Камила Лекберг
Прокоба (26)

— Ерика, уточнихте ли менюто в ресторанта? За кога насрочихте дегустацията?

Ана люлееше Мая на коленете си и гледаше сестра си с очакване.

— По дяволите! Съвсем забравих — плесна се по челото Ерика.

— А рокля? Или мислиш да се омъжиш по анцуг? А Патрик с какво ще се облече? С костюма от абитуриентския си бал? В такъв случай ще трябва да поотпуснем доста панталона, а между копчетата на сакото да пришием ластици.

Ана се разсмя от сърце.

— Ха-ха, много забавно, няма що!

Ерика не можеше да сдържи усмивката си, докато гледаше сестра си. Ана се преобрази. Започна да говори, да се смее, да се храни с добър апетит и да се заяжда с кака си.

— Знам колко много работа ни предстои, но кога да я свърша?

— Току-що попадна на най-добрата бавачка във Фелбака! През деня Ема и Ейдриън са на градина и спокойно мога да гледам тази малка госпожица. Възползвай се от предложението ми.

— Хмм… права си — съгласи се Ерика и изведнъж се почувства ужасно неловко. — Не ми беше хрумвало…

— Не се притеснявай. Разбирам. Досега не можеше да разчиташ на мен, но вече съм в играта. Шайбата е пусната върху леда. Повече не ми се седи на резервната скамейка.

— Доколкото чувам какви метафори използваш, май си прекарала прекалено много време с Дан.

Ерика се разсмя и осъзна, че Ана целеше именно да я развесели. През последните месеци Ерика също изживя тежък период. Намираше се в непрекъснато напрежение и стрес и чак сега се поотпусна. Сковаваше се единствено при мисълта, че до сватбата остават едва шест седмици. Двамата с Патрик сериозно изоставаха с графика.

— Ето какво предлагам да направим — подхвана категорично Ана и сложи Мая на пода. — Ще съставим списък на задачите, които трябва да се свършат. После ще ги разпределим между нас тримата. Дали да не включим и Кристина в подготовката?

Ана изгледа въпросително сестра си, но когато забеляза ужаса по лицето й, побърза да добави:

— Или идеята не ти се струва добра?

— За нищо на света! Бъдещата ми свекърва не бива да се меси. Ако й позволим да се включи в подготовката, ще превърне сватбата ни в свое частно парти. Да знаеш само какви идеи ни подхвърли, и то „с най-безкористни чувства“, както не пропуска да подчертае. Казвала ли съм ти как реагира, когато й съобщихме, че ще се женим?

— Как? — Любопитството на Ана се събуди.

— Вместо да ни поздрави, изброи пет сериозни недостатъка на предстоящата ни сватба.

— Великолепно! — разсмя се Ана. — Звучи напълно в стила на Кристина. Кое не й хареса?

Ерика притича да вземе Мая, която упорито пълзеше нагоре по стълбите. От грижи не им бе останало време да сложат парапет.

— Първо, според Кристина било абсурдно да насрочваме сватбата за след няколко месеца. За подготовката била нужна поне година. После не й хареса, че искаме да направим съвсем скромно тържество, на което да присъстват максимум шейсет души, защото в такъв случай леля Агда, леля Берта, леля Рут и цялата плеяда от роднини няма да могат да присъстват. И, забележи, тези жени не са лели на Патрик, а лели на Кристина. Патрик ги е виждал веднъж в живота си, когато е бил, да речем, на пет години.

Ана се превиваше от смях, та чак я заболя коремът. Мая гледаше ту майка си, ту леля си и изглеждаше учудена кое е толкова забавно. В крайна сметка реши, че причината не е толкова важна, и се включи във веселбата със силен радостен смях.

— Дотук изброи две от оплакванията на Кристина. Какви са другите? — едва попита Ана, докато си поемаше дъх между два пристъпа на смях.

— После започна да се разпорежда как трябва да подредим гостите на празничната трапеза. Притесни се колко близо до нас ще седи Битан. Било напълно изключено да я сложим на булчинската маса, защото и бездруго ще я поканим по задължение. Все пак Кристина и Лаш били родителите на Патрик и случайни познати нямали място сред най-важните гости в крайно орязания ни списък.

Ана се търколи на пода от смях.

— А тази случайна позната всъщност е жената, която живее заедно с Лаш повече от двайсет години — едва промълви задъхана тя.

— Точно така — кимна Ерика и избърса сълза от окото си. — Четвъртият източник на недоволство е отказът ми да облека нейната сватбена рокля.

— Че вие изобщо обсъждали ли сте този вариант? — попита удивена Ана.

