Камила Лекберг
Прокоба (124)

— Къде заминаха Патрик и Йоста? — попита Мартин, след като влезе и завари кабинета на Патрик празен.

— За Удевала — обясни Аника и погледна Мартин над ръба на очилата си.

Аника открай време изпитваше силна симпатия към младия колега. В него имаше нещо по детски чисто, което събуждаше майчинските й инстинкти. Преди да се запознае с Пиа, Мартин прекарваше часове наред с Аника и й се оплакваше от любовните си несполуки. Сега тя се радваше, задето младият мъж най-после има сериозна връзка, но понякога разговорите с него й липсваха.

— Седни — подкани го тя и Мартин се подчини.

Всъщност всички в управлението слушаха Аника. Дори Мелберг не смееше да й възразява.

— Как си? Всичко наред ли е? Чувствате ли се добре в новото жилище? Разкажи ми!

Тя го гледаше строго и загрижено. За нейна изненада по лицето на Мартин се разля широка усмивка. Не можеше да си намери място от въодушевление:

— Ще ставам баща — съобщи той.

Очите на Аника плувнаха в сълзи. Не от завист или скръб, задето остана бездетна, а от чиста и неподправена радост заради щастието на Мартин.

— Честито! — засмя се тя и избърса търколилата се по бузата й сълза. — Божичко, разревах се като някоя глупачка! — смути се тя, но видя, че и Мартин е развълнуван. — Кога очаквате бебето?

— В края на ноември.

Мартин отново се усмихна широко. Изглеждаше толкова щастлив, че сърцето на Аника се стопли.

— Значи, в края на ноември — повтори тя. — Ела да те прегърна де!

Разтвори ръце, а Мартин я притисна в обятията си малко непохватно. Поговориха още малко за бъдещото щастливо събитие, после Мартин стана сериозен и усмивката му изчезна.

— Дали някога ще разплетем цялата тази история?

— Убийствата ли имаш предвид? — попита Аника и поклати скептично глава. — Не знам. Опасявам се, че този път Патрик се нагърби с непосилно бреме. Разследването е прекалено… мащабно — додаде тя замислено.

— И аз точно това си мисля — съгласи се Мартин. — Впрочем казаха ли защо с Йоста заминават за Удевала?

— Колегите оттам се обадили с информация за Елса Форшел. Патрик каза, че по-късно ще ни осведомят за повече подробности. Едно е сигурно: и Патрик, и Йоста изглеждаха силно съсредоточени.

Любопитството на Мартин се пробуди.

— Сигурно са разбрали нещо важно за Елса. Питам се какво…

— Следобед предстои да разберем — отвърна Аника.

Тя също очакваше с огромно нетърпение да научи защо Патрик и Йоста изхвръкнаха така внезапно от управлението.

— Да — кимна Мартин и се запъти към кабинета си.

Изведнъж го обзе силен копнеж по ноември.