Кен Фолет
Опасно богатство (21)

II

На парахода Хю и Мейзи платиха по едно пени, за да ги превозят от Уестминстърския кей до Челси. Вечерта бе светла и топла, а по калната река се носеха множество малки лодки, шлепове и фериботи. Коминът на техния плавателен съд изпускаше пара, докато плаваха нагоре по течението. Минаха под новия железопътен мост, който водеше към гара „Виктория“. Кралската болница в Челси, проектирана от сър Кристофър Рен, остана зад гърба им на северния бряг; на южния пък се виждаха покритите с цветя „Батърси Фийлдс“, мястото, където по традиция се провеждаха дуелите в Лондон. Мостът „Батърси“ бе една разнебитена дървена конструкция, която сякаш всеки момент щеше да се срути. В южния му край имаше химически фабрики, но на срещуположния бряг край Старата църква на Челси се гушеха множество кокетни къщички и голи дечица играеха в плитчините.

Изминаха по-малко от километър и половина след моста и акостираха. Слязоха и тръгнаха по пристана към великолепната позлатена порта на „Креморн Гардънс“. Градините представляваха дванайсет акра горички, изкуствени пещери, ливади и лехи с цветя, туфи с папрати и отделни дръвчета, разположени между реката и „Кингс роуд“. Когато пристигнаха, вече се здрачаваше и по дърветата висяха китайски фенери, а криволичещите пътеки бяха осветени от газени. Пълно беше с хора: много от младежите, които бяха отишли на надбягванията, бяха решили да завършат деня тук. Всички бяха облечени в най-хубавите си дрехи и се разхождаха бавно из Градините, смееха се и флиртуваха. Повечето момичета бяха по две, младите мъже — на по-големи групи, а двойките вървяха ръка за ръка.

Цял ден времето бе чудесно, слънчево и топло, но сега настъпваше гореща нощ, разкъсвана от гръмотевици. Вероятно бе надвиснала буря. Хю изведнъж се почувства силно въодушевен, но и нервен. Прекрасно бе да усеща ръката на Мейзи на лакътя си, но изпитваше и несигурност. Струваше му се, че не знае правилата на играта, която бе започнал. Какво очакваше тя? Дали щеше да му позволи да я целуне? Щеше ли да го остави да прави, каквото си поиска? Копнееше да докосне тялото й, но не знаеше откъде да започне. Дали тя очакваше да стигне докрай? Той искаше да го направи, но нямаше никакъв опит и го беше страх да не изглежда като глупак. Другите чиновници в банката често говореха за блудните жени, какво правят и какво отказват, но Хю подозираше, че голяма част от приказките им са само празни хвалби. А и не можеше да се отнася с Мейзи като с уличница. Тя бе много по-сложна.

Освен това малко се безпокоеше, че може да го види някой познат. Семейството му изобщо не би одобрило онова, което правеше. „Креморн Гардънс“ не беше просто долнопробно място за забавление на простолюдието; според методистите то насърчаваше разврата. Ако го хванеха, Огъста със сигурност щеше да използва идването му тук срещу него. Когато Едуард водеше разпътни жени по заведения с лоша репутация, това бе едно: той бе синът и наследникът. По съвсем различен начин стоеше въпросът с Хю, който нямаше пари, не бе добре образован и от когото очакваха да се провали като баща си. За него щяха да кажат, че тези места на порочните удоволствия са естественото му обиталище, както и че ще се чувства в свои води сред нисшите чиновници, занаятчиите и момичетата като Мейзи.

Хю бе стигнал повратна точка в своята кариера. Имаше вероятност скоро да го повишат в чиновник, отговарящ за кореспонденцията, с годишна заплата от 150 лири, което бе над два пъти повече от сегашната му. Само че повишението му щеше да бъде застрашено, ако го обвиняха в разпуснато поведение.

Нервно погледна към другите мъже, които се разхождаха по пътеките, криволичещи между лехите с цветя. Боеше се, че някой ще го разпознае. Имаше съвсем малко представители на висшата класа, като някои бяха дошли с момичета. Всички те обаче внимателно отбягваха погледа на Хю и той осъзна, че също като него се опасяват да не бъдат забелязани тук. Реши, че и да види познати в Градините, те надали ще искат да разгласяват срещата им. Това го успокои.

Беше горд от вида на Мейзи. Тя носеше синьо-зелена рокля с дълбоко деколте и турнюр, а върху вдигнатата й в небрежен кок коса бе кацнало жизнерадостно моряшко кепе. Много хора й хвърляха възхитени погледи.

