Камила Лекберг
Прокоба (16)

— Каква шибана дупка! — Уфе се отпусна върху едно от застланите легла в голямото помещение.

— Според мен ще бъде много забавно — заяви Барби и започна да подскача, седнала върху леглото.

— Да съм казал, че няма да е забавно? — разсмя се Уфе. — Казах само, че са ни настанили в шибана дупка. Но ние ще поразведрим обстановката, нали? Скивайте само склада! — Той се надигна и посочи пълния бар. — Е? Ще почваме ли купона?

— Даа!

Всички освен Юла нададоха весели възгласи. Никой не поглеждаше в камерите, монтирани из цялото помещение. Бяха прекалено опитни, за да допускат подобни дилетантски грешки.

— Ами наздраве тогава, мамка му! — провикна се Уфе и надигна първата бутилка бира.

— Наздраве! — отвърнаха другите и вдигнаха бутилките си.

Само Йона не реагира. Седеше напълно неподвижна на леглото и се взираше в петимата си съквартиранти.

— Какво ти става? — попита ядосано Уфе. — Няма ли да изпиеш една бира с нас? Да не би да не сме достойни за твоята компания?

Всички погледи се насочиха към Йона в очакване на нейния отговор. Участниците отлично осъзнаваха, че конфликтните ситуации вдигат рейтинга на предаването, а основната им цел беше именно „Покажи ми Танумсхеде“ да спечели голяма зрителска аудитория.

— В момента просто не съм в настроение за бира — отвърна Йона, като избягваше да гледа Уфе в очите.

— Не била в настроение… — изимитира я Уфе с фалцет.

Огледа се, за да се увери, че има подкрепата на останалите, и когато видя очакването в погледите им, продължи:

— Ти да не го раздаваш въздържателка, а? Мислех си, че сме тук, за да купонясваме!

Той вдигна бутилката и отпи още няколко глътки.

— Не е въздържателка — обади се Барби, но Уфе я стрелна с поглед и тя не посмя да продължи.

— Я ме оставете на мира! — настоя Йона и спусна раздразнено крака на пода. — Ще се поразходя.

Тя си облече широко торбесто военно яке, което стоеше проснато върху близкия стол.

— Чупката! — изкрещя Уфе след нея. — Нещастница тъпа! — Той се разсмя гръмко и си отвори още една бира. Огледа се. — Какво сте се стегнали? Нали ще купонясваме! Наздраве!

След няколко секунди напрегнато мълчание из помещението се разнесе нервен смях. Другите вдигнаха бутилки и започнаха да се наливат. Неуморното жужене на камерите усилваше опиянението им. Харесваше им усещането, че ги гледат.