Камила Лекберг
Прокоба (106)

В читалнята Патрик завари традиционна предобедна тишина. Доскоро библиотеката се намираше на няколко минути пеша от участъка, но я преместиха в друга сграда и Патрик дойде с колата. Зад щанда нямаше никого. Той извика тихо и зад един от рафтовете се показа библиотекарката.

— Здрасти, какво правиш тук? — учуди се Йесика и повдигна вежда.

Патрик си даде сметка, че от доста време не е стъпвал в библиотека: кажи-речи от осми клас. Даже не му се пресмяташе колко години са минали от последното му посещение. Тогава Йесика определено не е работела тук, защото с Патрик бяха връстници.

— Здравей — поздрави той на свой ред. — Искам да те помоля за малко помощ.

Патрик сложи папката на щанда и внимателно извади листовете, поставени в найлонови джобове. Йесика любопитно се приближи да погледне какво е донесъл. Тя беше висока, слаба, с руса коса — нито прекалено тъмна, нито прекалено светла, събрана в практична конска опашка. Гледайки очилата на върха на носа й, Патрик неволно се запита дали условията за прием в специалност „Библиотечно дело“ не включват и задължителен диоптър.

— Кажи с какво да ти помогна — подкани го тя.

— Нося няколко страници от детска книга — поясни Патрик и посочи найлоновите джобове. — Интересува ме дали е възможно да разбера откъде са откъснати.

Йесика нагласи очилата пред очите си и внимателно вдигна джобовете, за да ги огледа. Нареди ги един до друг, после ги поразмести.

— Сега вече са в правилната последователност — доволно обяви тя.

Патрик се наведе напред да ги огледа. Библиотекарката действително се оказа права. Приказката започваше със страницата, открита в Библията на Елса Форшел. Хрумна му нещо. Страниците, намерени в близост до жертвите, отразяваха последователността на убийствата. След страницата до Елса идваше страницата, открита до тялото на Бьорие Кнюдсен, после тази до Расмус Улсон и накрая — намерената в колата на Марит Каспершен. Патрик погледна Йесика с признателност:

— Ти вече успя да ми помогнеш много. Възможно ли е да се разбере нещо повече за книгата, от която са откъснати листовете?

Библиотекарката се позамисли, после заобиколи щанда и започна да пише по клавиатурата на компютъра.

— Книгата ми се вижда доста стара — отбеляза Йесика. — Ако се съди по илюстрациите и използваните думи, издадена е преди доста години.

— Кога приблизително? — Патрик не можеше да сдържи нетърпението си.

Йесика го погледна над ръба на очилата си. За миг тя му заприлича страшно много на Аника.

— Точно това се опитвам да разбера — натърти библиотекарката. — Но ми трябва малко спокойствие.

Патрик се почувства като ученик, смъмрен от учителката. Намръщен, замълча, но продължи с любопитство да следи пръстите на Йесика по клавиатурата.

След известно време — на Патрик му се стори цяла вечност — тя заяви:

— В Швеция приказката за Хензел и Гретел е издавана в огромни тиражи. Изключих всички издания след 1950 година и така значително ограничих възможностите. Преди въпросната година на книжния пазар са пуснати десетина издания. По мое предположение — тя наблегна върху „предположение“ — тези страници са от книга от двайсетте години. Ще се опитам да вляза в сайта на някой антикварен магазин и да ти покажа изображение на някои от тогавашните книги с тази приказка, за да добиеш по-ясна представа.

Тя продължи да въвежда разни кодове. Патрик едва се сдържаше да не започна да пристъпва нервно от крак на крак.

— Това изглежда ли ти познато? — попита накрая Йесика.

Той заобиколи щанда, за да разгледа внимателно изображението, и се усмихна доволно: корицата на книгата беше нарисувана в стила на илюстрациите върху страниците, открити до жертвите на загадъчния убиец.

— Това е добрата новина — сухо отбеляза Йесика. — А сега е ред на лошата: изданието не е нито библиографско, нито с ограничен тираж. Книгата е публикувана през 1924 година с тираж хиляда екземпляра. И няма как да знаем дали притежателят на книгата я е купил или получил като подарък в годината на издаване. Възможно е просто да е влязъл в антикварна книжарница години по-късно и да я е купил оттам. Въведох данните за тази книга и открих десет екземпляра в антикварните книжарници в момента.

Патрик усети как го обзема униние. Осъзнаваше колко незначителни са шансовете му да открие нещо съществено, но тайно се бе надявал да се натъкне на интересен факт. Заобиколи щанда и гневно прикова поглед в подредените страници. Идеше му да ги накъса на парченца, но се овладя.

— Забелязваш ли, че две страници липсват? — попита Йесика и застана до него.

— Не — изненада се Патрик.

— Погледни номерацията. Първо имаме пета и шеста страница, след тях — девета и десета, единайсета и дванайсета и накрая тринайсета и четиринайсета. Липсват седма и осма.

В главата на Патрик нахлу порой от мисли. Изведнъж той осъзна с кристална яснота какво означава откритието на Йесика: жертвите не са четири, а пет.