Камила Лекберг
Прокоба (134)

Докато спасителната лодка, собственост на бреговата спасителна служба, пореше вълните на път към остров Калвьо, Патрик усещаше как стомахът му се свива болезнено. Мъчеше се да ускори хода на плавателния съд със силата на мисълта си, но „Минлоис“ и без това се движеше с максимална скорост. Патрик се опасяваше, че ще закъснеят. Когато се метнаха в служебните коли и пуснаха сините буркани, за да стигнат безпрепятствено и бързо до Фелбака, получиха обаждане от собственик на лодка. Възмутен, човекът се оплака, че полицайка от участъка в Танумсхеде и непознат мъж конфискували неправомерно лодката му, и започна да нарежда колко недопустими са тези гангстерски привички на служители на реда. Зарече се да ги съди до дупка, ако забележи и най-малката драскотина по лодката си. Патрик затвори слушалката най-безцеремонно, без да го доизслуша. Нямаше време за губене: Лаш и Хана пътуваха към Калвьо, за да отмъстят на майка си.

Спасителната лодка попадна в яма между вълните и върху Патрик се изсипа порой от солени пръски. Изви се силен вятър. Повърхността на водата, сутринта гладка като езеро, се набразди и посивя. В главата на Патрик непрекъснато се разиграваха всевъзможни сценарии на случващото се на острова. Йоста и Мартин се бяха прибрали зад стъклените прегради, но Патрик имаше нужда да подиша свеж въздух, за да се съсредоточи върху онова, което предстоеше да заварят на Калвьо. А то със сигурност нямаше да е приятно.

След безкрайно пътуване, всъщност продължило едва пет минути, приближиха брега и забелязаха открадната лодка. Стоеше небрежно привързана за пристана. Кормчията Петер ловко и обиграно долепи лодката до брега, макар пристанът да беше съвсем малък. Без да се поколебае и за секунда, Патрик скочи на сушата, след него и Мартин. После двамата помогнаха на Йоста да слезе на пристана. Патрик се опита да убеди възрастния си колега да остане в управлението, но Йоста Флюгаре прояви изненадваща непреклонност и настоя да участва в акцията. Патрик отстъпи, но вече започваше да съжалява за направения компромис. Така или иначе, нямаше за кога да се разкайва.

Направи знак да се приближат към къщата. Тя изглеждаше измамно пуста и необитавана. Оттам не се чуваше дори звук. Освободиха предпазителите на пистолетите си и щракването отекна из целия остров. Промъкнаха се към къщата и се притаиха до стената. Отвътре Патрик чу гласове и предпазливо надникна през мръсните, опръскани със солена вода прозорци. Първо му се мярна само някаква сянка, но очите му постепенно привикнаха към тъмнината и той различи две фигури, които се движеха из кухнята. Гласовете им ту се усилваха, ту затихваха, но не се чуваше какво точно казват. Изведнъж Патрик се разколеба какво да предприемат. Все пак взе решение. Кимна красноречиво към вратата. Тримата предпазливо запристъпваха нататък. Мартин и Патрик застанаха от двете страни на вратата, а Йоста приклекна малко по-встрани.

— Хана? Аз съм, Патрик. Дойдох с няколко колеги. Всичко наред ли е?

Никакъв отговор.

— Лаш? Знаем, че си вътре със сестра си. Не правете глупости. Достатъчно хора пострадаха.

Тишина. Патрик започна да се изнервя, а ръката, с която стискаше пистолета, се изпоти.

— Хеда? Добре ли си? Дошли сме да ти помогнем! Лаш, Хана, не наранявайте Хеда! Постъпила е ужасно, но, повярвайте ми, вече е получила заслуженото наказание. Огледайте се в какви условия живее. Откакто ви е изгубила, не е видяла бял ден.

Отново не получи никакъв отговор и изруга наум. После неочаквано вратата се открехна. Патрик стисна по-здраво пистолета. Мартин и Йоста последваха примера му.

— Излизаме! — обяви Лаш. — Не стреляйте, иначе ще й пръсна главата.

— Добре, добре — съгласи се Патрик, опитвайки се да звучи спокоен.

— Хвърлете оръжията така, че да ги виждам! — продължи Лаш.

Все още не се бе показал в зеещия процеп. Мартин погледна въпросително Патрик, той кимна и бавно пусна пистолета си на земята. Йоста и Мартин направиха същото.

