Камила Лекберг
Прокоба (55)

— Как да постъпим? — попита Мартин.

С Хана решиха да работят в стаята за кафе и той наля още ободряваща течност в чашите. Хана добави малко мляко и го разбърка.

— Всеки да напише отделен доклад или да го съставим заедно?

Хана се позамисли.

— Предлагам да го напишем заедно. Така ще се допълваме и ще сравним спомените си.

— Права си — съгласи се Мартин, вдигна капака на лаптопа и го включи. — Аз ли да пиша, или ти?

— По-добре ти. Още не съм се научила да използвам всички пръсти върху клавиатурата и ще се бавя.

— Става — засмя се Мартин и въведе паролата. Отвори документ в Word и се приготви да пише. — Снощи първото смущаващо нещо, което чух, бяха силните гласове зад къщата. А ти?

— И аз — кимна Хана. — Преди това всичко беше сравнително спокойно. Наложи се единствено да откараме едно мъртвопияно момиче. Колко беше часът тогава? Дванайсет? — Мартин записваше спомените й. — После някъде към един чух как двама си крещят. Извиках те и зад къщата се натъкнахме на Барби и Уфе.

— Ммм — потвърди Мартин. — Погледнах си часовника. Показваше един без десет. Първо видях как Уфе е сграбчил Барби за раменете и я разтърсва. Двамата с теб се втурнахме към тях, дръпнахме Уфе настрана и освободихме Барби.

— Точно така. — Хана отпи от кафето. — Добави непременно колко агресивно се държа Уфе: дори след като ти го хвана, той се опита да ритне Барби.

— Добре. — Написаният текст растеше. — „С колегата Крюсе овладяхме положението — прочете на глас Мартин. — Разтървахме двамата участници. Аз поговорих с Уфе и го предупредих, че ако не поуспокои топката, ще трябва да се поразходи с нас до управлението.“

— Нали няма да напишеш „поуспокои топката“? — засмя се Хана.

— Не, после ще редактирам текста, за да стане приемлив. Но сега искам да запиша всичко, което ни дойде наум, за да не пропуснем нищо.

— Добре — съгласи се с усмивка Хана. После пак стана сериозна. — Аз говорих с Барби и се опитах да разбера кое е предизвикало скандала. Тя беше много стресирана и повтаряше, че Уфе побеснял, защото — според него — Барби наговорила някакви глупости зад гърба му. Тя обаче нямаше представа в какво я обвинява. След известно време се успокои.

— А после ги пуснахме — добави Мартин и погледна към екрана. Натисна два пъти клавиша Enter, за да започне нов абзац, отпи от кафето и продължи: — Следващият инцидент стана в… около два и половина.

— Да — кимна Хана. — Между два и половина и три без петнайсет.

— Тогава един от гостите на купона съобщи за скандал на ливадата до училището. Отидохме и заварихме няколко души да крещят, да блъскат и да удрят Барби. Нападателите бяха участниците Мехмет, Тина и Уфе. Намесихме се и прекратихме сблъсъка. Страстите бяха нажежени до бяло, а побойниците сипеха ругатни. Барби плачеше с разрошена коса, разтекъл се грим и раздърпани дрехи. Разговарях с другите участници в опит да си изясня случилото се. Отговориха ми, както Уфе бе отговорил преди това на Барби: „Тя е наговорила пълни глупости за нас“. Но не казаха нищо конкретно.

— Аз се отдалечих малко, за да поговоря на спокойствие с Барби — продължи Хана с неочаквано вълнение. — Беше огорчена и изплашена. Попитах я дали иска да подаде оплакване срещу нападателите си, но тя категорично отказа. Опитах се да я успокоя и да разбера с какво точно ги е предизвикала, но тя твърдеше, че няма представа. След малко се обърнах да проверя как си и докато се усетя, тя вече се отдалечаваше тичешком. Вместо обаче да тръгне по главната улица, заяви надясно. Поколебах се дали да я настигна, но после реших, че вероятно иска да остане сама, и не я последвах. — Гласът на Хана леко потрепери. — Повече не я видях.

Мартин вдигна очи от лаптопа с утешителна усмивка:

— Нямаше какво друго да направим. Установихме, че сред участниците са избухнали остри пререкания, но нищо не подсказваше, че… — той се поколеба — … ще се стигне до фатален край.

— Според теб някой от участниците ли е убил Барби? — Гласът й продължаваше да трепери.

— Нямам представа — призна Мартин, докато преглеждаше написаното дотук. — Предвид случилото се има голяма вероятност да е бил някой от тях. Да изчакаме какво ще покажат разпитите.

Той запази документа, затвори капака на лаптопа, взе го и стана.

— Отивам в кабинета си да преработя доклада. Ако се сетиш нещо, просто почукай.

Хана кимна, без да мръдне от мястото си. Стискаше чашата в треперещите си ръце.