Минаха покрай зала за балетни представления, ориенталски цирк, затревено игрище за игра на кегли и няколко стрелбища, после влязоха да вечерят в един ресторант. За Хю това бе ново преживяване. Макар напоследък ресторантите да бяха придобили популярност, те все още се използваха основно от средната класа. Хората от висшата класа не харесваха особено идеята да ядат на публично място. Младите мъже като Едуард и Мики често се хранеха навън, но те самите го възприемаха като белег за разкрепостеност, като „посещение при простолюдието“. Освен това го правеха единствено в случаите, когато си търсеха лека жена или вече бяха намерили такава за вечерта.

През цялото време, докато траеше вечерята, Хю се опитваше да не мисли за гърдите на Мейзи. Горната им част сладострастно се показваше над ръба на деколтето; кожата им бе много светла и покрита с лунички. Само веднъж бе виждал голи женски гърди, преди няколко седмици в „При Нели“. Никога обаче не бе докосвал. Дали бяха твърди като мускули, или меки и отпуснати? Когато жената свалеше корсета си, дали се мърдаха при всяка крачка, или оставаха неподвижни? Ако ги пипнеш, дали хлътваха под натиска, или бяха твърди и оказваха съпротива като капачката на коляно? Дали щеше да му позволи да ги докосне? Понякога дори си представяше как ги целува — както бе сторил онзи мъж в бордея с гърдите на проститутката — но това бе тайно желание, от което се срамуваше. Всъщност, той изпитваше някакъв неопределен срам от всички тези чувства. Струваше му се, че само някой истински скот би могъл да седи с жена и през цялото време да си мисли за голото й тяло, сякаш тя самата изобщо не го интересува и иска единствено да я използва. Въпреки това не можеше да се възпре, особено с Мейзи, която бе така съблазнителна.

Докато вечеряха, в друга част на Градините избухнаха фойерверки. Гърмежите и ярките проблясъци разстроиха лъвовете и тигрите в менажерията, които започнаха силно да ръмжат в протест. Хю си спомни, че Мейзи е работила в цирк и я попита как е било там.

— Човек опознава много добре останалите, когато живее в такава близост с тях — замислено произнесе тя. — От една страна това е добре, а от друга — никак. Хората си помагат през цялото време. Имат любовни връзки, много се карат, понякога дори се бият… За четирите години, които прекарах с цирка, имаше две убийства.

— Мили боже!

— Освен това парите са несигурни.

— Защо?

— Когато хората трябва да затягат коланите, забавленията са първото нещо, от което се отказват.

— Никога не съм разсъждавал над това. Трябва да запомня да не инвестирам парите на банката в нищо, свързано със забавления.

Тя се усмихна.

— Непрекъснато ли мислиш за финанси?

„Не“, каза си Хю, „непрекъснато мисля за гърдите ти“. На глас обаче произнесе:

— Трябва да разбереш. Аз съм синът на черната овца в семейството. Зная за банкерството много повече от останалите младежи с фамилия Пиластър, обаче трябва да работя двойно повече от тях, за да се докажа.

— А защо е толкова важно да се докажеш?

Хю си помисли, че това е добър въпрос. Известно време разсъждаваше върху него. След около минута отговори:

— Май винаги съм бил такъв. В училище задължително трябваше да съм първенец в класа. След банкрута на баща ми положението се влоши: всички смятат, че ще бъда като него, а пък аз трябва да им покажа, че грешат.

— Знаеш ли, и аз донякъде се чувствам така. Никога няма да живея като майка си, постоянно на ръба на нищетата. Ще имам пари, без значение какво трябва да направя, за да ги получа!

Хю я попита възможно най-внимателно.

— Затова ли излизаш със Соли?

Мейзи се намръщи и за момент той се уплаши, че ще му се ядоса. Мигът обаче отмина и тя се усмихна подигравателно.

— Предполагам, че въпросът ти е честен. Ако наистина държиш да научиш истината, не се гордея с връзката си със Соли. Подведох го, като му дадох известни… надежди.

Той се изненада. Дали това означаваше, че не е стигнала докрай със Соли?

— Той като че ли те харесва.

— И аз го харесвам. Само че той не желае просто приятелство, никога не е искал само това, и аз го знаех през цялото време.

— Разбирам какво имаш предвид.

Хю реши, че наистина не е стигнала докрай със Соли. Следователно може би нямаше да пожелае да го направи и със самия него. Изпитваше едновременно разочарование и облекчение. Разочарование, защото я желаеше много силно, а облекчение — защото бе прекалено нервен да направи каквото и да било.

