Камила Лекберг
Прокоба (25)

Раззеленяващият се клон пред прозореца събуди болезнен копнеж у Йоста. Всяка пъпка носеше обещание за осемнайсет дупки на голф игрището и за клуб „Биг Бърта“. Съвсем скоро вече нищо нямаше да стои между Йоста и стиковете.

— Мина ли петата дупка? — попита женски глас от вратата.

Йоста бързо затвори играта с гузен вид. По дяволите! Нали уж винаги чуваше кога някой се приближава. Неслучайно стоеше непрекъснато с наострени уши, а това, уви, се отразяваше пагубно върху концентрацията му.

— Аз… ъъъ… реших малко да си почина — заоправдава се смутен той.

Знаеше, че не може да заблуди другите си колеги, които добре познаваха навиците му, но харесваше Хана и се надяваше да спечели доверието й поне за кратко.

— Не се притеснявай — засмя се тя и седна до него. — Обожавам голфа. С мъжа ми непрекъснато се караме кой да седне пред компютъра. Но петата дупка е много трудна. Успя ли да я минеш? Ако не, ще ти покажа как става. Отне ми няколко часа, докато се сетя.

Без да дочака отговор, тя премести стола си по-близо до неговия. Йоста направо не смееше да повярва на ушите си, но отново отвори играта и каза с благоговение:

— От миналата седмица се мъча с тази дупка, но каквото и да правя, топката или се търкулва прекалено надясно, или прекалено наляво. Не разбирам къде бъркам!

— Ей сега ще ти покажа — обеща Хана и придърпа мишката към себе си.

Обиграно стигна до правилното място, направи няколко маневри на компютъра и… топката се приземи върху зеленото поле в идеална позиция. Със следващия удар Йоста щеше да я вкара в дупката.

— Такава ли била работата? Много ти благодаря!

Йоста се впечатли силно от уменията й. В очите му се появи блясък. Така не бяха сияли от години.

— Голфът не е детска игра — засмя се Хана и премести стола си малко по-назад. Озова се съвсем близо до Йоста.

— С мъжа ти играете ли голф? — поинтересува се ентусиазирано Йоста. — Да направим една игра!

— За жалост, не — отвърна Хана, а по лицето й се изписа съжаление, което я направи още по-симпатична в очите на Йоста.

Той така и не бе могъл да разбули „мистерията“ защо не всички хора споделят неговата страст към аристократичния спорт.

— Отдавна се каним да започнем, но все не намираме време — сви рамене Хана.

С всяка изминала секунда симпатията му към нея растеше. Пред себе си призна, че — също като Мелберг — подходи много скептично към вестта, че новото попълнение в службата е от нежния пол. Комбинацията между женски гърди и полицейска униформа му се струваше… малко странна, меко казано. Но Хана Крюсе успя да опровергае всичките му предразсъдъци. Изглеждаше много разумно момиче и Йоста се надяваше, че Мелберг също ще оцени по достойнство качествата й и няма да й вгорчава живота.

— С какво се занимава съпругът ти? — полюбопитства Йоста. — Вече намери ли си работа тук?

— И да, и не — отвърна Хана и махна невидима прашинка от униформената си риза. — Започна временна работа, а после ще видим.

Йоста вдигна въпросително вежди. Хана се засмя.

— Може би трябваше да уточня, че Лаш е психолог. Ще работи с участниците в риалити предаването „Покажи ми Танумсхеде“.

— Е, май съм твърде стар да оценя „достойнствата“ на подобен цирк. Чукат се под завивките, напиват се като свине и се излагат пред целокупния шведски народ. И то напълно доброволно. Не, това изобщо не го разбирам. По мое време имаше съвсем различни развлекателни програми: „Ъгълът на Хюланд“, театралните постановки на Нилс Попе… Всичко беше малко по-обрано, така да се каже.

— Нилс кой? — попита Хана и с въпроса си предизвика мрачното изражение на Йоста.

Той въздъхна.

— Нилс Попе — повтори той. — Поставяше пиеси в летни театри и…

Той млъкна, защото Хана се разсмя.

— Йоста, знам кой е Нилс Попе. И Ленарт Хюланд. Не се потискай толкова.

— Благодаря ти. Изведнъж се почувствах като столетник. Като истинска антика.

— Йоста, определението „антика“ изобщо не ти пасва — засмя се Хана и стана. — Продължавай играта. Отдъхни си малко.

Той й се усмихна с благодарност. Каква жена!

Време беше да премине следващата дупка. Оставаха някакви си шест. Нищо работа.