— Дори не сме засягали темата. Виждала съм я на стари фотографии от сватбата им. Като се има предвид, че става дума за рокля в стил шейсетте, ушита от прозрачен дантелен плат и едва покриваща дупето, всеки нормален човек би се досетил колко абсурдно е да се появя с нея на сватбения ми ден. Все едно Патрик да си пусне бакенбарди и брада като баща си навремето.

— Кристина съвсем е мръднала! — възкликна Ана. След неудържимия смях настъпи етапът на пълното смайване.

— Дойде ред и на петото оплакване на Кристина! Та-та-та-тааа! — Ерика изимитира тържествения сигнал на фанфари. — Кристина държи за музикалното оформление на сватбата да отговаря племенникът й, тоест братовчедът на Патрик.

— И? Кое му е лошото на това предложение?

Ерика направи пауза, за да подсили ефекта от отговора си:

— Той свири на нюкелхарпа^[1].

— Неее, ти се шегуваш! — ужаси се Ана. — Сериозно ли говориш? — Тя отново избухна в смях. — Вече си го представям! Грандиозна сватба с всички Кристинини лели, дошли с ролатори, ти — в дантелен минижуп, Патрик — в костюма от абитуриентския си бал и с бакенбарди, а гостите се забавляват под звуците на най-купонджийския инструмент — нюкелхарпа! Божичко, какъв смях ще падне! Бих дала всичко да можех да го видя!

— Смешно ти е на теб — усмихна се Ерика. — Но като гледам колко сме изостанали с подготовката, сватба май изобщо няма да има.

— Ами да се хващаме на работа тогава — подкани я Ана и готова да записва, седна до кухненската маса с химикалка и лист хартия. — Ще съставим списък и няма да се мотаем повече. Патрик не бива да си мисли, че ще му се размине. Сама ли се жениш, или се жениш за него?

— Май второто — отвърна Ерика.

Тя се съмняваше, че ще успее да изтръгне бъдещия си съпруг от заблуждението, че в планирането и провеждането на сватбеното им тържество тя е едновременно и ръководител, и изпълнител. Патрик сякаш живееше с убеждението, че с предложението за брак е изчерпил задълженията си по организацията на тържеството и от сега нататък от него се иска единствено да се яви навреме в църквата.

— Ангажиране на оркестър за купона — подхвана Ана. — Да видим… пиша го в графата на Патрик — доволно съобщи тя.

Ерика повдигна скептично вежди, но Ана изобщо не позволи на сестра си да я отклони от заниманието й.

— Покупка на костюм за младоженеца — продължи невъзмутимо тя. — Патрик.

По лицето на Ана бе изписана решителна съсредоточеност и както никога Ерика се почувства освободена от бремето на отговорността. Затова с удоволствие предостави на сестра си ръководната роля.

— Да запази час за дегустация на сватбеното меню… Патрик.

— Той едва ли ще… — понечи да възрази Ерика, но Ана се престори, че не я е чула. — Булчинска рокля… Ето тук вече трябва и ти да се включиш, Ерика. Какво ще кажеш още утре трите с Мая да отидем в Удевала и да разгледаме какво се предлага?

— Ами… — колебливо смънка Ерика.

В момента най-малко от всичко искаше да пробва дрехи. Не бе свалила нито грам от тлъстините, натрупани по време на бременността, а поради стреса през последните месеци изобщо не обръщаше внимание с какво се тъпче и напълня още. Мисълта за сватбена рокля накара ръката й да замръзне точно преди да напъха кифличката в устата й. Ерика послушно върна калоричната бомба в чинията. Ана вдигна очи от списъка.

— Ако до сватбата се въздържаш от консумация на въглехидрати, ще отслабнеш за нула време — увери тя сестра си.

— Никога не съм отслабвала за нула време — обърна й кисело внимание Ерика.

Едно е сам да си даваш сметка как изглеждаш, съвсем друго — някой друг да ти каже, че се нуждаеш от диета. Но същевременно Ерика осъзнаваше, че Ана действително е права: трябва да вземе мерки, ако иска да се чувства привлекателна на сватбения си ден.

— Добре, ще се опитам да се придържам към някакъв режим — неохотно склони тя. — Без тестени изделия, без сладкиши, без хляб, без макарони от бяло брашно и така нататък.

— Въпреки това трябва да ти намерим рокля, пък ако се наложи, ще я стесним непосредствено преди сватбата.

— Чакай да отслабна, пък тогава ще му мислим — глухо отвърна Ерика. — Но за едно си права: утре ще е добре да отскочим до Удевала, щом оставим Ема и Ейдриън в детската градина. Дано намерим подходяща рокля. Иначе ще трябва да се оженя по анцуг — отбеляза тя и огледа неодобрително фигурата си. — Какво следва? — попита с въздишка тя и посочи списъка на Ана.

Сестра й продължи със същата енергия да записва и разпределя задачи по организацията. Изведнъж Ерика се почувства ужасно изморена. Никога няма да сколасат.