— Ти май си доволен от нещо — отбеляза Мейзи.

— Предполагам се зарадвах от новината, че ти и Соли сте само приятели.

Тя като че ли се натъжи леко и Хю се запита дали не е казал нещо лошо.

Плати вечерята им, която бе доста скъпа. Той обаче бе взел парите, които пестеше за нов костюм — деветнайсет шилинга — така че имаше достатъчно. След излизането си от ресторанта забелязаха, че хората из Градините са много по-шумни и буйни отпреди. Без съмнение това се дължеше на факта, че междувременно са погълнали значителни количества бира и джин.

Стигнаха до една танцувална площадка. Хю бе уверен в танцовите си способности: това бе единственият предмет, който се преподаваше добре в академията „Фолкстън“.

Той изведе Мейзи на дансинга и за първи път я взе в ръцете си. Пръстите му сякаш изтръпнаха, когато постави дясната си длан в основата на гърба й, точно над турнюра на роклята. Усещаше топлината на тялото й през дрехите. С лявата си ръка пък хвана нейната, а Мейзи лекичко стисна пръстите му. Той се изпълни с трепет.

След като първият танц свърши, Хю й се усмихна със задоволство. За негова изненада тя се пресегна и докосна устните му с показалеца си.

— Харесва ми, когато се усмихваш — каза. — Приличаш на момче.

Момчешкото излъчване не беше точно онова, към което се стремеше Хю. За момента обаче му стигаше тя да е доволна.

Танцуваха отново. Бяха добри партньори: макар Мейзи да бе ниска, Хю не бе много по-висок, освен това и двамата се носеха леко и грациозно. Той бе танцувал с десетки момичета, ако не и със стотици, но никога не се бе наслаждавал толкова на танца. Имаше чувството, че едва сега открива невероятно сладостното усещане да държиш някое момиче в обятията си, да се плъзгате и полюшвате в такт с музиката, да изпълнявате сложните стъпки в прекрасен синхрон.

— Уморена ли си? — попита я в края на танца.

— Съвсем определено не!

Танцуваха още веднъж.

На официалните балове, организирани във висшето общество, се считаше за проява на лош вкус да танцуваш повече от два пъти с едно и също момиче. Трябваше да я отведеш от дансинга и да предложиш да й донесеш чаша шампанско или шербет. Хю винаги се бе дразнил от подобни правила и ограничения, затова сега се чувстваше чудесно, анонимен сред тълпата забавляващи се и танцуващи хора.

Останаха на дансинга чак до полунощ, когато музиката спря.

Двойките напуснаха танцувалната площадка и поеха по алеите на Градините. Хю забеляза, че много от мъжете продължават да прегръщат партньорките си, макар че вече не танцуваха. Затова, макар да изпитваше известно безпокойство, той направи същото. Мейзи като че ли нямаше нищо против.

Веселието ставаше все по-неконтролируемо. От време на време край пътеките се мяркаха неголеми къщички, прилични на ложите в операта, където хората сядаха да вечерят и междувременно наблюдаваха преминаващото множество. Част от тези „ложи“ бяха наети от групички студенти, които вече се бяха напили. Те на шега бутнаха цилиндъра от главата на един мъж, който вървеше пред Хю, а пък самият Хю трябваше рязко да се наведе, за да избегне хвърчащото към него парче хляб. Придърпа Мейзи по-близо до себе си, за да я предпази. За негово удоволствие, тя обви ръка около кръста му и също го притисна към себе си.

От основната алея се отклоняваха безброй пътечки, които водеха към малки горички, беседки и затулени кътчета. Хю виждаше множество двойки, седнали по пейките, но силуетите им бяха неясни и не можеше да е сигурен дали се прегръщат или само седят един до друг. Сепна се, когато двойката пред тях спря и страстно се целуна по средата на пътеката. Преведе Мейзи покрай тях; чувстваше се неловко, докато ги заобикаляха. След малко обаче се отърси от смущението си и започна да изпитва възбуда. Няколко минути по-късно минаха край друга прегърната двойка. Хю улови погледа на Мейзи и тя му се усмихна. Той бе убеден, че го окуражава, обаче не успя да събере смелост и да я целуне просто ей така.

