Камила Лекберг
Прокоба (112)

Изминалата седмица беше най-хубавата в живота на Бертил Мелберг. Направо не можеше да повярва. Росмари остана да спи в дома му още два пъти и макар среднощните им занимания да оставяха тъмни кръгове под очите му, Мелберг изобщо не съжаляваше. От време на време се усещаше, че си тананика или подскача от радост — но само когато никой не го гледа.

Умът му не го побираше как толкова прекрасна жена като Росмари е избрала тъкмо него. Не, Мелберг продължаваше да се чуди на късмета си. Вече бяха започнали да обсъждат бъдещето си, защото и двамата бяха категорични, че връзката им има бъдеще. Без съмнение. Мелберг, който открай време се пазеше от прекалено задълбочаване на случайните си авантюри, сега нямаше търпение с Росмари да заживеят заедно.

Двамата разговаряха много за миналото. Той й разказа за сина си Симон, за чието съществуване бе разбрал доста късно, и гордо й показа негова снимка, а Росмари остана очарована от елегантния вид на младия мъж, одрал кожата на баща си, и поиска да се запознае с него възможно по-скоро. Самата тя имала две дъщери. Едната живеела в Кируна, другата — в САЩ.

— Много далеч отлетяха — каза тъжно тя и му показа снимки на внучетата си в Америка.

Предложи двамата да посетят дъщеря й през лятото и Мелберг кимна ентусиазирано. Америка — отдавна си бе мечтал да посети тази страна. Той на практика не бе напускал границите на Швеция. Кратко пътуване до другия край на моста над пролива Свинесунд, разделящ Швеция и Норвегия, едва ли може да се нарече екскурзия в чужбина. Но Росмари открехна вратите към нов свят. Една вечер, докато лежаха прегърнати, тя му призна, че възнамерява да си купи апартамент в Испания: в някоя белосана къща с балкон, изглед към морето, малък басейн и бугенвилия, която пълзи по стената и пръска божественото си ухание в горещия въздух. Мелберг си представи как двамата с любимата му седят прегърнати на балкона в топла лятна вечер и отпиват от студените си питиета. В съзнанието му се събуди упорита мисъл и не му даде мира, докато не я сподели с Росмари. В тъмната спалня той обърна лице към нейното и с трепет в гласа й предложи да купят жилището заедно. Зачака напрегнато отговора й. Първоначално тя не прояви ентусиазъм, а се разтревожи и поиска да уредят внимателно документите за обща собственост, та на по-късен етап да не възникнат разправии. Тя не искаше в никакъв случай двамата да се карат за пари. Мелберг се усмихна и я целуна по носа. Росмари изглеждаше толкова сладка, когато се тревожеше. Накрая се разбраха да уредят въпроса с бъдещия общ имот така, че рискът от възникване на конфликт да е минимален.

Седнал на стола в кабинета си, затворил очи, Мелберг вече усещаше топлия полъх на бриза по бузите си; уханието на плажно масло и на пресни праскови. Представяше си как вятърът повдига пердетата и донася мирис на море, как той се навежда към Росмари, повдига периферията на шапката й и… Почукване по вратата го изтръгна от мечтите му.

— Влез! — сърдито процеди той, свали си краката от бюрото и се зае да подрежда пръснатите наоколо листове. — Дано да идваш по важен въпрос, защото съм много зает, Хедстрьом.

— Важно е — потвърди Патрик, седна и сложи пред началника копието от статията, която му донесе Софи.

Мелберг я прочете. И както никога се съгласи с Хедстрьом.