Камила Лекберг
Прокоба (73)

Патрик малко се засуети, докато се ориентира в Бурос. Бяха му обяснили как да стигне до полицейското управление, но като пристигна в града, указанията не му свършиха работа. Помоли двама местни жители да го упътят и накрая успя да стигне до участъка. Паркира и влезе в сградата, а комисар Ян Гардениус се появи на рецепцията само след няколко минути. Посрещна го и го заведе в кабинета си. Патрик прие с радост предложението за чаша кафе и се настани в един от столовете пред бюрото на комисаря. Гардениус седна срещу него и го погледна любопитно.

— С две думи — Патрик отпи от вкусното кафе, — в Танумсхеде работим по много особен случай.

— Различен от убийството на онази риалити звезда?

— Да — потвърди Патрик. — Около седмица преди убийството на Лилемур Першон получихме сигнал за автомобилна катастрофа. Лека кола се отклонила от пътното платно, спуснала се по стръмен наклон и се блъснала в дърво. Отначало инцидентът изглеждаше като единично ПТП с летален изход за жената зад волана. Освен това биохимичният анализ показа наличие на голямо количество алкохол в кръвта на жертвата.

— Но всъщност не става въпрос за единично ПТП, така ли?

Комисар Градениус се наведе напред. Любопитството му се усили. Изглеждаше около шейсетгодишен, висок и атлетичен, с гъста посребрена коса, която някога вероятно е била руса. Патрик завистливо огледа гривата на Градениус, сравнявайки я с начеващата плешивина върху темето си. Даде си сметка, че когато стигне неговата възраст, ще прилича повече на Мелберг. Сподави въздишката си, отпи отново от кафето и отговори:

— Точно така. Съмнения възникнаха, когато близките на жертвата единодушно заявиха, че тя дори не е близвала алкохол.

Патрик забеляза вдигнатите вежди на Градениус, но продължи разказа си. Нека комисарят чуе всичко, пък после сам ще се убеди в становището на Патрик.

— За нас показанията им, които влизаха в явно противоречие с резултатите от аутопсията, бяха достатъчен повод да проверим щателно случая. Патолозите откриха още несъответствия. Така стигнахме до заключението, че жената е починала от насилствена смърт.

Патрик си даваше сметка колко сухо и делово описа човешка трагедия, но двамата с комисаря боравеха идеално с професионалния език на полицията и умееха да долавят скритите нюанси.

— И какво показа аутопсията? — попита Ян Градениус и прикова поглед в Патрик, но явно вече се досещаше за отговора.

— Жертвата е имала 6,1 промила в кръвта си. Голяма част от алкохола се е намирала в белите дробове. Около устата и в гърлото на починалата са открити рани и натъртвания, а около устните — следи от тиксо. Охлузвания по глезените и китките свидетелстват, че жертвата е била завързана.

— Всичко това ми звучи познато — кимна Градениус и извади папка с книжа от чекмедже на бюрото си. — Но как стигнахте до мен?

— Ако използвам думите на мой колега — чрез свръхпедантизъм в съхранението на служебна документация. Преди няколко години двамата с вас бяхме на конференция в Халмстад. Работихме по групи и една от задачите гласеше участниците във всяка група да обсъдят неразрешени случаи от практиката си и да се обединят около представянето на най-загадъчното престъпление. Тогава вие разказахте за случай, който ми напомня много на сегашния. Бях си запазил записките от конференцията и преди да се свържа с вас, проверих дали не се лъжа.

— Явно имате много услужлива памет. Вие сте късметлия, задето сте се сетили за този случай, но появата ви е късмет и за нас. От години това престъпление не ми дава мира, но разследването стигна до задънена улица. Ще ви предоставим цялата налична информация, а, надявам се, и вие ще ни услужите с ценни сведения.

Патрик кимна и пое листовете.

— Мога ли да ги взема?

— Разбира се. Те са копия. Искате ли да ги прегледаме заедно?

— Първо предпочитам да ги прочета сам, а после ще ви се обадя да ми разясните някои неща. Щом се прибера, ще се погрижа в най-скоро време да ви изпратят копия от нашия следствен материал. Надявам се още утре.

— Чудесно — кимна Градениус и стана. — Иска ми се най-после да приключим случая. Майката на жертвата беше… съсипана, а предполагам, още не е преодоляла смъртта на детето си. От време на време ми се обажда и ми се ще да можех да й съобщя, че има напредък.

— Няма да пожалим усилия.

Патрик стисна ръката на колегата си и тръгна към изхода, притиснал папката към гърдите си. Изгаряше от нетърпение да се прибере и да прочете материалите. Усещаше, че в тази папка се крие ключът към развръзката. Не може да е другояче.