Камила Лекберг
Прокоба (40)

Хората започнаха да се стичат към читалището, където щеше да се проведе дискотеката. Преместиха леглата на участниците и им осигуриха шкафове, където да заключат личните си вещи. Все още не пускаха никого в помещението и опашката се виеше през целия паркинг. Момичетата мръзнеха и пристъпваха от крак на крак, за да се стоплят. Хладният пролетен вятър се постара да им покаже съвсем недвусмислено, че са сгрешили, като са се пременили с най-късите си поли и най-изрязаните си потници. Общото по лицата на всички чакащи беше нетърпеливото изражение. Отдавна в Танумсхеде не се бе случвало толкова грандиозно събитие. Бяха дошли младежи и от съседните градчета Стрьомщад и Удевала. Взираха се жадно във все още затворената врата. Зад нея ги очакваха техните герои и идоли: хората, успели да осъществят мечтата на всички свои връстници: да станат известни; да получават покани за партита, където присъстват други знаменитости, да ги дават по телевизията. Феновете се надяваха тази вечер да откраднат малко звезден блясък и за себе си. Ами ако успеят да привлекат вниманието на камерите към себе си като онова момиче по време на „Покажи ми Тьоребуда“? Тя завъртя главата на Андреас от „Бара“ и после няколко пъти я интервюираха в разни предавания. Ами ако тази вечер щастието се усмихне на някоя девойка от Танумсхеде? Фенките подръпваха нервно дрехите си, вадеха от чантичките си гланц и подсилваха слоя върху устните си. Разрошваха коси, за да бухнат, и ги пръскаха с лак, а после проверяваха резултата в огледалцата си. Във въздуха се усещаше напрежение.

Фредрик Рен погледна опашката през прозореца и се разсмя:

— Я вижте, момчета и момичета, колко статисти са дошли! Искам тази вечер да дадете всичко от себе си. Не се стеснявайте да пиете и да се забавлявате. Правете каквото искате. — Той присви очи. — Само гледайте да не се отдалечавате от камерите. Да не съм чул, че някой се е омел оттук и се е цепил от купона! Иначе ще разваляме договори.

— Звучиш точно като Дринкеншерна^[1] — отбеляза Кале.

Неколцина от останалите се засмяха одобрително. Само Йона не бе участвала в скандалните турнета на риалити звезди из заведенията в цяла Швеция, организирани от известния мениджър. Фредрик се усмихна, но очите му останаха сериозни.

— Досега тактично премълчавах, но май е време да кажа каква е основната ни цел тази вечер — да забавляваме клиентелата. Избрахме ви именно защото знаете как да вдигнете градуса на купона. Точно затова сте тук. Не го забравяйте. Не мислете, че хвърляме купища пари, за да ви е забавно на вас шестимата, за да ви осигурим безплатен алкохол и да увеличим шансовете ви с противоположния пол. Тук сте, за да се потрудите здраво…

— В такъв случай какво търси сред нас Йона? — Уфе се разсмя и се огледа за одобрение. — Появата й не може да разведри атмосферата дори в старчески дом…

Циничният му смях вече не бе новост за никого, а колкото до Йона, тя изобщо не си направи труда да го погледне. Взираше се в коленете си.

— Йона е страшно популярна сред тийнейджърките. Много момичета се припознават в нея. Затова я поканихме да участва — обясни Фредрик на цялата група, но наум призна, че въпросът на Уфе е съвсем основателен.

С депресията си това момиче изсмукваше цялата положителна енергия на околните, но екипът взе решението да я включат в предаването през главата на Фредрик и той се видя принуден да се съобрази с него.

— И така, надявам се, че всички разбраха под какъв надслов ще се проведе днешното събитие: парти, парти, парти! — Той посочи масата, отрупана с напитки. — А после всички ще подкрепим Тина, която ще ни представи новото си парче. Нали? — Той прикова поглед в Уфе, а онзи само изсумтя презрително:

— Добре, добре, все едно. Кога най-после ще можем да си налеем нещо?

— Още сега. Заповядайте. — Фредрик се усмихна и оголи ослепително белите си зъби. — Да започваме! Тази вечер ще заснемем страхотно предаване! — И вдигна двата си палеца във въздуха.

Участниците сигнализираха, че са го чули с откъслечни промърморвания. После се втурнаха към масата с напитките.

Охранителите пред вратата започнаха да пускат първите посетители.