Кен Фолет
Опасно богатство (42)

II

Балът на Мейзи Грийнборн в средата на лятото се считаше за гвоздея на лондонския сезон. На него винаги свиреше най-добрият оркестър, сервираше се най-хубавата храна, украсата бе невероятно пищна и оригинална, а шампанското се лееше като река. Но основната причина всички да искат да присъстват бе фактът, че уелският принц винаги ходеше на него.

Тази година Мейзи реши да се възползва от случая, за да представи „новата“ Нора Пиластър.

Стратегията й криеше много рискове — ако нещо се объркаше, не само Нора, но и Мейзи щеше да преживее публично унижение. Ако обаче преминеше по план, никой повече нямаше да посмее да гледа Нора отвисоко или да я пренебрегва.

Преди бала Мейзи организира скромна вечеря за двайсет и четирима души. Принцът не успя да дойде за това мероприятие, но Хю и Нора присъстваха. Нора изглеждаше очарователно в небесносинята си рокля от полупрозрачна тафта, покрита с миниатюрни сатенени панделки. Моделът разкриваше раменете и великолепно подчертаваше розовата кожа и пищната фигура на младата жена.

Останалите гости се изненадаха, когато я завариха на масата, но приеха, че Мейзи знае какво прави. Тя пък се надяваше да не грешат. Наясно бе как работи умът на принца и бе почти сигурна, че може да предугади реакциите му. От време на време обаче той поднасяше изненади и се отвръщаше от приятелите си, особено ако усетеше, че го използват. Ако и сега се случеше подобно нещо, Мейзи щеше да се окаже в същата ситуация като Нора — цялото лондонско общество щеше да я отхвърли. Удивляваше я мисълта какъв риск бе поела заради Нора. Само дето всъщност не го правеше за нея, а за Хю.

В момента Хю довършваше работата си за банка „Пиластър“, след като бе подал предизвестието си за напускане преди два месеца. Соли нямаше търпение Хю да постъпи в „Грийнборн“, но партньорите Пиластър настояваха да остане до края на тримесечния период. Без съмнение искаха да отложат възможно най-дълго деня, в който Хю щеше да се премести при конкурентите им.

След вечерята Мейзи проведе кратък разговор с Нора, докато останалите дами се освежаваха в банята.

— Трябва да стоиш възможно най-близо до мен — каза й. — Когато настъпи моментът да те представя на принца, няма да има време да те издирвам. Трябва да си ми под ръка.

— Ще се залепя за теб като шотландец за банкнота от пет лири — отвърна Нора с нормалния си кокни акцент, след което добави с присъщия за висшата класа провлечен говор: — Не се бой! Не ще избягам.

Гостите започнаха да пристигат в десет и половина. Мейзи обикновено не канеше Огъста Пиластър, но тази година го направи: искаше тя да види триумфа на Нора (ако бе такъв, разбира се). Почти очакваше Огъста да откаже, но вместо това тя бе сред първите дошли. Мейзи бе поканила и ментора на Хю от Ню Йорк, Сидни Мадлър — чаровен белобрад мъж на около шейсет години. Личеше си, че е американец. Версията му на вечерно облекло включваше късо сако и черна вратовръзка.

Мейзи и Соли се здрависваха прави с гостите си в продължение на час, след което дойде принцът. Домакините го отведоха в балната зала и му представиха бащата на Соли. Бен Грийнборн се поклони сковано — само с чупка в кръста и с гръб, изпънат като на пруски гвардеец. След това Мейзи танцува с принца.

— Имам за вас една наистина сочна клюка, сър — подхвърли тя, докато се носеха в ритъма на валса. — Само се надявам да не се ядосате.

Той я придърпа към себе си и прошепна в ухото й:

— Колко интригуващо, госпожо Грийнборн — продължавайте, моля.

— Става дума за инцидента по време на бала на херцогиня Тенби.

Усети, че принцът се напряга.

— А, да. Признавам, че ме постави в донякъде неудобно положение. — После снижи глас. — Когато онова момиче нарече Де Тьокьоли „мръсен дърт подлец“, за миг си помислих, че има предвид мен!

Мейзи се разсмя весело, сякаш смяташе идеята за абсурдна. В действителност бе наясно, че доста хора си бяха помислили същото.

