Камила Лекберг
Прокоба (92)

— Патрик, имаш ли минутка? — Аника млъкна, защото видя, че той говори по телефона.

Патрик вдигна предупредително показалец — знак да изчака. Явно разговорът отиваше към своя край.

— Добре — с раздразнение каза Патрик на събеседника си по телефона. — Вие ще ни дадете дневника, а когато и ако заловим извършителя, ще съобщим първо на вашата медия.

Той затръшна слушалката и се обърна към Аника с измъчен вид.

— Ама че идиоти! — отчетливо отсече той и въздъхна.

— С репортера от вестника ли говори? — попита Аника и седна.

— Да. Официално сключих сделка с дявола. Без уговорката да им дадем информация пак щяхме да изкопчим дневника от тях, но щяха да протакат. От три дни се пазарим. Затова в крайна сметка реших да им подхвърля кокал.

— Разбирам.

Чак сега Патрик забеляза, че Аника чака с нетърпение да вземе думата.

— А теб какво те вълнува? — попита той.

— Запитването, което изпратих до колегите в страната, даде резултат — съобщи тя с нескрито задоволство.

— Толкова бързо? — изненада се Патрик.

— Да. Явно вниманието, което медиите отделят на града ни, си казва думата и в случая работи в наша полза — установи Аника.

— Каква информация ти изпратиха? — попита Патрик. В гласа му се прокрадна трескаво нетърпение.

— Натъкнах се на още два подобни случая. — Аника погледна в книжата пред себе си. — Поне причината за смъртта съвпада стопроцентово. Освен това… — тя се подвоуми — … близо до телата е открит същият предмет, който сте забелязали до Марит и Расмус.

— Ти да видиш! — Патрик се наведе напред. — Друго? Искам да знам всичко!

— Първият случай е от Лунд. Петдесетинагодишен мъж, починал преди шест години, силно алкохолизиран. Травмите по трупа събудили известни подозрения, но в крайна сметка заключението гласи, че е починал от алкохолна интоксикация.

Тя погледна Патрик, а той й даде знак да продължи.

— Вторият случай датира отпреди десет години: седемдесетгодишна жена от Нюшопинг. В архивите фигурира като убийство, но извършителят не е заловен.

— Значи, още две убийства. — Патрик започваше да осъзнава мащабите на случая, с който се сблъскваха. — Открихме общо четири убийства, които са свързани.

— Така изглежда — потвърди Аника, свали си очилата и ги повъртя из ръцете си.

— Четири убийства — повтори обезверено Патрик. Умората се спускаше като сива пелена над лицето му.

— Четири убийства плюс убийството на Лилемур Першон. Според мен работното ни натоварване надхвърля възможностите ни.

— Какво намекваш? Че няма да се справим с разследването и трябва да поискаме подкрепление ли?

Патрик изгледа замислено Аника. Донякъде тя имаше право. От друга страна обаче, работещите в управлението в Танумсхеде познаваха отлично обстоятелствата по трите случая и според Патрик имаха най-големи шансове да подредят парчетата от пъзела. Осъзнаваше необходимостта от сътрудничество с други управления в страната, но това ни най-малко не разколебаваше увереността му, че са достатъчно компетентни да се справят със ситуацията.

— Ще започнем сами, а ако се наложи, ще поискаме помощ — каза той и Аника кимна — щом Патрик смята така, значи, това е най-правилно.

— Кога смяташ да докладваш на Мелберг? — Тя размаха записките си.

— Веднага, щом поговоря с колегите, ръководили разследването в Лунд и в Нюшопинг. Трябва ми телефон за връзка.

— Ще ти оставя записките си. Там ще намериш всичко необходимо.

Той я погледна с благодарност. До вратата Аника спря.

— Значи, имаме си работа със сериен убиец? — колебливо попита тя. Сама не можеше да повярва, че го е изрекла.

— Така изглежда — потвърди Патрик и вдигна слушалката.