Камила Лекберг
Прокоба (33)

— Снощи Патрик ми се стори доста мълчалив — отбеляза Ана и погледна изпитателно Ерика, която се опитваше да се съсредоточи върху шофирането.

— Да — въздъхна Ерика. — Напоследък не е във форма. Сутринта се опитах да го подпитам какво става, докато го карах до управлението, но не му се говореше много. И преди съм виждала това изражение. Нещо го мъчи. Нещо в работата, което не му дава мира. Засега можем единствено да го оставим на спокойствие. После той сам ще си каже.

— Мъже! — изсумтя Ана, а над лицето й се спусна сянка.

Ерика забеляза промяната с крайчеца на окото си и усети как стомахът й се сви. Живееше в постоянен страх, че Ана отново ще изпадне в предишната апатия и ще изгуби искрицата живот, която се пробуди у нея. Този път обаче Ана съумя да блокира спомена за преживения ад. Спомен, който често се натрапваше в съзнанието й.

— Притесненията на Патрик да не са свързани с онази злополука?

— Май да — потвърди Ерика и се огледа внимателно, преди да се включи в кръговото кръстовище до Торп. — Спомена единствено, че се опитват да изчистят някои неясноти около катастрофата и че случаят му напомнял нещо познато.

— Какво? — попита с любопитство Ана. — За какво може да напомня пътна злополука?

— Нямам представа. Просто така ми каза. Днес ще продължат да ровят по случая, за да стигнат до дъното.

— Ти, предполагам, не успя да му представиш изготвения списък със задълженията му?

— Правилно предполагаш — засмя се Ерика. — Като го гледах колко е умърлушен, сърце не ми даде да го обременявам с нови задачи. Но през уикенда ще издебна удобен момент да поговорим.

— Чудесно — зарадва се Ана, която самозвано окупира ролята на главен проектант и организатор на сватбения проект. — Най-важното е да го накараш възможно по-скоро да си купи костюм. Днес и ние може да поразгледаме из града и ти да подбереш няколко костюма, но няма как да преценим дали ще му станат, без да ги пробва.

— Добре. Облеклото на Патрик все някак ще го измислим. Аз повече се тревожа за моето — призна мрачно Ерика. — Дали в магазина за булчински рокли ще имат макси размери?

Тя сви на паркинга до Кампенхоф и си откопча колана. Ана направи същото и се обърна към сестра си.

— Стига си се притеснявала. Ще бъдеш прекрасна булка. Ще се справим! За шест седмици ще се вталиш и ще стане великолепна сватба!

— Не съм убедена — промърмори Ерика. — Още отсега те предупреждавам, че търсенето на рокля няма да е никак забавно.

Тя заключи колата и тръгна към търговската улица, като буташе количката с Мая. Сватбеният магазин се намираше в една от малките пресечки. Ерика се обади предварително, за да се увери, че работят.

Докато вървяха към магазина, Ана мълчеше. Преди да влязат, само стисна ръката на Ерика, за да й вдъхне малко ентусиазъм. Та нали все пак предстоеше да изберат булчинска рокля!

Затвориха вратата зад себе си. Ерика си пое дълбоко въздух. Навсякъде бяло, бяло, бяло. Тюл, дантели, перли, пайети… Към тях се приближи дребна, силно гримирана жена около шейсетте.

— Добре дошли, скъпи дами! — изчурулика тя и плесна въодушевено ръце.

Щом толкова ни се зарадва, явно тук не идват много клиенти, помисли си цинично Ерика.

Ана пристъпи напред и пое командването:

— Дошли сме, за да намерим булчинска рокля за сестра ми.

Тя посочи Ерика и продавачката отново плесна с ръце.

— Колко хубаво! Ще се омъжвате ли?

Не, решила съм просто така да си купя сватбена рокля, кисело си помисли Ерика, но реши да запази коментара за себе си. Ана сякаш чу какво става в главата й, защото побърза да добави:

— Ще се венчаят в навечерието на Петдесетница.

— Толкова скоро? — ужаси се продавачката. — Нямате никакво време! Остава едва месец. Боже, боже! Трябва да изберете роклята възможно по-скоро.

Ерика отново реши да си спести хапливия коментар. Усети как Ана я докосна, за да я успокои. Продавачката им даде знак да я последват. Ерика се поколеба, но тръгна. Цялата тази ситуация й се струваше… странна. Навярно усещането се дължеше на факта, че досега не бе стъпвала в сватбен магазин. Огледа се и й се зави свят. Как, по дяволите, ще си намери рокля тук, сред това море от бухнали дантели?

Ана отново долови настроението й и я подкани да седне в близкия фотьойл. Оставиха Мая да пълзи по пода.

— Ще ви помоля да предложите на сестра ми различни модели — поиска Ана с уверен глас. — Да не са претруфени. Търсим нещо семпло и изчистено, по възможност с аксесоар, който да изпъква. Нали? — обърна се тя въпросително към Ерика.

Сестра й се засмя. Ана я познаваше по-добре от самата нея.

Продавачката започна да вади рокля след рокля. Ерика ту клатеше отрицателно глава, ту кимаше. Накрая подбраха пет рокли за проба. Със свито сърце бъдещата булка влезе в кабинката. Да разглежда тялото си от три ъгъла, докато безмилостните лампи осветяват всичко, което през зимата е било скрито под дебели дрехи, определено не можеше да се нарече любимото й занимание. Косите й се изправиха. Апропо коси, Ерика забеляза, че е забравила да мине някои части от тялото си с бръснача. Е, вече нищо не можеше да се направи. Внимателно облече първата рокля: права кройка без презрамки. Още преди да вдигне ципа на гърба, Ерика осъзна, че гледката няма да й хареса.