— Но, моля, довършете — продължи принцът. — Нима в тази история има нещо скрито?

— Да, така изглежда. Де Тьокьоли е получил информация — напълно невярна, впрочем — че въпросната млада жена е… как да се изразя… склонна да приема покани.

— „Склонна да приема покани“! — разкикоти се звучно той. — Трябва да запомня този израз!

— Тя пък била предупредена веднага да му удари плесница, ако графът започне да си позволява волности.

— Следователно е било почти сигурно, че ще има сцена. Много хитро. И кой стои зад този коварен план?

Мейзи се поколеба за секунда. Никога преди не бе използвала приятелството си с принца, за да навреди някому. Огъста обаче си го бе заслужила с подлостта си.

— Познато ли ви е името Огъста Пиластър?

— О, да. Матриархът на другата банкерска фамилия.

— Всичко е нейно дело. Момичето, Нора, е омъжено за племенника на Огъста, Хю. Огъста го е направила, за да ядоса Хю, когото мрази.

— Тя сигурно е истинска змия! Въпреки това би трябвало да се въздържа от предизвикването на подобни сцени в мое присъствие. Изпитвам желание да я накажа.

Именно към този момент бяха насочени усилията на Мейзи.

— За тази цел ще е достатъчно да обърнете малко внимание на Нора, за да покажете, че сте й простили — каза и затаи дъх в очакване на ответа му.

— И вероятно да пренебрегна присъствието на самата Огъста. О, да. Мисля, че точно така ще направя.

В този миг танцът свърши. Мейзи попита:

— Да ви представя ли Нора? Тя е тук тази вечер.

Принцът я изгледа проницателно.

— Планирали сте всичко, а? Дяволче такова!

Именно от това се страхуваше Мейзи. Той изобщо не бе глупав и щеше да се досети за схемата й. Най-добре щеше да е да не отрича. На лицето й се изписа стеснение; постара се и да се изчерви.

— Хванахте ме. Колко глупаво от моя страна да мисля, че нещо ще убегне от орловия ви поглед! — Промени изражението си и го погледна откровено право в очите. — Какво да сторя, за да изкупя вината си?

По лицето му плъзна сладострастна усмивка.

— Не ме изкушавайте. Добре, достатъчно — прощавам ви.

Мейзи се отпусна леко: беше й се разминало. Сега бе ред на Нора. Тя трябваше да го заплени напълно.

— И къде е тази Нора? — поинтересува се той.

Младата жена бе съвсем близо, както й бе казано. Мейзи й даде знак с поглед и тя веднага се приближи.

— Ваше Кралско Височество, мога ли да ви представя госпожа Хю Пиластър — обърна се официално към него Мейзи.

Нора направи реверанс и започна да пърха с мигли. Принцът огледа голите й рамене и пълната й розова гръд.

— Очарователна — заяви ентусиазирано. — Наистина очарователна!

 

 

Хю наблюдаваше с удивление и задоволство, докато съпругата му весело разговаряше с уелския принц.

До вчера тя бе отхвърлена от обществото, живото доказателство, че от всяка пръчка свирка не става. Заради нея банката бе изгубила важен договор, а кариерата на Хю бе стигнала задънена улица. В момента обаче всяка жена в стаята й завиждаше: дрехите й бяха съвършени, маниерите й — пленителни… и флиртуваше с наследника на трона. А пък преобразяването й бе дело на Мейзи.

Хю хвърли поглед към леля си Огъста, която бе застанала наблизо заедно с чичо му Джоузеф. Огъста се взираше в Нора и принца. Стараеше се да не показва интерес, но Хю усещаше колко е ужасена. Той си помисли, че сигурно е изпълнена с жлъч. Мейзи, момичето от работническата класа, с което така се бе подиграла преди шест години, сега имаше много по-силно влияние от нея.

Сидни Мадлър улучи точния момент за намесата си. Той се приближи към Джоузеф и попита:

— За тази ли жена каза, че е абсолютно неподходяща за съпруга на банкер?

Преди обаче Джоузеф да отговори, Огъста подхвърли с измамно мек тон:

— Заради нея банката изгуби много важен договор.

Хю обаче също се намеси.

— В действителност, това не се случи. Въпросният заем все още е в сила.