— Ритнете ги настрани — глухо заповяда Лаш.

Патрик пристъпи напред и ритна трите пистолета. Те хвръкнаха над сипея.

— Сега се отдръпнете.

Отново се подчиниха и зачакаха напрегнато какво ще последва. Бавно, сантиметър по сантиметър, вратата се отвори широко и оттам се подаде не лицето на Хеда, както очакваше Патрик, а лицето на Хана. Тя все още изглеждаше отпаднала — по челото й бяха избили капки пот, а очите й блестяха трескаво. Погледът й срещна погледа на Патрик. Той се чудеше как се остави да го заблуди така. Как бе успяла Хана да скрие гнилата си сърцевина зад фасадата на привидната нормалност? За секунда му се стори, че тя иска с поглед да му обясни причините за постъпката си, но после Лаш я бутна напред и Патрик видя пистолета, опрян в слепоочието й: служебното й оръжие.

— Отдалечете се! — просъска Лаш, а в очите му проблесна черна ненавист.

Погледът му сновеше неспокойно наляво-надясно. Лаш бе свалил маската си. Явно не издържаше повече да живее двойствен живот. Лудостта — или натрупаното озлобление, зависи какво име избере да му даде човек — в крайна сметка бе спечелила ожесточената битка с онази част от личността му, която копнееше за нормален живот с професия и семейство.

Полицаите отстъпиха още по-назад и Лаш мина покрай тях с Хана като щит. През процепа на вратата Патрик видя защо Лаш не бе извел Хеда. Тя седеше завързана за един стол. И нейната уста бе залепена с тиксо, оставило следи върху лицата на част от другите жертви. В средата на лентата зееше дупка, достатъчна да провреш гърло на бутилка. Хеда бе издъхнала, както бе живяла: с огромно количество алкохол в кръвта.

— Разбирам защо сте искали смъртта на Хеда, но защо погубихте толкова много други животи?

Патрик не се стърпя да зададе въпроса, измъчвал го в продължение на седмици.

— Тя ни отне всичко. Всичко, което имахме. Хана я видя случайно и веднага решихме какво ще направим. Онова, което опропасти живота ни, стана причина за кончината й: алкохолът.

— За Елса Форшел ли говориш? Знаем, че двамата с Хана сте се возили в колата, когато Елса е предизвикала злополуката, довела до смъртта на Сигрид.

— Живеехме си добре — каза Лаш със слаб глас, докато отстъпваше заднишком към пристана. — Тя се грижеше за нас. Закле ни се да ни защитава.

— Сигрид ли? — попита Патрик и бавно запристъпва след Лаш и Хана.

— Не знаехме името й. Наричахме я „мамо“. Тя така ни се представи: аз съм новата ви мама, каза. Живеехме си чудесно. Тя си играеше с нас, прегръщаше ни, четеше ни на глас.

— Приказката за Хензел и Гретел, нали? — Патрик видя с крайчеца на окото си, че Мартин и Йоста го следват крадешком.

— Да — потвърди Лаш и долепи устни до ухото на Хана: — Четеше ни на глас. Хана, спомняш ли си колко беше хубаво? Колко красива беше мама и колко прекрасно ухаеше? Спомняш ли си?

— Да — отвърна Хана и очите й се напълниха със сълзи.

— Само това успяхме да запазим от нея: книгата. Искахме да покажем на тези негодници колко малко остава, след като съсипеш нечий живот.

— Но не сте се задоволили с отмъщението над Елса — отбеляза Патрик, без да изпуска Лаш от поглед.

— Толкова много хора допускат нейната грешка. Безброй… — Гласът на Лаш заглъхна. — Във всеки град, където се установявахме, гъмжеше от виновници. Искахме да… прочистим света от тях.

— Като ликвидирате хора, които са причинили смърт, сядайки пияни зад волана?

— Да — усмихна се Лаш. — Само това ни даваше покой. Държахме да покажем, че няма да се примирим, няма да забравим. Не може да опропастиш нечие бъдеще и после просто… да загърбиш миналото.

— Както е направила Елса, след като е причинила кончината на Сигрид ли?

— Да — потвърди Лаш и очите му потъмняха от омраза. — Както направи Елса.

— А Лилемур?

