Камила Лекберг
Прокоба (76)

— В девет искам да се съберем на съвещание в кабинета на Мелберг. Ще провериш ли дали всички ще могат да дойдат?

— Изглеждаш изморен. Снощи да не си купонясвал някъде? — Аника погледна Патрик над ръба на очилата си за компютър.

Патрик се усмихна, ала усмивката не стигна до подпухналите му очи.

— Де да беше така! Цяла нощ съм чел доклади и документи. Затова свиквам оперативка.

Тръгна към кабинета си и погледна часовника. Осем и десет. Чувстваше се пребит от умора, очите му бяха пресъхнали от продължително взиране и недоспиване. Но разполагаше с петдесетина минути да си събере мислите, преди да представи на колегите си новите обстоятелства по случая.

Времето летеше. Когато влезе в кабинета на началника, всички вече се бяха събрали. Патрик се погрижи още рано сутринта да информира Мелберг за новостите и шефът имаше най-обща представа за презентацията на Хедстрьом. Другите колеги изглеждаха изненадани и малко обнадеждени.

— През последните дни се съсредоточихме изцяло върху смъртта на Лилемур Першон за сметка на случая „Марит Каспершен“.

Патрик стоеше до флипчарта с гръб към бюрото на Мелберг и гледаше сериозно колегите си. Всички дойдоха. Аника държеше химикалка, готова да си води записки. До нея седеше Мартин. Рижата му коса беше сресана на път, а по бледата му кожа изпъкваха лунички. Той очакваше с нетърпение да изслуша съобщението на Патрик. До Мартин седеше Хана — спокойна, умерена и овладяна, каквато я познаваха за двете седмици, откакто започна работа в участъка. Патрик си даваше сметка колко бързо успя Хана да се приобщи към новата за нея среда. Все едно работеше с тях от години, а не от броени дни. Йоста както винаги седеше на стола с отпуснати рамене. В погледа му не се четеше интерес към предстоящото и очевидно предпочиташе да се намира на което и да е друго място, но не и тук. Патрик знаеше, че възрастният му колега се оживява само на голф игрището. Затова пък Мелберг бе навел напред внушителното си туловище в знак, че очаква съобщението на Патрик с огромен интерес. Началникът остана силно впечатлен от новата следа. Оставаше само Патрик да представи откритията си подробно и убедително, та екипът да продължи разследването.

— Както знаете, отначало сметнахме смъртта на Марит за нещастен случай. После обаче криминалните експертизи и аутопсията показаха друго. Марит е била завързана, някой е напъхал дълбоко предмет в устата й и е налял насила голямо количество алкохол в гърлото й. Това се явява непосредствената причина за смъртта й. После извършителят — ако е един — я е пъхнал в колата и се е опитал да инсценира автомобилна катастрофа. С тази информация изчерпих всичко, което знаем до момента. Ние впрочем не си направихме труда да задълбаем в тази история, защото другият текущ случай привлече… — Патрик се замисли в търсене на точната дума — … повече медийно внимание и ни принуди да вложим всички сили в него и да допуснем неефективно разпределение на ресурсите. Но няма смисъл да съжаляваме за неща, които не можем да променим. Ще трябва да наваксаме пропуснатото.

— Нали се беше натъкнал на вероятна следа… — подхвана Мартин.

— Да, сетих се за нещо познато и вчера го проверих — нетърпеливо го прекъсна Патрик, обърна се и взе купчина листове от бюрото на Мелберг. — Вчера ходих в Бурос и се срещнах с колега на име Ян Градениус. Преди две години с него се запознахме на конференция в Халмстад. Тогава той разказа за интересен случай от практиката си: макар да имал основания да подозира, че жертвата е убита, не намерил достатъчно доказателства в подкрепа на хипотезата си. Комисар Градениус ми предостави всички материали по случая и… — Патрик нарочно млъкна, за да подсили ефекта от думите си, и вдигна очи към събралите се колеги — … установих, че обстоятелствата са плашещо сходни с обстоятелствата около смъртта на Марит Каспершен. Жертвата в Бурос също е имала голямо количество алкохол в кръвта и в дробовете си, въпреки че близките го описват като заклет въздържател.

— А огледът на трупа показал ли е същите травми като при Марит? — попита Хана със смръщено чело. — Синини около устата, следи от тиксо и така нататък?

Патрик се почеса смутено по главата.

— Уви, в доклада не открих такава информация. Жертвата е трийсет и една годишен мъж на име Расмус Улсон. Непосредствено след огледа на местопроизшествието вещите лица заключили, че мъжът се е самоубил, след като погълнал около литър алкохол и се хвърлил от близкия мост. Затова разследващите нито са изискали други експертизи, нито са се задълбочили в търсене на доказателства. В материалите по случая открих снимки от аутопсията. Не съм специалист, но около китките и устата се забелязват синини. Изпратих снимките на Педерсен да ги разгледа и да каже какво мисли. Цяла нощ съм чел докладите по случая и за мен не съществува съмнение, че между смъртта на Расмус Улсон и Марит Каспершен има връзка.

