Серия
Патрик Хедстрьом (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Olycksfågeln, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 11 гласа)
Сканиране
Йонико (2022 г.)
Корекция и форматиране
Еми (2022 г.)

Издание:

Автор: Камила Лекберг

Заглавие: Прокоба

Преводач: Ева Кънева

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: шведски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман (не е указано)

Националност: шведска

Печатница: Печатница „Инвестпрес“

Художник: Стефан Касъров

Коректор: „Колибри“

ISBN: 978-619-150-224-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16146

  1. — Добавяне

Лейф слезе от сметосъбиращия камион. Обичайният му маршрут включваше само околностите на Фелбака, но стомашният грип, който се ширеше напоследък, повали негов колега и се наложи Лейф да поеме и неговия район. Това не го притесняваше. Лейф обичаше работата си, а и сметта си е смет — независимо къде я събираш. С годините привикна дори към миризмата и вече почти нямаше смрад, която да предизвика погнусата му. За жалост, обръгналото му обоняние му пречеше да усеща и уханието на прясно изпечени канелени кравайчета, и аромата на женски парфюм, но всяко нещо си има и предимства, и недостатъци. Лейф ходеше на работа с желание — нещо, с което малцина могат да се похвалят.

Сложи си големите работни ръкавици и натисна едно от копчетата на таблото. Зеленият камион изпухтя и издиша тежко, но започна да спуска „ръката“, която да вдигне кофата за смет във въздуха и да изпразни съдържанието й в пресата. Обикновено Лейф извършваше тази операция, без да слиза от шофьорската кабина, но тази кофа стоеше някак накриво и се наложи да я изправи с ръце. После застана отстрани, докато камионът вдигаше кофата. Още не се бе разсънил и се прозина. Беше си създал навика вечер да си ляга рано, но снощи му оставиха внучетата да ги гледа. Двамата палавници лудуваха до късно. Лейф ни най-малко не съжаляваше, че прекара вечерта с любимите си внуци. Те му подслаждаха живота. Издуха въздуха от устата си. Тънка струя бял дим се вдигна към облаците. Април дойде, но още беше много студено. Очакваше се обаче времето изведнъж да се стопли. Лейф се огледа. Наоколо имаше предимно вили. Не след дълго тук щяха да заприиждат летовници и кофите за смет щяха да се препълнят с черупки от скариди и бутилки от бяло вино, които хората от ленивост не са изхвърлили на местата за рециклиране на отпадъци. Това се повтаряше всяка година. Лейф пак се прозина и погледна нагоре към вдигнатата във въздуха кофа. „Ръката“ тъкмо я обръщаше. Изведнъж Лейф изтръпна. Това да не е…?

Хукна към кабината да натисне копчето, за да спре пресата, и извади бързо мобилния си телефон.