Камила Лекберг
Прокоба (53)

Екипът се събра в стаята за кафе в управлението. Всички излъчваха апатия. Мартин беше необичайно блед и изглеждаше изморен като Хана. Облегнат на барплота със скръстени ръце, Патрик изчака всички да си налеят кафе. После взе думата, след като получи одобрително кимване от Мелберг:

— Днес преди обяд Лейф Кристенсон, собственик на фирма за почистване, открил труп в камиона, с който извозва смет. Всъщност тялото е било натъпкано в кофа и се е озовало в камиона впоследствие, докато Лейф е изпразвал кофата. Мъжът се намира в силен шок. — Патрик направи пауза и отпи от кафето си. — Веднага пристигнахме на мястото и установихме, че тялото е на млада жена. С оглед на обстоятелствата направихме предварителното заключение, че се касае за убийство. В потвърждение на теорията ни по тялото на жената открихме наранявания. След като получим резултата от назначената аутопсия, ще разберем със сигурност дали жената е починала от насилствена смърт. Но дотогава ще работим по версията, че е била убита.

— Знаем ли…? — подхвана Йоста, а Патрик го прекъсна:

— Да, успяхме да идентифицираме жертвата.

Патрик погледна Мартин, но той пребледня още повече. Явно спомените за грозната гледка отново нахлуха в съзнанието му. Затова Патрик продължи сам:

— Мъртвата е една от участничките в „Покажи ми Танумсхеде“. Известна е под псевдонима Барби. Съвсем скоро ще разполагаме с истинското й име. След случилото се ми се струва неуместно да я наричаме Барби.

— Вчера… я видяхме. Ние двамата с Мартин… — обади се Хана. Напрегнатият й поглед сновеше от Патрик към Мартин и обратно.

— Да, разбрах — потвърди Хедстрьом. — Именно Мартин я идентифицира. Значи, избухнала е някаква разправия? — Той повдигна въпросително вежди, за да подкани Хана да продължи.

— Даа… — колебливо отвърна тя, все едно внимателно подбираше думите си. — Вдигнаха голяма дандания. Всички участници се нахвърлиха върху нея — предимно с вербални нападки. По едно време започнаха да я бутат и ние — тя посочи Мартин — влязохме да ги разтървем. После Барби хукна навън със сълзи на очи. Последно я видяхме как тича към центъра.

— Хана е абсолютно права — потвърди Мартин. — Стана голяма олелия, но не сме станали свидетели на побой, какъвто предполагат натъртванията по тялото й.

— Ще трябва да си поговорим с цялата компания — заключи Патрик. — Да ги разпитаме защо са се скарали с нея и дали някой е видял накъде… — той се подвоуми, но не разполагаха с другото й име — … е тръгнала Барби. Ще се свържем и с телевизионния екип, ще изискаме записите от снощи и ще ги прегледаме.

Аника записваше задачите, набелязани от Патрик. Той се замисли за няколко секунди, после кимна на Аника и добави:

— Трябва да съобщим вестта на семейството й и да проучим дали някой външен не е видял нещо подозрително. — Патрик помълча и добави сериозно: — Когато информацията се разчуе, тоест максимум след няколко часа, ще настане истински хаос. Става въпрос за много тежко престъпление и трябва да се настроим, че по време на разследването журналистите няма да ни оставят на мира. Затова внимавайте с кого разговаряте и какво казвате. Не искам в медиите да изтича информация, която аз… — той се поколеба и продължи — … и Мелберг не сме одобрили за оповестяване.

Ако трябваше да е честен, Патрик най-много се боеше от голямата уста на Мелберг. Началникът на управлението обожаваше да стои в светлината на прожекторите и всеки по-словоохотлив журналист би могъл да изкопчи от него цялата информация по случая. Ала Патрик беше безсилен да го спре. На хартия Мелберг се водеше началник на управлението в Танумсхеде и Патрик не разполагаше с правомощия да му запуши устата. Оставаше му единствено да стиска палци и да се надява, че в главата на Мелберг е останала капчица здрав разум. В последното Патрик никак, ама никак не беше сигурен.

— Ето какво ще направим. Ще поискам да се срещна с мъжа, който оглавява продукцията… — Той щракна с пръсти, опитвайки се да си спомни името му.

— Рен. Фредрик Рен — напомни Мелберг и Патрик му кимна признателно. Изненада се, защото началникът много рядко помнеше важна за разследването информация.

— Точно така. Фредрик Рен. Мартин и Хана, вие двамата ще съставите рапорт за видяното и чутото от снощи. А Йоста… — Той трескаво мислеше каква задача да възложи на Йоста. В крайна сметка му хрумна нещо подходящо: — Йоста, ти ще се поразровиш за информация какви са собствениците на къщата, пред която се е намирала кофата с трупа. Съмнявам се да са замесени в престъплението, но човек никога не знае.

Йоста кимна изморено. Конкретна задача. Сякаш върху шията му увисна камък.

— Е… — Патрик плесна с ръце, за да сигнализира, че оперативката е приключила. — На работа!

Полицаите промърмориха нещо в отговор и станаха от местата си. Докато излизаха, Патрик ги наблюдаваше. Питаше се дали осъзнават какво природно бедствие ще ги връхлети, когато новината се разпространи. Цяла Швеция ще насочи вниманието си към Танумсхеде. Едно беше сигурно: ще свикнат да виждат името на селцето си върху рекламните афиши на ежедневниците.