Камила Лекберг
Прокоба (109)

До сватбата оставаше по-малко от седмица. Ерика започна да се притеснява, но всъщност тържеството беше подготвено. Двете с Ана се погрижиха за всичко: цветя, картички с имената на гостите за масите, хотелски стаи, музикална програма. Ерика погледна угрижено Патрик. Седнал срещу нея до кухненската маса, той дъвчеше без грам апетит. Тя му поднесе горещ шоколад и сухар със сирене и хайвер — любимата му закуска, която Ерика дори не можеше да гледа, без да й се догади. В момента обаче беше готова да направи всичко, само и само Патрик да хапне нещо. Поне костюмът за сватбата няма да му е тесен, утешаваше се тя наум.

През последните дни Патрик ходеше из къщи като дух. Прибираше се, хапваше малко, лягаше си и на следващата сутрин пак отиваше на работа. Изглеждаше пребледнял и изтормозен. Умората и безсилието бяха сложили ясния си отпечатък върху лицето му. Ерика долавяше и известно отчаяние в погледа му. Преди седмица й сподели, че най-вероятно има още една жертва и участъкът в Танумсхеде е пуснал запитване до всички полицейски управления в страната дали не са се сблъсквали със загадъчни смъртни случаи, но без резултат. С обезверен глас Патрик разказа как са прегледали обстойно всички материали по случая, но така и не са открили нищо съществено, което да ускори хода на разследването. Йоста разговарял с майката на Расмус Улсон по телефона, но и тя не била чувала имената на Елса Форшел и Бьорие Кнюдсен. С други думи, разследването буксувало.

— Какво включва планът за днес? — поинтересува се Ерика, като се опитваше да говори с неутрален тон.

Патрик едва-едва отхапа от сухара. За петнайсет минути не бе изял и половината.

— Днес ще чакаме чудо — отвърна мрачно той.

— Не може ли да поискате подкрепление от други полицейски управления или от главната дирекция „Криминална полиция“?

— Непрекъснато държа връзка с колегите от Лунд, Нюшопинг и Бурос. Работят усилено. А колкото до главната дирекция… В началото се надявах, че ще се справим със собствени сили, но нещата отиват към викане на подкрепление.

Той отхапа съвсем мъничка хапка. Ерика се наведе и го погали по бузата.

— Още ли искаш да се оженим в събота?

Той я погледна изненадан, после чертите на лицето му омекнаха и той целуна дланта й.

— Разбира се, че искам, миличка! В събота ни очаква чудесен ден — най-хубавият в живота ни след раждането на Мая! Ще се постарая да бъда весел, в добро настроение и ще се съсредоточа изцяло върху теб и сватбата ни. Не се тревожи. Нямам търпение да се оженим.

Ерика го изгледа изпитателно, но в очите му видя единствено откровеност.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно — усмихна се Патрик. — И не мисли, че не оценявам колко работа свършихте двете с Ана.

— През това време ти също не си стоял със скръстени ръце. Освен това подготовката на сватбата се отрази добре на Ана.

Ерика хвърли поглед към дневната, където сестра й се бе завила заедно с Ема и Ейдриън и тримата гледаха детско предаване по телевизията. Мая още спеше. Въпреки мрачното настроение на Патрик Ерика се чувстваше доволна, че най-после има възможност да прекара малко време с него насаме.

— Иска ми се… — подхвана Ерика, но не довърши изречението си.

Патрик я погледна и прочете мислите й:

— … родителите ти да можеха да те видят булка.

— И да, и не… Честно казано, иска ми се татко да можеше да присъства. Дори да беше жива, майка ми изобщо не би се развълнувала от това събитие.

— С Ана говорили ли сте за Елси и за необяснимото й отношение към вас?

— Не — замислено отвърна Ерика. — Но аз непрекъснато размишлявам по въпроса защо не знаем почти нищо за живота на Елси, преди да се запознае с татко. Казвала ни е само, че родителите й са починали отдавна. Не сме ги виждали дори на снимка. Не е ли странно?

— Странно е — потвърди Патрик. — Защо не направиш малко генеалогично проучване? Ти умееш да се занимаваш с изследване на фактологията. Приключим ли със сватбата, можеш да започнеш.

— Да приключим със сватбата? — повтори Ерика, а тонът й предвещаваше проблеми. — Така ли възприемаш сватбата ни? Като задължение, което трябва просто да се отметне?

— Не, не — поклати глава Патрик, но не му хрумна какво да й обясни.

Затова просто натопи сухара в чашата с шоколад. Знаеше, че в такива случаи е най-добре да прояви кротост. И да се придържа към добрата стара пословица, че когато се храниш, е най-добре да мълчиш.