Кен Фолет
Опасно богатство (39)

III

Почти всеки следобед богатите дами и джентълмените без истинско занимание си правеха посещения едни на други. Това бе изключително изтощителен обичай, затова четири дена седмично Мейзи даваше нареждания на слугите си да казват, че не си е вкъщи. В петък приемаше гости и понякога се случваше да се види с двайсет и дори трийсет души за един следобед. Посетителите почти винаги бяха едни и същи: кръгът „Марлборо“, еврейският кръг, жени с „напредничави“ идеи като Рейчъл Бодуин, както и съпругите на няколко от по-важните делови познати на Соли.

Емили Пиластър попадаше в последната категория. Съпругът й Едуард участваше заедно със Соли в сделка за железопътна линия в Кордоба. Мейзи предполагаше, че Емили се е отбила по силата на тази връзка. Тя обаче се застоя през целия следобед и в пет и половина, когато всички други се бяха разотишли, още беше тук.

Емили бе красиво двайсетгодишно момиче с големи сини очи. Всеки, който я погледнеше по-отблизо, веднага би разбрал, че е нещастна. Затова Мейзи не се учуди, когато гостенката й попита:

— Моля ви, може ли да поговоря с вас за нещо лично?

— Разбира се, за какво става дума?

— Надявам се да не се обидите, но наистина няма с кого да говоря на тази тема.

Вероятно ставаше дума за сексуален проблем. Не за първи път момиче от добро семейство идваше при Мейзи за съвет по въпрос, който не можеше да обсъжда с майка си. Може би бяха чували слухове за бурното й минало или пък просто им се струваше достатъчно отзивчива, за да ги изслуша.

— Трудно се обиждам — отвърна Мейзи. — За какво искате да поговорим?

— Съпругът ми ме мрази — заяви младата жена и избухна в сълзи.

На Мейзи й дожаля за нея. Познаваше Едуард още от времето, когато той посещаваше „Аргайл Румс“. Тогава бе свиня, а без съмнение сега бе станал още по-лош. Мейзи би съчувствала на всяко момиче, имало нещастието да се омъжи за него.

— Разбирате ли — започна през сълзи да обяснява Емили, — родителите му държаха да сключи брак, обаче той не искаше. Затова те му предложиха финансово споразумение и партньорство в банката, така че той склони. А пък аз се съгласих, защото така искаха родителите ми, а той изглеждаше не по-лош от останалите. Освен това силно желаех да имам бебета. Само че той никога не ме е харесвал и сега, като си получи парите и стана партньор, не може да ме понася.

Мейзи въздъхна.

— Това може би ще прозвучи грубо и коравосърдечно, но ти си в същата ситуация като хиляди други жени.

Емили попи очите си с носна кърпичка и направи усилие да спре сълзите си.

— Знам и не желая да смятате, че се самосъжалявам. Трябва да извлека най-доброто от ситуацията. А съм сигурна, че щях да се справя, ако си имах бебенце. Това е всичко, което някога съм искала.

„Децата са утехата на повечето нещастни съпруги“, помисли си Мейзи.

— Съществува ли причина, поради която не можеш да имаш бебета?

Емили се въртеше неспокойно на кушетката. Още малко и щеше да започне да се гърчи от срам. Но на детинското й личице бе изписана решителност.

— Женена съм от два месеца, но нищо не се е случило.

— Още е съвсем рано…

— Не, нямах предвид, че съм очаквала вече да съм бременна.

Мейзи знаеше, че на момичета като нея им е трудно да говорят конкретно, затова реши да я насочва с въпроси.

— Идва ли той в леглото ти?

— В началото го правеше, но вече не.

— А когато го е правил… какво не е било наред?

— Проблемът е, че не съм сигурна какво всъщност трябва да се случи.

Мейзи въздъхна. Защо майките позволяваха на дъщерите си да се оженят, без поне малко да ги просветят? После си спомни, че бащата на Емили е методистки свещеник. Това със сигурност само влошаваше нещата.

— Ами, трябва да се случи следното — започна тя. — Съпругът ти те целува и те докосва, членът му става дълъг и твърд, после той го пъха в твоята дупка. На повечето момичета им харесва.

Емили пламна цялата.

— Той наистина ме целуваше и докосваше, но нищо повече.

— Членът му втвърди ли се?

— Беше тъмно.

— Ти пипна ли го?

— Веднъж ме накара да го потъркам.

— И какъв беше? Твърд като свещ, или мек и отпуснат като дъждовен червей? Или нещо по средата, като наденичка, преди да я опечеш?

— Отпуснат.

— А като го потърка, втвърди ли се?

— Не. Тогава мъжът ми много се ядоса и ме удари. Каза ми, че не ставам за нищо. Аз ли съм виновна, госпожо Грийнборн?

— Не, вината не е твоя, макар че повечето мъже обвиняват жените. Това е често срещан проблем, нарича се импотентност.

— Каква е причината?

— Има много и най-различни причини.

— Значи ли това, че няма да имам бебе?