Огъста се обърна към Джоузеф.

— Нима граф Де Тьокьоли не е взел мерки?

— Изглежда доста бързо е превъзмогнал нараненото си честолюбие — отбеляза Джоузеф.

Огъста бе принудена да се престори, че изпитва задоволство.

— Какъв късмет! — каза тя, но неискреността й бе очевидна.

— Необходимостта от средства обикновено натежава повече на везните от социалните предразсъдъци.

— Да — съгласи се Джоузеф. — Така е, наистина. Струва ми се, че може би прибързах с отказа си да направя Хю партньор.

Огъста го прекъсна с напоен с отровна сладост глас:

— Джоузеф, какво говориш?

— Това е бизнес, скъпа — мъжки приказки — отсече твърдо той. — Няма нужда да се включваш в него. — После се обърна към Хю. — Определено не искаме да работиш за Грийнборн.

Хю нямаше представа какво да отвърне. Знаеше, че Сидни Мадлър рязко е изказал неодобрението си, задето Хю не е станал партньор, а пък чичо Самюъл го бе подкрепил… Но за чичо Джоузеф бе нещо нечувано да признае, че е допуснал грешка. „И все пак“, помисли с нарастващо въодушевление, „защо иначе ще повдига въпроса?“.

— Знаеш причината да отида в „Грийнборн“ — каза накрая.

— Там никога няма да станеш партньор — заяви Джоузеф. — Трябва да си евреин, за да те направят партньор.

— Напълно съм наясно с този факт.

— В такъв случай няма ли да е по-добре да работиш за семейството си?

Хю имаше чувството, че е бил предаден. В крайна сметка се оказа, че Джоузеф иска само да го убеди да остане в банката като обикновен служител.

— Не, няма да е по-добре да работя за семейството — възмутено отвърна той.

Чичо му се сепна от силата на проявените чувства.

Хю продължи:

— Честно казано, предпочитам да работя за Грийнборн, където няма да ме въвличат в семейните интриги — при тези думи стрелна предизвикателно с очи Огъста, — и където отговорностите и възнаграждението ми ще зависят единствено от способностите ми като банкер.

Огъста попита възмутено:

— Предпочиташ някакви си евреи пред собственото си семейство?

— Не се меси — рязко нареди Джоузеф. — Знаеш защо ти казвам всичко това, Хю. Господин Мадлър смята, че сме го подвели, а и партньорите са разтревожени, че ще ни вземеш бизнеса със Северна Америка.

Хю се постара да се успокои и да прояви твърдост. Време бе за сериозен натиск, ако искаше да наложи условията си.

— Няма да се върна при вас, ако ми удвоите заплатата — заяви той, изгаряйки всички мостове зад себе си. — Само едно нещо може да ме накара да размисля. Партньорско място.

Джоузеф въздъхна.

— Ти си истински дявол, когато се стигне до водене на преговори.

— Такъв трябва да бъде всеки добър банкер — вметна Мадлър.

— Добре — най-накрая прие Джоузеф. — Предлагам ти да станеш партньор.

Хю изпита слабост. „Отстъпиха!“, помисли си. „Предадоха се. Аз спечелих!“ Трудно му бе да повярва, че това наистина се случва.

Погледна Огъста, чието лице бе застинало в безизразна маска. Очевидно полагаше огромни усилия, за да не каже нищо. Знаеше, че е изгубила.

— В такъв случай… — промълви той бавно, като се наслаждаваше на мига. Спря за миг и си пое дълбоко дъх. — В такъв случай приемам.

Най-после Огъста изгуби присъствие на духа. Тя цялата почервеня, а очите й сякаш щяха да изскочат.

— Ще съжалявате за това до края на дните си! — изсъска, след което демонстративно си тръгна.

 

 

Прекоси с горделива походка тълпата в балната зала и се насочи към изхода. Хората, покрай които минаваше, я гледаха притеснено и дори нервно. Тя осъзна, че изражението й показва колко е ядосана. Искаше й се да може да скрие чувствата си, но бе прекалено разстроена. Хората, които презираше и мразеше, тържествуваха. Уличницата Мейзи, невъзпитаният Хю и отвратителната Нора бяха осуетили собствените й планове и бяха получили, каквото искаха. Стомахът й се сви от нерви и безсилно раздразнение. Започна да й се гади.

