Камила Лекберг
Прокоба (45)

От гърдите на Патрик се изтръгна дълбока въздишка. Съботният ден не мина според очакванията му. Отново въздъхна — още по-дълбоко — и се огледа отчаяно. Рокли, рокли и пак рокли. Тюл, панделки, пайети и всякакви финтифлюшки. Сгорещи се и подръпна яката на дрехата, която го стягаше безмилостно и го гъделичкаше. Сякаш се намираше в сауна.

— Е? — Ерика го огледа критично. — Удобен ли ти е костюмът? Как се чувстваш в него? — После се обърна към продавачката. Когато Ерика влезе в магазина, дърпайки Патрик за ръка, жената веднага я позна и ги посрещна с голямо въодушевление. — Май ще трябва да скъсим панталона.

— Това не е проблем. Веднага ще го оправим.

Жената се наведе, подгъна ръба и започна да забожда топлийки. Патрик направи малко недоволна физиономия.

— Трябва ли… да ме стяга толкова? — Той дръпна нервно яката. Не му достигаше въздух.

— Фракът ви стои идеално — изчурулика продавачката — завидно постижение, имайки предвид двете топлийки в устата й.

— Просто ми се струва, че е прекалено плътно прилепнал към тялото ми — оправда се Патрик и погледна умолително Ерика.

Но тя не знаеше пощада. Усмихна се с — по негово мнение — коварна усмивчица и отвърна:

— Изглеждаш превъзходно! Нали искаш да си елегантен на сватбата ни?

Патрик гледаше замислено бъдещата си съпруга. От един час в поведението й се забелязваха тревожни тенденции. Навярно сватбените магазини се отразяват така на всички жени. Колкото до Патрик, той искаше да се махне оттук, и то веднага. Осъзна, че има само един начин желанието му да се осъществи. Насили се да се усмихне.

— Като се замисля, и на мен този фрак ми харесва. Всъщност е доста удобен. Хайде да го купим!

Ерика плесна радостно с ръце. Патрик така и не разбираше защо очите на жените винаги започват да блестят, когато стане въпрос за сватба. Той също се вълнуваше от предстоящото събитие, но ако зависеше от него, би избрал по-скромна церемония. И все пак щастието в очите на Ерика стопляше сърцето му, защото най-важното за Патрик бе тя да е щастлива. За тази цел бе готов дори да навлече неудобен и сгорещяващ костюм и да изглежда като пингвин. Наведе се и я целуна по устните.

— Дали Мая се чувства добре без нас?

— Ана е отгледала две деца — напомни му през смях Ерика. — Ще се справи и с Мая.

— Но сега оставихме и трите хлапета при сестра ти. Ами ако Ана хукне да гони Ема и Ейдриън, а Мая тръгне нанякъде…

— Стига де — прекъсна го с усмивка Ерика. — Цяла зима гледах децата сама и не съм имала никакви проблеми. Пък и Ана спомена, че Дан щял да се отбие да я види. Не се тревожи.

Патрик се поотпусна. Ерика беше права. Той обаче непрекъснато се боеше за дъщеричката им — вероятно защото се бе нагледал на ужасяващи истории с пострадали деца. Някъде прочете, че след като ти се роди дете, започваш да живееш с усещането за постоянно опрян зареден пистолет в слепоочието си. Много сполучливо сравнение. Страхът не го напускаше. Опасностите дебнеха отвсякъде. Реши все пак да не мисли за лоши неща. Оставиха Мая в добри ръце, а с Ерика най-после имаха възможност да прекарат малко време заедно.

— Искаш ли да обядваме някъде? — предложи Патрик, след като платиха фрака, сбогуваха се с продавачката и излязоха на улицата.

Пролетното слънце грееше и топлеше лицата им.

— Чудесна идея — съгласи се Ерика и го хвана подръка.

Бавно поеха по търговската улица в Удевала, оглеждайки заведенията. Накрая се спряха на тайландски ресторант в една от пресечките. Тъкмо преди да влязат в преддверието, откъдето ухаеше на къри, телефонът на Патрик звънна. Той погледна дисплея. Да му се не види! Обаждаха се от управлението.

— Само не казвай, че… — подхвана Ерика и поклати изморено глава. По изражението му веднага разбра кой му звъни.

— Трябва да вдигна. Ти влез, сигурно не е нищо спешно.

Ерика промърмори нещо под нос, но все пак го послуша.

— Да, моля — обади се Патрик и усети нежеланието в гласа си.

Раздразнението по лицето му обаче бързо премина в шок.

— Какви ги говориш, Аника? В кофа за смет? Някой тръгна ли натам? Мартин? Добре. Идвам веднага. В момента се намирам в Удевала и ще пристигна след четирийсет минути. Продиктувай ми адреса.

Намери химикалка в джоба си, но поради липса на лист записа адреса върху дланта си. После затвори и си пое дълбоко дъх. Искаше му се някой друг да съобщи на Ерика, че ще трябва да отменят обяда и веднага да се приберат във Фелбака.