— Не и преди да накараш членът му да се втвърди.

Емили сякаш всеки миг щеше пак да се разплаче.

— Много искам бебенце! Толкова съм самотна и нещастна, но ако си имах бебче, щях да се примиря с всичко друго.

Мейзи се зачуди какъв ли е проблемът на Едуард. Някога определено не бе импотентен. А дали тя можеше да помогне някак на Емили? Вероятно би могла да научи дали Едуард винаги има проблеми, или е импотентен само с жена си. Ейприл Тилзли със сигурност знаеше. Последният път, когато говори с нея разбра, че Едуард все още е редовен клиент в публичния дом „При Нели“. Вярно, че бе разговаряла с нея доста отдавна, преди години — никак не бе лесно за една дама от висшето общество да другарува с най-известната лондонска мадам.

— Познавам една жена, която е близка с Едуард — спомена предпазливо. — Възможно е тя да хвърли светлина върху въпроса.

Емили преглътна с усилие.

— Искате да кажете, че си има любовница ли? Моля ви, кажете ми — трябва да знам фактите.

„Решително момиче“, прецени Мейзи. „Може да е невежа и наивна, но ще получи, каквото желае.“

— Тази жена не му е любовница. Но ако има такава, тя ще знае.

Емили кимна.

— Бих искала да се срещна с приятелката ви.

— Не смятам, че ти лично трябва да…

— Само че аз искам. Той ми е съпруг и ако ще научавам нещо лошо, искам да го чуя лично. — Лицето й отново се изпъна упорито и решително както преди малко и тя добави: — Ще сторя всичко, трябва да ми повярвате — абсолютно всичко. Целият ми живот ще бъде пустиня, освен ако сама не спася себе си.

Мейзи реши да изпита твърдостта й.

— Името на приятелката ми е Ейприл. Тя притежава публичен дом близо до „Лестър Скуеър“. На две минути оттук е. Готова ли си да отидем там веднага?

— Какво е „публичен дом“? — запита Емили.

 

 

Наетият файтон спря пред „При Нели“. Мейзи надникна отвън и огледа набързо улицата. Не искаше някой от познатите й да я види как влиза в бордей. От друга страна, по това време повечето представители на нейната класа се обличаха за вечеря, а по улиците имаше само бедняци, при това съвсем малко. Двете с Емили слязоха от таксито. Мейзи бе платила на файтонджията предварително. Вратата на публичния дом не бе заключена, така че просто влязоха вътре.

Дневната светлина не бе благосклонна към „При Нели“. „Нощем може и да има определен долнопробен блясък“, помисли си Мейзи, „но в момента изглежда просто овехтяло и мърляво“. Кадифената тапицерия бе избеляла, по масите имаше прогорени от цигари дупки и кръгли петна от столчетата на чаши. Тапетите се белеха, а картините не изглеждаха еротични, а само вулгарни. Възрастна жена с лула в устата метеше пода. Тя не се изненада особено, като видя две дами от висшето общество, облечени в скъпи рокли. Когато Мейзи попита къде е Ейприл, старицата насочи разкривен палец към стълбището.

Откриха Ейприл в кухнята на горния етаж. Тя и още няколко жени, всичките по домашни роби или пеньоари, седяха край масата и пиеха чай. Явно до началото на работното им време оставаха няколко часа. Първоначално Ейприл не позна Мейзи и двете само се гледаха в продължение на поне минута. Мейзи реши, че старата й приятелка не се е променила особено: все още бе слаба, с остри черти и поглед. Може би изглеждаше малко по-уморена от преди, вероятно заради многото нощи, когато стоеше до късно и прекаляването с евтино шампанско. Сдобила се бе обаче със самоувереното, почти арогантно излъчване на преуспяла делова жена.

— Какво можем да направим за вас? — попита след малко.

— Не ме ли позна, Ейприл? — отвърна на въпроса с въпрос Мейзи и Ейприл изведнъж изпищя от радост, скочи на крака и се втурна към нея.

След като се бяха прегърнали и целунали, Ейприл се обърна към останалите жени и обясни:

— Момичета, това е жената, успяла да стори онова, за което всички ние мечтаем! Някога позната като Мириам Рабиновиц, по-късно Мейзи Робинсън, сега тя е госпожа Соломон Грийнборн!

Всички жени бурно изръкопляскаха, сякаш Мейзи бе някаква героиня. Тя пък се смути: не бе очаквала, че Ейприл ще разкаже така откровено цялата й история — и най-вече пред Емили Пиластър — но сега бе прекалено късно.

— Хайде да пийнем по чаша джин, за да го отпразнуваме — предложи Ейприл.

Те седнаха и една от жените измъкна отнякъде бутилка и няколко чаши, след което наля на всички. Мейзи никога не бе харесвала особено вкуса на джина, а сега, когато бе свикнала с най-доброто шампанско, й беше още по-неприятен, но все пак се чукна с тях за компания. Видя, че Емили отпива и прави физиономия. Чашите им веднага бяха напълнени повторно.