В Градините бе станало още по-шумно и нещата загрубяваха. Наложи им се да се отклонят, за да заобиколят отдалече схватката между шест или седем млади мъже, които крещяха пиянски, размахваха юмруци и се събаряха на земята. Хю забеляза известен брой жени, които вървяха сами и се зачуди дали са проститутки. В атмосферата имаше нещо заплашително и той почувства, че трябва да предпази Мейзи.

А после се появи тълпа от трийсет или дори четирийсет млади мъже, които се втурнаха срещу хората, събаряха шапките от главите им, блъскаха жените настрана, а мъжете — на земята. Нямаше как да им се изплъзне човек: те вървяха не само по пътеката, но и през поляните от двете й страни. Хю реагира бързо. Застана пред Мейзи, с гръб към приближаващата се опасност, после свали шапката си и силно прегърна момичето с две ръце. Тълпата пияни младежи ги връхлетя и подмина. Някой силно блъсна Хю с лакът по гърба и той се олюля, но успя да остане изправен. Все така не изпускаше Мейзи от прегръдката си. От едната му страна някакво момиче бе съборено на земята, а от другата млад мъж получи юмрук в лицето. После хулиганите се изгубиха.

Хю отпусна леко ръце и погледна към Мейзи. Тя вдигна очите си, в които се четеше очакване. Хю се наведе колебливо и я целуна. Устните й бяха възхитително меки и подвижни. Той затвори очи. Чакал бе години за това: тази целувка бе първата в живота му. И бе прекрасна, също като в мечтите му. Вдъхна дълбоко уханието й. Устните й нежно се движеха, допрени в неговите. Той не искаше никога да спират.

Тя се отдръпна първа. Изгледа го строго, после силно го прегърна и притегли тялото му към себе си.

— Можеш да провалиш всичките ми планове — тихо промълви.

Хю не бе сигурен какво иска да каже.

Погледна встрани и съзря едно уединено кътче със свободна пейка. Събра всичкия си кураж и попита:

— Искаш ли да седнем?

— Добре.

Проправиха си път в тъмното и се настаниха на дървената пейка. Хю отново целуна Мейзи.

Този път се чувстваше съвсем малко по-уверен. Обви с ръка раменете й и я придърпа към тялото си, а с другата си ръка повдигна брадичката й. А после я целуна много по-страстно от преди, като притискаше силно устните си към нейните. Тя му отвърна със страст, изви тялото си и гърдите й се притиснаха в него. Хю се изненада от готовността й, макар в действителност да не знаеше причина, поради която момичетата да не харесват целуването толкова, колкото и мъжете. Охотата й направи изживяването двойно по-възбуждащо.

Погали бузата и врата й, после ръката му легна върху рамото й. Искаше му се да докосне гърдите й, но се страхуваше, че ще се обиди, затова се поколеба. Тя притисна устни към ухото му и едновременно го целуна и му прошепна:

— Можеш да ги докоснеш.

Стресна се от способността й да чете мислите му, но поканата й го възбуди дотолкова, че почти не успяваше да се сдържа — не само защото проявяваше желание, но и защото бе споделила желанието си на глас. „Можеш да ги докоснеш.“ Възглавничките на пръстите му се спуснаха по рамото й, минаха ключицата, достигнаха гърдите й и той докосна извивките им, които се подаваха над ръба на деколтето. Кожата й бе нежна и топла. Не беше сигурен какво да стори след това. Дали да се опита да бръкне под плата?

Мейзи даде отговор на незададения му въпрос. Хвана ръката му и я притисна към роклята си, точно под деколтето.

— Стисни ги, но лекичко — прошепна.

Той го направи. Откри, че не са като мускули или като капачка на коляно, ами по-податливи — с изключение на твърдите зърна. Ръката му се прехвърляше от едната върху другата, галеше ги и ги притискаше. Дъхът на Мейзи изгаряше врата му. Хю имаше чувството, че може да прави това цяла нощ, обаче спря и отново я целуна по устните. Този път тя отвърна на целувката му за кратко, а после се отдръпна. Целуна го и се дръпна назад, а после пак и пак — и това бе дори по-вълнуващо. Той осъзна, че има много начини да се целуваш.

Изведнъж тя застина.

— Слушай! — подкани го.

Хю бе долавял, макар и не особено ясно, че шумотевицата и хаосът в Градините се усилват. Сега вече се чуваха трясъци и викове. Хвърли поглед към алеята и забеляза, че всички се разбягват в различни посоки.

— Сигурно има сбиване — предположи.

После обаче чу полицейска свирка.

— Проклятие! — изруга. — Сега ще стане лошо.

— Най-добре ще е да се махаме — предложи Мейзи.