— Значи твърдиш, че преди няколко години някой първо е убил това момче в Бурос, а сега е посегнал на Марит Каспершен от Танумсхеде — скептично обобщи Йоста. — Теорията ти не ми се струва стабилно подплатена. Каква е връзката между двете жертви?

Патрик разбираше причините за съмненията на Йоста, но въпреки това се ядоса. Интуицията му подсказваше, че между случаите има връзка и непременно трябва да ги разследват паралелно.

— Точно това е въпросът — каза Патрик. — Мисля да се опитаме да запишем и малкото, което знаем. Дано заедно открием правилната посока.

Той свали капачката на маркера в ръката си и прокара вертикална линия точно през средата на листа. Над едната колона написа „Марит“, над другата — „Расмус“.

— И така: какво знаем за двете жертви? Или по-добре първо да обобщим наличната информация за Марит, защото всъщност единствен аз от тук присъстващите имах възможност да прегледам материалите по случая „Расмус Улсон“. По-късно ще раздам копия на всички — додаде той.

— Четирийсет и три годишна — започна Мартин. — Живеела е с партньорката си на семейни начала, има петнайсетгодишна дъщеря, работи като частен предприемач.

Патрик записа всичко казано от Мартин и се обърна в очакване на още предложения.

— Въздържателка — добави Йоста и за миг по лицето му се изписа интерес.

Патрик го посочи одобрително с маркера и написа „въздържателка“ с големи букви. После попълни съответната информация в графата „Расмус“: трийсет и една годишен, ерген, няма деца, работел е в зоомагазин, въздържател.

— Интересно — кимна Мелберг със скръстени ръце.

— Друго?

— Марит е родена в Норвегия, разведена е, имала е сериозни разногласия с бившия си съпруг. Познатите й я описват като отговорна и съвестна… — Хана разпери ръце, защото не се сещаше за нищо повече.

Патрик записа предложените от нея характеристики. Колонката под Марит се запълваше все повече и повече, докато под името на Расмус се мъдреше доста по-оскъдна информация. Патрик добави „съвестен“ и в неговата колонка, защото сметна, че показанията на близки и роднини, които прочете в докладите снощи, му дават пълно основание да го направи. След кратък размисъл написа „злополука?“ под името на Марит и „самоубийство?“ — под името на Расмус. Колегите му мълчаха — толкова успяха да изсмучат от пръстите си.

— И така, става дума за две жертви, убити по един и същ необичаен начин. Двамата са на различна възраст, от различен пол, с различни професии, различно семейно положение. На пръв поглед нямат нищо общо, освен непоносимостта си към алкохола.

— И двамата са въздържатели. За мен тази дума има донякъде религиозен подтекст — сподели Аника. — Доколкото разбирам обаче, Марит не е била вярваща.

— Трябва да разберем как Расмус е обяснявал въздържането си от спиртни напитки. Тъй като това е единственото общо нещо помежду им, нямаме друг избор, освен да започнем оттам. Мисля с Мартин да поговорим с майката на Расмус, а вие двамата, Йоста и Хана, да разпитате по-подробно партньорката на Марит и бившия й съпруг. Нужно е да разберете колкото е възможно повече за отказа й да консумира алкохол. Какви са причините; дали е членувала в някаква организация? Сещате се. Попитайте и дали случайно не е живяла в Бурос. Интересува ни каква може да е връзката между Марит и трийсет и една годишен необвързан млад мъж.

Йоста погледа изморено Хана:

— Съгласна ли си да отидем още днес следобед?

— Да, разбира се — отвърна тя. Не изглеждаше никак въодушевена от поставената задача.

— Кое не ви хареса в разпределението на работните задължения? — ядосано попита Патрик, но веднага съжали за хапливия си тон. Умората го правеше силно раздразнителен.

— Няма проблем — увери го нервно Хана, преди да е успял да заглади грешката си. — Просто ми се струва, че теорията ти малко издиша, и ми се иска да имаме повече основания да тръгнем по тази следа. Иначе рискуваме да се окаже погрешна. Разполагаме ли с достатъчно доказателства за безспорна връзка между двата случая? Да, Расмус и Марит са починали по сходен начин, но може да е съвсем случайно. Версията е неубедителна поради липса на факти, които да свържат двете жертви. Но това е само моето скромно мнение — разпери не съвсем скромно ръце тя.

— В такъв случай те съветвам да запазиш мнението си за себе си и да изпълняваш поставените ти задачи — отвърна Патрик със смразяващ глас, който изненада и самия него.

Докато излизаше от кабинета на Мелберг, усещаше изумени погледи в гърба си. Колегите му се изненадаха с право, защото той никога не си позволяваше да избухва така. Просто Хана улучи болното му място. Ами ако интуицията му наистина го заблуждава? И все пак дълбоко в себе си Патрик беше убеден, че двата случая са свързани. Трябваше само да открие по какъв начин.