— Е, какво те води тук? — запита след малко Ейприл.

— Брачен проблем — отвърна Мейзи. — Съпругът на приятелката ми е импотентен.

— Доведи го тук, скъпа — каза Ейприл на Емили, — и ние ще го оправим.

— Подозирам, че вече ви е клиент — намеси се Мейзи.

— Как се казва?

— Едуард Пиластър.

Ейприл се сепна.

— Мили боже! — После се вгледа внимателно в Емили. — Значи ти си Емили. Горката!

— Знаете името ми — промълви Емили покрусена. — Следователно той говори за мен. — И отпи още от джина си.

— Едуард не е импотентен — заяви една от жените.

Емили се изчерви.

— Съжалявам — продължи жената, — просто обикновено иска мен.

Тя бе висока, с тъмна коса и голям бюст. Мейзи си помисли, че не е особено впечатляваща в размъкнатата си и мърлява роба, захапала цигарата като мъж. Но може би, когато бе облечена и гримирана, ставаше привлекателна.

Емили си възвърна равновесието.

— Толкова е странно — отбеляза. — Той ми е съпруг, но вие го познавате по-добре от мен. А пък аз дори не зная името ви.

— Лили.

Настъпи неловко мълчание. Мейзи пийна глътка джин: втората чаша сякаш повече й се услаждаше от първата. Цялата сцена бе много странна: кухнята, жените по неглиже, цигарите и джинът, и най-вече Емили, която преди половин денонощие все още не бе имала представа какво включва сексуалният акт, а сега обсъждаше импотентността на съпруга си с любимата му проститутка.

— Е — оживи се Ейприл след малко, — сега знаете отговора на този въпрос. Защо Едуард е импотентен със съпругата си? Защото Мики не е край него. Той не е в състояние да го вдигне, ако е сам с жената.

— Мики?! — попита невярващо Емили. — Мики Миранда? Посланикът на Кордоба?

Ейприл кимна.

— Те правят всичко заедно, особено тук. Едуард е идвал един-два пъти и сам, но тогава нищо не става.

Емили бе силно озадачена. Мейзи зададе очевидния въпрос:

— И какво по-точно правят?

Отговори й Лили:

— Нищо кой знае какво. През годините опитваха няколко варианта. В момента им харесва да си легнат двамата с едно момиче, обикновено с мен или с Мюриъл.

Мейзи продължи да разпитва.

— Обаче Едуард наистина успява да го направи, нали — както си му е редът? Имам предвид да го вдигне и всичко останало?

Лили кимна.

— Да, съвсем определено.

— Смяташ ли, че само така може да го прави?

Лили се намръщи.

— Не мисля, че има голямо значение какво точно става, колко момичета сме или нещо такова. Ако Мики е там, става, ако не е — не.

Мейзи подхвърли:

— Човек може да си помисли, че Едуард всъщност обича Мики.

Емили безсилно прошепна:

— Имам чувството, че сънувам. — Отпи стабилна глътка джин. — Възможно ли е всичко това да е реално? Наистина ли стават такива неща?

— Само ако знаеше! — провикна се Ейприл. — Едуард и Мики са направо кротички и скучни в сравнение с някои от другите ни клиенти.

Дори Мейзи бе изненадана. Мисълта за Едуард, Мики и жена в леглото, бе толкова странна, че я напуши смях. Трябваше да положи сериозни усилия, за да потисне кикота, който напираше в гърлото й.

Спомни си нощта, когато Едуард я бе заварил да прави любов с Хю. Той се бе възбудил неимоверно. Мейзи интуитивно бе усетила каква е причината — мисълта, че ще прави секс с нея веднага след Хю.

— Кифла с масло! — възкликна тя.

Някои от жените се разхилиха.

— Точно така — избухна в смях Ейприл.

Емили се усмихна, но очевидно бе объркана.

— Не разбирам — каза.

Ейприл обясни:

— Някои мъже харесват кифлите с масло. — Проститутките се разкикотиха още по-силно. — Това е жена, която току-що е била с друг мъж.

Емили също започна да се подхилква и само след миг всички се смееха истерично. Мейзи реши, че се дължи на съчетанието от джина, странната ситуация и разговора за чудатите сексуални предпочитания на мъжете. Вулгарният израз, който бе използвала, ги бе отпуснал и бе премахнал напрежението. Всеки път, когато смехът стихваше, някоя от тях подмяташе „Кифла с масло!“ и отново всички избухваха в смях.

Накрая се изтощиха толкова, че вече не бяха в състояние да се смеят. След като се укротиха, Мейзи се зачуди на глас:

— Къде обаче е мястото на Емили в тая работа? Тя иска бебе. Надали може да покани Мики в леглото при себе си и мъжа си.

Емили увеси нос.

Ейприл привлече погледа й и попита:

— Колко силно го искаш, Емили? Колко твърдо си решена?

— Бих сторила всичко — заяви Емили. — Наистина, абсолютно всичко!

— Ако наистина мислиш така — бавно каза Ейприл, — може да опитаме нещо.