Камила Лекберг
Прокоба (62)

— Крайно време е да сложим край на целия този цирк! — Уно Бруршон удари с юмрук върху голямата конферентна маса в общината и изгледа изкосо Ерлинг, но не обърна никакво внимание на Фредрик Рен, когото поканиха да коментира случилото се и да представи гледната точка на продуцентската компания.

— Предлагам малко да се поуспокоиш — настоя Ерлинг.

Идеше му да хване Уно за ухото и да го изведе от стаята като непослушно дете, но демокрацията си е демокрация и се наложи да овладее емоциите си.

— Сполетя ни ужасна трагедия, но това не означава, че трябва да вземем прибързани решения под властта на емоциите — предупреди Ерлинг. — Днес сме се събрали да обсъдим проекта без излишни изблици. Поканих Фредрик, за да сподели с нас как гледат продуцентите на бъдещето на проекта, и ви предлагам да го изслушаме. Все пак Фредрик е единственият сред нас с опит в тази област и макар случилото се да е трагичен прецедент в историята на риалити предаванията, вярвам, че той ще ни посъветва как да постъпим.

— Проклет столичен педал! — промърмори Уно достатъчно силно, за да стигне обидата до ушите на Фредрик, но продуцентът се престори, че не го е чул, застана прав зад стола си и сложи ръце върху облегалката.

— Разбирам, че случилото се сериозно нажежи страстите. Всички ние сме дълбоко опечалени от кончината на Барби, или Лилемур. Позволете ми да изкажа съболезнования от името на целия ни екип и на ръководството в Стокхолм. — Той се прокашля и сведе скръбно поглед. След неколкоминутно неловко мълчание Фредрик вдигна очи. — Но — ако цитираме американците — the show must go on^[1]. Както вие не можете да прекратите административната си работа, ако — не дай боже — някой от вас го сполети нещастие, така и ние не можем да го направим. Сигурен съм, че Барби — Лилемур — би искала шоуто да продължи.

Фредрик отново млъкна и сведе поглед.

От далечния край на голямата широка маса се разнесе хлипане.

— Бедничката! — подсмръкна Гунила Шелин и внимателно избърса сълзите си със салфетка.

Фредрик се смути за миг, после обаче продължи:

— Не можем да пренебрегнем фактите. А факт е, че вложихме огромна сума в това предаване и се надяваме тази инвестиция да донесе дивиденти и за двете страни: за нас — висок телевизионен рейтинг и приходи от реклами, за вас — растеж на туризма. Сметката е повече от проста.

Главният счетоводител на общината Ерик Болин вдигна ръка, за да поиска думата за въпрос, но Ерлинг се опасяваше, че намесата на икономиста ще отведе разговора в нежелана посока, и го стрелна с предупредителен поглед. Болин свали ръката си.

— И как случилото се ще увеличи притока на туристи към Танумсхеде? Убийствата обикновено предизвикват… спад в туризма…

Предшественикът на Ерлинг, Йорн Шустер, изгледа Фредрик Рен със смръщени вежди. Явно очакваше конкретен отговор на въпроса си. Ерлинг усети как кръвното му започна да се покачва и преброи наум до десет. Защо хората винаги подхождат толкова негативно към всичко? За Ерлинг бе истински бич да седи тук и да изслушва тези… хора, които не биха издържали и ден между шамарите, където Ерлинг бе свикнал да се намира в качеството си на общински ръководител. С ледено спокойствие той се обърна към Йорн:

— Трябва да призная, че съм ужасно разочарован от позицията ти. От теб очаквах веднага да прозреш положението в цялата му мащабност. Мъж с твоя опит не бива да се занимава с дреболии. Целта ни е да мислим за доброто на града ни, а не да блокираме напредъка като отчайващо закостенели бюрократи.

Ерлинг забеляза, че упрекът му, омекотен от ласкателства, предизвика колебливо пламъче в очите на Йорн Шустер. Йорн искаше повече от всичко да запази образа си на силния мъж, доброволно оттеглил се от поста си и нагърбил се с нелеката задача да покровителства неопитния си наследник. И Йорн, и Ерлинг знаеха, че това изобщо не отговаря на истината. Но Ерлинг беше готов да играе тази игра, само и само да прокара решенията си. Оставаше въпросът дали и Йорн приема правилата. Ерлинг чакаше търпеливо. В стаята цареше напрегната тишина. Всички очакваха реакцията на Йорн. Гъстата му бяла брада подскочи, когато след дълъг размисъл той се обърна към Ерлинг с бащинска усмивка:

— Прав си, разбира се. Самият аз по време на управлението си винаги съм се старал да налагам прогресивните си идеи, без да се съобразявам с консервативни противници и други подробности.

Той кимна доволно и огледа присъстващите. Те останаха смаяни. Напразно се мъчеха да си спомнят за кои прогресивни идеи говори Шустер.

Ерлинг му кимна одобрително. Старата лисица взе правилното решение. Знаеше на кой кон да заложи в това дълго, дълго състезание. Окуражен от позицията на предшественика си, Ерлинг най-после отговори на въпроса:

— Колкото до туризма, за пръв път името на селцето ни стои с големи букви върху всички рекламни афиши на вестници в страната. Макар да се споменава в контекста на трагедия, Танумсхеде се запечатва в съзнанието на всеки швед. Трябва непременно да се възползваме от открилата се възможност. Обмислях да ви предложа да се свържем със специалисти по връзки с обществеността, които да ни консултират как най-умело да обърнем медийното внимание в наш плюс.

Ерик Болин промърмори нещо за бюджета, но Ерлинг махна с ръка, все едно отпраща досадна муха:

— В момента говорим за друго, Ерик. Както казах преди малко, не бива да се вторачваме в подробности, а да разсъждаваме мащабно. Другото ще се уреди някак.

Той се обърна към Фредрик Рен, който следеше със задоволство дискусията:

— А „Покажи ми Танум“ ще продължи да се излъчва с пълната ни подкрепа. Нали? — Ерлинг настойчиво спря поглед върху всеки от присъстващите.

— Разбира се — изчурулика Гунила Шелин с нескрито възхищение в очите.

— Е, какво толкова… Нека тази гадост продължи — кисело се съгласи Уно. — Едва ли може да стане по-лошо.

— Да — кимна и Ерик Болин, но с милион въпроси в главата.

— Чудесно. — Йорн Шустер подръпна брадата си. — Радвам се да чуя, че всички умеят да виждат нещата в перспектива като мен и Ерлинг.

Той се усмихна широко на наследника си, а Ерлинг на свой ред също разтегли устните си в престорена усмивка. „Дъртакът не знае какви ги дрънка“ — помисли си и се усмихна още по-широко. Оказа се по-лесно, отколкото очакваше. Умееше ги той тези работи!