Пролетта, значи… — засмя се Хана с горчивина и ирония. — Сега с пролетта ли ще се оправдаеш?

Тя продължаваше да стои зад дивана.

— А каква друга причина да ти изтъкна? Че напоследък бачкам като луд? Пиша книга и се опитвам да овладея онези идиоти от предаването.

— Да се възхити човек колко уважително се изказваш за пациентите си! Казваш ли им, че ги смяташ за идиоти? Може това да улесни терапията — отбеляза остро тя, за да го жегне.

Лаш не разбираше защо Хана просто не го остави на мира. Протегна се да вземе дистанционното и пак седна на дивана с гръб към нея. След като смени няколко канала, избра да гледа телевизионното състезание „Задай въпрос“. Обичаше да мери сили с кандидатите. Досега нито един въпрос не бе успял да го затрудни.

— Налага ли се да работиш толкова много? И точно това? — додаде Хана и премълчаното нажежи въздуха помежду им.

— Нищо не се налага — отвърна Лаш.

Искаше му се да я накара да замълчи. Понякога се питаше дали Хана изобщо разбира колко много жертва той за нея. Обърна се и я изгледа.

— Правя, каквото е редно, Хана. Винаги съм бил такъв. Много добре знаеш.

Погледите им се вкопчиха за миг един в друг, после Хана се обърна и излезе. Лаш я изпрати с очи. След малко чу как входната врата се хлопва.

Водещият на шоуто продължаваше да чете отговори, а тримата участници се надпреварваха кой ще се сети най-бързо за точния въпрос.

— Какво е „Старецът и морето“? — каза на глас Лаш.

Въпросите му се струваха много лесни за отгатване.