Камила Лекберг
Прокоба (46)

Понякога му се струваше, че си спомня другата — онази, която не беше толкова мека и красива. Другата — с по-хладен, нетърпящ възражения глас, суров и режещ като стъкло. Странно, но понякога този глас му липсваше. Попита сестра си дали си я спомня, ала тя само поклати глава, взе си одеялото — мекото, с малките розови мечета — и го притисна към гърдите си. По изражението й прочете, че и тя си я спомня. Образът на другата се бе загнездил завинаги в съзнанието й.

Веднъж той я попита предпазливо за този глас: къде го е чувал, на кого е принадлежал. Но тя се ядоса. Няма друга освен мен — така му каза. Само аз съм. Жената със суровия остър глас никога не е съществувала. Само аз съм. Винаги съм била само аз. После прегърна двамата — него и сестра му. Той усети мекия допир на копринената й блуза до бузата си и уханието на парфюма й в ноздрите си. Кичур от дългата руса коса на сестра му погъделичка ухото му, но той не посмя да помръдне, за да не развали магията. Повече не се осмели да й зададе този въпрос. Раздразнението, в което тя изпадна, го смути и обърка. Попиташе ли я същото отново, рискуваше пак да предизвика гнева й.

Тя се ядосваше така само когато той искаше да види какво има навън. Знаеше, че няма смисъл да я моли за това, но понякога просто не се сдържаше. Докато изричаше въпроса си, запъвайки се, сестра му го гледаше с разширени от ужас очи. Страхът й караше стомаха му да се свие, но той не можеше да потисне напиращия въпрос. Той се надигаше у него като природна стихия, която кипи и напира да избликне навън.

Винаги получаваше един и същ отговор. Първо огорчението в очите й. Показваше му колко разочарована е, задето въпреки всеотдайността й иска още от нея. Иска нещо друго. После идваше уклончивият отговор. Понякога в очите й се появяваха сълзи. Тогава беше най-нетърпимо. Често тя коленичеше на пода и вземаше лицето му в дланите си. После повтаряше уверението, което се бе превърнало в нейна мантра: всичко това е за тяхно добро; неудачниците не бива да излизат навън сами; пусне ли ги навън, все нещо ще се обърка и ще пострада или той, или сестра му.

После тя си тръгваше и внимателно заключваше вратата. Сестра му се сгушваше в него, а той продължаваше да се измъчва от въпроси.