Камила Лекберг
Прокоба (60)

В такива дни Мелберг се чувстваше отлично в кожата си. Все пак си даваше сметка каква сериозност изисква настоящото положение и с известно усилие успя да прикрие задоволството, което изпитваше, и да си придаде съчувствен и решителен вид. Светлината на прожекторите му се отразяваше благотворно и му отиваше. Опиваше се от мисълта как ли ще реагира Росмари, когато види снимката му във всички вестници, а под нея — интервю с началника на полицейското управление в Танумсхеде. Изду гръдния си кош и изпъна назад рамене, за да изглежда внушително. Светкавиците на фотоапаратите почти го заслепиха, но той не промени позата си. За нищо на света не би пропуснал такава възможност.

— Давам ви още минута за снимки и после ще ви помоля да запазите тишина.

Сам чу колко респектиращо прозвуча гласът му и едва се стърпя да не потръпне от удоволствие. Беше роден да стои пред камера. Фотографите пощракаха още малко. После Мелберг вдигна властно ръка и те спряха. Плъзна поглед над събралите се репортери.

— Както вече знаете, тази сутрин открихме трупа на Лилемур Першон.

Вдигна се море от ръце. Мелберг даде думата на пратеника на вестник „Експресен“.

— Установихте ли със сигурност, че е станала жертва на убийство?

Всички журналисти очакваха отговора му с нетърпение и държаха химикалките си на милиметри от листовете. Мелберг се прокашля:

— Не можем да твърдим нищо, преди да получим заключението от съдебномедицинската експертиза. Но по всичко личи, че Лилемур е била убита.

Разнесоха се глух шепот и шум от трескаво дращене на химикалки. Операторите включиха камерите си, снабдени със стикери на съответната новинарска редакция или канал, разнесе се бръмчене и към началника на управлението се насочиха ярки светлини. Мелберг се чудеше към коя камера да обърне по-хубавия си профил и накрая избра ТВ4. Журналистите го засипаха с въпроси и той посочи следващия репортер — пак от вечерен вестник.

— Имате ли заподозрян?

В очакване на отговора всички млъкнаха. Мелберг леко присви очи срещу светлината от прожекторите.

— Призовахме няколко души на разпит, но към настоящия момент нямаме конкретен заподозрян.

— Ще спрете ли риалити предаването? — попита репортер от „Актуално“, който най-после се добра до микрофона.

Всички млъкнаха.

— Нямаме нито право, нито основания да се намесваме в сферата на телевизионната индустрия. Този въпрос зависи от продуцентите на предаването и от ръководството на телевизионния канал, по който се излъчва.

— Но възможно ли е наистина развлекателна програма да продължава да се излъчва след убийството на един от участниците? — настоя същият репортер.

— Както вече казах, не можем да вземем отношение по този въпрос — отвърна Мелберг с явно раздразнение. — Попитайте продуцентите.

— Жертвата била ли е изнасилена?

Вече никой не чакаше Мелберг да посочи следващия журналист. Въпросите полетяха срещу него като снаряди.

— Аутопсията ще покаже.

— Имаше ли видими белези, които да предполагат сексуално престъпление?

— Открихме я гола. Оттук нататък си правете изводите сами.

Мелберг веднага осъзна, че май не биваше да оповестява тази подробност. Осъзна, че журналистите успяха здраво да го притиснат, и радостното вълнение от пресконференцията започна да се изпарява. Досега бе разговарял само с представители на местната преса и не бе свикнал с толкова ожесточен словесен обстрел.

— Мястото, където е открито тялото, свързано ли е по някакъв начин с престъплението? — Един от местните репортери успя да вмъкне въпроса си, преодолявайки конкуренцията на журналистите от големите печатни медии и телевизии, които очевидно притежаваха по-остри лакти.

Мелберг внимателно обмисли отговори си, за да не се оплете отново в обяснения.

— Засега не сме открили такива индикации — заяви накрая той.

— Къде е открито тялото? — включи се веднага вечерната преса. — Според слуховете — в камион за смет. Вярно ли е?

За пореден път всички репортери приковаха поглед в устните на Мелберг. Той нервно ги навлажни.

— Без коментар.

По дяволите! Журналистите да не са вчерашни! Веднага ще разтълкуват отказа му да отговори като косвено потвърждение на ширещите се слухове. Трябваше да послуша Хедстрьом и да го остави той да ръководи пресконференцията. Но как да отстъпи на друг звездния си миг под прожекторите? Споменът за раздразнението, което изпита, когато Патрик му предложи да го отмени, вдъхна на Мелберг кураж и самоувереност.

— Да? — Той посочи журналистка, която от известно време размахваше безрезултатно ръка.

— Разпитахте ли някого от участниците в „Покажи ми Танум“?

Мелберг кимна. Участниците в риалити предаването обожаваха да стават обект на медийно внимание — дори когато това внимание ги злепоставя. Затова Мелберг изобщо не се притесняваше каква информация ще разпространи за тях.

— Да, разпитахме ги.

— Някой от тях заподозрян ли е в убийството?

Камерата на телевизионния екип от информационното предаване „Рапорт“ снимаше Мелберг, а репортерът протегна към него големия си микрофон, за да се чуе по-добре отговорът.

— Първо, подлежи на доуточняване дали смъртта е настъпила вследствие от убийство. А по втория ви въпрос — не, към настоящия момент не разполагаме с улики срещу някой от участниците.

Пълна лъжа. Мелберг вече се запозна с доклада на Мулин и Крюсе и си изгради хипотеза кой е убиецът, но беше достатъчно съобразителен да не оповестява ценната информация, преди експертизите да потвърдят вината на заподозрения.

Въпросите се поизчерпиха и Мелберг започна да се повтаря. Омръзна му и обяви край на пресконференцията. После, съпроводен от светкавиците на фотоапаратите, се запъти към изхода, като си придаваше максимално важен вид. Нека Росмари се възхити на осанката му, когато довечера си пусне телевизора.