Най-после Огъста стигна вратата и излезе на площадката на втория етаж, където хората бяха по-малко. Спря един преминаващ лакей и му нареди:

— Веднага докарай тук каретата на господин Пиластър!

Той се втурна да изпълни заповедта. Е, поне прислугата все още се плашеше от нея и й се подчиняваше.

Тръгна си, без да разговаря с никого повече. Съпругът й можеше да си наеме файтон. Огъста продължи да беснее през целия път до Кенсингтън.

Влезе в къщата и завари Хастед да я чака във фоайето.

— Господин Хобс е в салона, госпожо — сънено я предупреди той. — Казах му, че може да се върнете чак сутринта, но той настоя да ви изчака.

— И какво, по дяволите, иска?

— Не ми съобщи.

Огъста не бе в настроение да се среща с редактора на „Форум“. Какво диреше в дома й в малките часове на деня? Изкуши се да игнорира присъствието му и да си отиде направо в стаята. После обаче се сети за благородническата титла и реши, че е по-добре да поговори с него.

Влезе в салона и забеляза Хобс, който бе заспал край гаснещата камина.

— Добро утро! — поздрави високо Огъста.

Той се стресна и скочи на крака, след което се вторачи в нея през зацапаните си очила.

— Госпожо Пиластър! Добър… а, да. Добро утро.

— Какво ви води тук в подобен час?

— Помислих, че ще искате първа да видите това — обясни и й подаде новия брой на списанието си, който още миришеше на печатарско мастило.

Тя разгърна първата страница и прочете заглавието над водещата статия: „Може ли един евреин да бъде лорд“?

Настроението й се пооправи. Напомни си, че тазвечерното фиаско е само едно поражение. Предстояха и други битки.

Прегледа първите няколко реда от статията:

„Вярваме, че няма истина в слуховете, които в момента се носят из Уестминстър и лондонските клубове и според които министър-председателят обмисля да даде благородническа титла на изтъкнат банкер от еврейски произход и изповядващ еврейската вяра.

Никога не сме одобрявали преследването на определени езически вярвания. Въпреки това, толерантността си има своите граници. Ако предоставим най-високата чест на човек, който открито отхвърля християнското избавление, това би означавало да се доближим опасно до богохулството.

Естествено, самият министър-председател е евреин по рождение. Той обаче е покръстен и положи клетвата си за вярност към Нейно Величество върху християнската Библия. Затова никой не повдигна въпроса противоконституционно ли е да получи благородническа титла. Сега обаче трябва да се запитаме дали непокръстеният банкер, чието име се спряга според слуховете, ще е готов да направи компромис с вярата си и да се закълне на двата Завета — Стария и Новия. А ако настоява да положи клетвата само върху Вехтия завет, нима епископите в Камарата на лордовете ще приемат това без възражения?

Не се и съмняваме, че въпросният банкер е верен поданик и честен в делата си…“

Имаше още много, все в този дух. Огъста доволно вдигна поглед от страницата.

— Добра работа — отсъди. — Това ще разбуди духовете.

— Надявам се. — Хобс плъзна с бързо, леко като на птица движение ръка в джоба си и измъкна лист хартия. — Позволих си да сключа договор за покупката на печатарската преса, която ви споменах. Сметката за нея…

— Отидете в банката на сутринта! — избухна Огъста, без дори да погледне към поднесения й документ. Никога не успяваше за дълго да се държи любезно с Хобс, дори когато й бе сторил услуга. Нещо в поведението му я дразнеше. Сега положи усилия да говори по-меко и вежливо: — Съпругът ми ще ви напише чек.

Хобс се поклони.

— В такъв случай ще тръгвам. — И излезе.

Огъста въздъхна със задоволство. Щеше да им покаже на всичките! Мейзи Грийнборн си мислеше, че е стълб и водеща фигура в лондонското общество. Е, можеше да танцува колкото си иска с принца на Уелс, но не бе в състояние да се пребори със силата на пресата. На семейство Грийнборн щеше да им трябва много време да се възстановят след тази ужасна атака. А междувременно Джоузеф щеше да си получи титлата.

Вече се чувстваше по-добре и седна да прочете статията.