— Хайде да се промъкне до входа откъм „Кингс роуд“ и да видим дали можем да си хванем файтон.

— Хубаво.

Той се забави още малко, не искаше да си тръгват.

— Още една целувка.

— Да…

Целуна я отново, а тя силно го прегърна.

— Хю — каза му, — радвам се, че те срещнах.

Хю си помисли, че това е най-хубавото нещо, което някой някога му е казвал.

Върнаха се обратно на пътеката и забързано се отправиха на север. Миг по-късно ги застигнаха двама гонещи се младежи. Първият се сблъска с Хю, който полетя към земята. Когато успя да се изправи, залитайки, те вече бяха изчезнали.

Мейзи загрижено се обърна към него.

— Добре ли си?

Той се отупа и вдигна от земята шапката си.

— Нямам поражения — отвърна, — но не бих искал да ти се случи същото. Хайде да минем през полянките — от там може би ще е по-безопасно.

В мига, в който напуснаха пътеката, газените фенери угаснаха.

Продължиха напред, обгърнати от мрак. В момента отвсякъде долитаха мъжки викове и женски писъци, прекъсвани от време на време от пронизителните полицейски свирки. На Хю внезапно му хрумна, че могат да го арестуват. Ако това се случеше, всички щяха да разберат с какво се е занимавал тук. Огъста щеше да заяви, че е прекалено разпуснат и не може да му се повери отговорен пост в банката. Простена. После обаче си спомни усещането, докато бе докосвал гърдите на Мейзи и реши, че не му пука какво може да каже Огъста.

Избягваха пътеките и откритите пространства. Внимателно избираха пътя си между дървета и храсталаци. Хю знаеше, че от речния бряг теренът започва леко да се издига. Следователно, щом се изкачваха, значи вървяха в правилната посока.

В далечината мерна проблясващите светлини на фенери и се насочи към тях. Скоро започнаха да застигат и други двойки, които отиваха натам. Хю се надяваше, че ако се движат в група от очевидно почтени и трезви хора, ще има по-малка вероятност от проблеми с полицията.

Точно когато се приближиха към портата обаче, през нея влезе отряд от трийсет-четирийсет полицаи. Те грубо си проправяха път през тълпата, като удряха с палките си наред, без да правят разлика между мъже и жени. Хората се обърнаха и хукнаха в обратна посока.

Хю отново съобрази бързо.

— Позволи ми да те понося — каза на Мейзи.

Тя се изненада, но отвърна:

— Добре.

Той се наведе и я вдигна. Едната му ръка придържаше раменете й, а другата — коленете.

— Престори се, че си припаднала — нареди й.

Тя затвори очи и се отпусна. Хю тръгна напред, право срещу натиска от скупчените хора, като викаше: „Сторете път! Сторете път!“ с възможно най-авторитетния си тон. Когато виждаха жената, на която очевидно не й бе добре, дори бягащите се опитваха да се отдръпнат и да го пропуснат. Стигна до напредващите полицаи, които се стреснаха също като обикновените хора.

— Дръпнете се, полицай! Пуснете дамата да мине! — извика на един от тях.

Мъжът изглеждаше враждебно настроен и за миг Хю си помисли, че измамата му ще бъде разкрита. После обаче се намеси сержантът.

— Пуснете господина!

Хю тръгна през групата полицаи — и изведнъж се озова на свобода, в безопасност.

Мейзи отвори очи и той й се усмихна. Харесваше му да я носи и не бързаше да се отърве от товара си.

— Добре ли си? — попита я.

Тя кимна. Изражението й подсказваше, че може всеки миг да се разплаче.

— Пусни ме на земята.

Той внимателно я остави да стъпи, след което я прегърна.

— Хей, недей да плачеш — каза. — Вече всичко свърши.

Мейзи само поклати глава.

— Не е заради това — обясни. — И преди съм виждала сбивания. Обаче сега за първи път някой се погрижи за мен. През целия си живот сама съм се грижила за себе си. Това е ново преживяване за мен.

Хю не знаеше какво да й каже. Всички момичета, които бе срещал, приемаха за даденост мъжете да се грижат за тях. Общуването му с Мейзи бе като едно непрестанно откровение.

Хю се огледа за такси. Наоколо не се виждаше нито един файтон.

— Страхувам се, че ще се наложи да повървим.

— Когато бях на единайсет години, за четири дни стигнах пеша до Нюкасъл — заяви тя. — Мисля, че мога да вървя от Челси до Сохо.