Лаш и Хана почти стигнаха пристана и Патрик се чудеше какво ще правят, ако двамата престъпници откраднат спасителната лодка, която е много по-бърза. Стане ли така, полицаите никога няма да ги настигнат. Ала кормчията явно се бе сетил за тази вероятност и в момента се оттласкваше от пристана навътре в морето.

— Лилемур! — изсумтя презрително Лаш. — Безполезна глупачка! Точно като другите отрепки, с които трябваше да работя. Сетих се коя е по името и родния й град. После бяхме длъжни да предприемем нещо.

— И затова си излъгал другите участници, че Лилемур е злословила по техен адрес, нали? За да всееш хаос и да отвлечеш вниманието й от себе си.

— И теб си те бива — усмихна се Лаш и стъпи на пристана.

За секунда Патрик се поколеба дали да не се опита да го спре. Подозираше, че Лаш блъфира, вземайки Хана за заложница. Все пак двамата бяха действали заедно. Въпреки това обаче не посмя да се намеси. Нямаше оръжие. Лаш и Хана диктуваха положението.

— Аз се обадих на Лаш да го предупредя за Лилемур — обади се дрезгаво Хана.

— Знаем — увери я Патрик. — На видеозаписа се вижда, че говориш по телефона, но не разбрахме…

— Нямало е как да разберете — кимна тя с печална усмивка.

— Значи, след твоя сигнал Лаш е пресрещнал Лилемур по пътя.

— Да — потвърди тя и внимателно се качи на борда на лодката.

Хана седна на пейката, а Лаш отиде до извънбордовия двигател и завъртя ключа в стартера. Двигателят не реагира. Между веждите на Лаш се образува бръчка. Той опита отново. Чу се стържещ звук, но само толкова. Удивен, Патрик наблюдаваше безплодните опити на Лаш да потегли. Бегъл поглед към спасителната лодка, полюшваща се на разстояние от острова, му донесе нужното обяснение. Кормчията вдигна красноречиво резервоар в ръка и го размаха. Беше го откачил. Предвидливо момче излезе този Петер!

— Нямате бензин — установи Патрик със спокоен тон, макар вътрешно да се чувстваше напрегнат. — Не можете да избягате. Най-добре се откажете и гледайте никой да не пострада.

Патрик си даваше сметка колко банално звучи съветът му, но не му хрумваше нищо по-подходящо за случая.

Без да отговаря, Лаш отвърза лодката и я оттласна от мостика. Течението веднага я понесе.

— Никъде няма да стигнете — предупреди ги Патрик, докато обмисляше вариантите.

Не бяха много. При всички случаи трябваше да заловят Лаш и Хана. Без двигател двамата щяха да стигнат най-много до близките острови. Патрик реши да направи последен опит:

— Хана, по всичко личи, че ролята ти в убийствата е била второстепенна. Все още имаш възможност да се спасиш.

Тя мълчеше. Спокойно срещна погледа на Патрик и бавно хвана ръката на Лаш. Той още стискаше пистолета, но дулото вече не сочеше към слепоочието на сестра му, а към дъното на лодката. С все същото зловещо спокойствие Хана вдигна ръката му и насочи пистолета към главата си. Патрик видя как по лицето на Лаш първо се изписа изненада, а после — за секунда — ужас. Но нейното нечовешко спокойствие зарази и него. Хана му каза нещо. Той й отговори, притегли я към себе си и тя отпусна глава върху гърдите му. После сложи показалец върху пръста му на спусъка и го дръпна. Патрик подскочи и чу учестеното дишане на двамата си колеги зад гърба си. Вцепенени, онемели от ужас, полицаите проследиха как Лаш внимателно седна на ръба на лодката, притиснал нежно в обятията си окървавеното бездиханно тяло на Хана. Лицето му бе опръскано с кръв, напомняща маскировъчна боя. Той ги погледна с все същото спокойствие — за последен път. После доближи дулото до слепоочието си и дръпна спусъка.

Тялото му падна зад борда заедно с Хана. Близнаците на Хеда потънаха в бездната, на която някога майка им ги бе обрекла.

Няколко секунди по-късно кръговете по повърхността на водата изчезнаха. Окървавената лодка се полюшваше над вълните. В далечината като насън Патрик видя лодки. Подкреплението пристигаше.