— Как върви? — провикна се продавачката с въодушевен глас. — Да ви помогна ли с ципа?

— Да, ако обичате.

Ерика неохотно излезе от кабинката. Обърна се с гръб, та продавачката да закопчае ципа, пое си дълбоко дъх и се погледна в голямото огледало. Пълна катастрофа! Сълзите напираха в очите й. Никога не си бе представяла, че ще изглежда толкова зле като булка. В мечтите си се виждаше елегантна, със стегнат бюст и ослепителна кожа. А отражението в огледалото приличаше на женски вариант на човечето от рекламите на „Мишлен“. Около кръста и ханша й се образуваха паласки, кожата й изглеждаше похабена от зимата и без никакъв блясък. Горната част на роклята стискаше здраво тялото й и избутваше дебели мастни гънки към мишниците. Гледката беше кошмарна. Ерика преглътна сълзите си и се върна в пробната. Успя да свали ципа без чужда помощ и се измъкна някак от роклята. Облече следващата. Този път се справи съвсем сама и излезе да се покаже на Ана и на продавачката. Не й се удаде да скрие разочарованието си. В огледалото видя как долната й устна потрепери. В очите й избиха сълзи и тя ядосано ги избърса с опакото на дланта си. Не искаше да се разцивря пред непозната жена, но не успя да овладее емоциите си. Тази рокля също не й стоеше добре. Точно като предишната, и тази беше със семпла кройка, но презрамките, които се срещаха на гърба, поне прибираха сланините до мишниците. Всъщност най-много я тревожеше отпуснатият й корем. И представа нямаше как ще влезе във форма, та да се чувства красива на сватбения си ден. Нали уж сватбата се прави, за да празнуваш. Цял живот бе чакала този паметен ден. Беше си представяла как ще оглежда, ще избира, ще изпробва рокля след рокля — една от друга по-прекрасни; как ще извърви пътя до олтара подръка с любимия си под възхитените погледи на гостите. В мечтите си Ерика винаги изглеждаше като принцеса на сватбата си. Сълзите рукнаха неудържимо по бузите й. Ана се приближи и я хвана за ръка:

— Какво става, момиче?

— Ами… — подсмръкна Ерика — … страшно съм напълняла. Каквото и да облека, все ми стои ужасно.

— Нищо подобно! Не си дебела, просто си натрупала някое и друго килце по време на бременността. До сватбата ще ги свалиш. Пък и имаш страхотен бюст! Само погледни как ти стои това деколте! Като се омъжвах, бяха готова да убия човек за такива пищни форми!

Ана я накара да се погледне в огледалото и Ерика, макар и неохотно, я послуша. Първо видя само жалкото си лице, по което се стичаха сълзи, и зачервения си подут нос. Но после погледна малко по-надолу и осъзна, че Ана е права. Под белия плат се очертаваше съблазнителен бюст.

— Роклята ви стои чудесно — включи се и продавачката. — Просто в момента не носите подходящо бельо. Ако я облечете върху боди или корсет, коремчето ви ще се изпари като с магическа пръчка! Да знаете какви по-пълни булки от вас съм виждала! Вие си изглеждате много добре. Сестра ви е права: имате чудесни форми и трябва да откриете коя рокля ги подчертава. Ето облечете тази и ще погледнете малко по-ведро на нещата. Мисля, че този модел най-добре ще подчертае достойнствата на фигурата ви.

Продавачката откачи една от роклите в пробната и й я подаде окуражително. Ерика неохотно влезе и със скептична физиономия облече роклята. Излезе да я видят. Пое си дълбоко въздух, издиша и застана пред огледалото със стоически вид на войник, който се хвърля в бой. По лицето й се разля удивление. Това вече беше нещо съвсем различно. Тази рокля й стоеше… безупречно! Недостатъците на фигурата й, които другите рокли подчертаваха, сега изглеждаха предимства. Коремът й пак стърчеше леко, но подходящ корсет лесно би го пристегнал и заличил. Приятно изненаданата Ерика погледна Ана и продавачката. Очарована от вида на сестра си, Ана само кимна, а продавачката плесна екзалтирано с ръце:

— Каква прелестна булка! Нали ви казах? Този модел подхожда идеално на ръста и пищните ви форми!

Ерика се погледна пак в огледалото. Все още таеше известни резерви. Но в крайна сметка се съгласи с двете жени. Чувстваше се красива. Като принцеса. А успее ли да свали част от тлъстинките, ще изглежда великолепно!

— Няма нужда да пробваме други рокля — обърна се тя към Ана. — Вземам тази!

— Чудесно! — засия продавачката. — Няма да съжалявате за избора си. Ако желаете, може да я оставите в магазина, а в седмицата преди сватбата да направим последна проба и при необходимост да я стесним.

— Благодаря, Ана — прошепна Ерика и хвана сестра си за ръка.

Ана стисна пръстите й:

— Прекрасна си!

На Ерика й се стори, че и очите на сестра й се насълзиха. Заслужаваха да бъдат щастливи след всичко, което преживяха.