Кен Фолет
Опасно богатство (62)

VI

Хю бе смъртно уморен, когато влакът му най-после стигна гарата в Чингфорд и той успя да слезе от него. Макар че ужасно му се искаше да си легне, спря за малко на моста над линията — там, където същата сутрин Мики бе застрелял Тонио. Свали си шапката и известно време остана така, гологлав под сипещия се сняг. Припомняше си приятеля си като момче, като младеж и мъж. После продължи по пътя си.

Чудеше се как ще се отрази случилото се върху Министерството на външните работи и отношението към Кордоба. До този момент Мики успяваше да избегне полицията. Независимо обаче дали щяха да го заловят или не, Хю можеше да се възползва от факта, че е станал свидетел на убийството. Вестниците с огромно удоволствие щяха да публикуват разказа му на очевидец; широката общественост щеше да се възмути от факта, че един чужд дипломат е извършил убийство посред бял ден, а пък членовете на парламента вероятно щяха да поискат да бъде официално заклеймен. Освен това Папа Миранда щеше да изгуби шансовете си британското правителство да признае претенциите му за легитимни. Възможно бе Външното министерство да подкрепи семейство Силва, които да се разправят с Миранда, и британските инвеститори в кампанията „Пристанище Санта Мария“ да получат компенсация.

Колкото повече разсъждаваше по темата, толкова повече се усилваше оптимизмът му.

Надяваше се Нора да е заспала, когато се прибереше у дома. Не желаеше да слуша оплакванията й за отвратителния ден, който бе прекарала в това забутано село, където няма кой да й помогне в грижите за трите шумни и буйни момчета. Искаше единствено да се плъзне между чаршафите и да затвори очи. Утре щеше да обмисли днешните събития и да прецени в какво положение поставят него самия и банката.

Докато вървеше по алеята през градината, с разочарование забеляза, че вътре свети. Следователно Нора все още бе будна. Той си отключи и влезе във всекидневната, която се намираше в предната част на къщата.

Изненада се, когато завари трите момчета, седнали в редица на дивана. Облечени бяха с пижамите си и гледаха някаква книжка с илюстрации.

Истински обаче го удиви нещо друго. Между тях седеше Мейзи и им четеше.

И тримата му синове скочиха в мига, когато го видяха, и се втурнаха към него. Той ги прегърна и целуна един по един: първо Сол, най-малкия; после Самюъл; и накрая единайсетгодишния Тоби. Двете по-малки деца просто бяха щастливи, че го виждат, но в изражението на Тоби се криеше още нещо.

— Какво има, момчето ми? — попита го Хю. — Да не е станало нещо? Къде е майка ви?

— Отиде на пазар — отвърна Тоби и избухна в сълзи.

Хю прегърна сина си през рамото и погледна Мейзи.

— Аз дойдох около четири следобед — обясни тя. — Нора вероятно е излязла малко подир теб.

— Оставила ги е сами?!

Мейзи кимна.

В гърдите на Хю се надигна изгарящ гняв. Децата бяха прекарали сами по-голямата част от деня. Всичко би могло да им се случи!

— Как може да стори подобно нещо? — възкликна горчиво той.

— Оставила е бележка — Мейзи му подаде плика.

Той го отвори и прочете съобщението, състоящо се от една-единствена дума: „СБОГОМ“.

Мейзи продължи:

— Не беше запечатано. Тоби го прочел и после ми го показа.

— Трудно е за вярване — каза Хю, но веднага осъзна, че това не е вярно.

Напротив, твърде лесно бе да повярва. Нора винаги бе поставяла собствените си желания над всичко останало. Сега бе изоставила децата си. Той предположи, че е отишла в бара на баща си.

А прощалната й бележка сякаш подсказваше, че няма намерение да се връща.

Хю не бе сигурен какво точно изпитва.

На първо време обаче имаше дълг към момчетата. Много бе важно да не ги разстройва повече, затова реши поне за малко да остави настрани собствените си чувства.

— Момчета, останали сте будни до много късно — заяви. — Време е да си лягате. Хайде, да вървим!

Поведе ги нагоре по стълбите. Самюъл и Сол деляха една стая, но Тоби разполагаше със собствена. Хю зави малките, после отиде при най-големия. Наведе се над леглото, за да го целуне.

— Госпожа Грийнборн е много добра — отбеляза Тоби.

— Зная — съгласи се Хю. — Някога бе омъжена за най-добрия ми приятел, Соли. После той почина.

— Освен това е хубава.

— Така ли мислиш?

— Да. Мама ще се върне ли?

Именно от този въпрос се страхуваше Хю.

— Разбира се, че ще се върне! — отговори той.

— Наистина ли?

Хю въздъхна.

— Честно да ти кажа, момчето ми, нямам представа.

— Ако тя не се прибере, дали госпожа Грийнборн би се грижила за нас?

„Можеш да разчиташ на едно дете веднага да напипа същността на проблема“, помисли си Хю и се опита да избегне директния отговор.

— Тя управлява цяла болница — обясни. — Трябва да се грижи за десетки пациентки. Съмнявам се, че има време и за вас, момчета. А сега, стига толкова въпроси. Лека нощ.

Тоби очевидно не се бе отказал, но засега премълча.

— Лека нощ, татко.

Хю угаси свещта и излезе от стаята му, като затвори вратата зад гърба си.

Мейзи беше приготвила какао.

— Сигурна съм, че би предпочел бренди, но не намерих.

Хю се усмихна.

— Ние от по-долната част на средната класа не можем да си позволим алкохолни напитки. Какаото става.

На един поднос бяха поставени няколко чаши, но нито Мейзи, нито Хю посегнаха към тях. Вместо това останаха в средата на стаята, загледани един в друг. Мейзи първа наруши мълчанието.

— Прочетох за стрелбата в следобедния вестник и дойдох да проверя дали си добре. Открих децата, които бяха сами, затова им приготвих вечеря. После седнахме да те чакаме.

След тези думи се усмихна примирено и разбиращо, сякаш казваше, че от Хю зависи какво ще стане от тук нататък.

Изведнъж той започна да се тресе. Подпря се на облегалката на стола, за да не падне.

— Денят бе много напрегнат — каза разтреперан. — В момента се чувствам малко особено.

— Може би ще е по-добре да седнеш.

Внезапно го заля любов към нея. Вместо да се вслуша в съвета й, той я притисна към себе си.

— Прегърни ме, силно — примоли се.

Тя се подчини и обгърна кръста му с ръце.

— Обичам те, Мейзи — промълви Хю. — Винаги съм те обичал.

— Зная — отвърна му тя.

Той се вгледа в очите й, които се изпълниха със сълзи. Наблюдаваше как една се откъсна от клепачите й и се плъзна по бузата й. Приведе се и я изпи с устни.

— След всичките тези години — каза. — След всичките тези години.

— Люби ме, Хю — подкани го тя. — Искам да ме любиш тази нощ.

Той кимна в съгласие.

— И всяка следваща от тук нататък.

А после отново я целуна.