Кен Фолет
Опасно богатство (33)

I

В музикалния театър бе горещо като в турска баня. Въздухът миришеше на бира, стриди и немити тела. На сцената една млада жена в парцалив театрален костюм бе застанала пред декор, изобразяващ вътрешността на кръчма. Тя държеше кукла, която трябваше да представлява новороденото й бебе и оплакваше с песен участта си — как е била прелъстена и после изоставена. Хората от публиката, седнали на дългите пейки край поставените на дървени магарета маси, се хванаха за ръце и заедно подкараха припева:

„И бе достатъчна една-едничка капка джин!“

Хю пееше с цяло гърло. Чувстваше се добре. Изял бе цяла порция морски охлюви и бе изпил няколко чаши топла малцова бира, а сега бе притиснат към Нора Демпстър, което в никакъв случай не му бе неприятно. Тя имаше меко, закръглено тяло и примамлива усмивка; освен това вероятно на нея дължеше живота си.

След посещението в „Кингсбридж Менър“ бе изпаднал в дълбока депресия. Срещата с Мейзи бе събудила стари призраци, а след като тя отново го отхвърли, призраците го преследваха непрестанно.

Успяваше някак да се справи през деня, защото в службата се сблъскваше с много предизвикателства и проблеми, които отвличаха ума му от скръбта: зает бе да организира съвместното предприятие с Мадлър и Бел, за което партньорите от „Пиластър“ най-после бяха дали съгласието си. Той самият скоро щеше да стане партньор — нещо, за което мечтаеше отдавна. Вечер обаче нямаше настроение за нищо. Канеха го на много приеми и забави, балове и соарета, защото (заради приятелството си със Соли), сега бе част от кръга „Марлборо“. Често приемаше поканите, но ако Мейзи не присъстваше, се отегчаваше; ако пък беше там, се чувстваше нещастен. Затова повечето време прекарваше в стаята си, обзет от мисли за нея, или обикаляше по улиците, като се надяваше — противно на всяка логика — да я срещне случайно.

Именно там, на улицата, се бе запознал с Нора. Отишъл бе до магазина на Питър Робинсън на „Оксфорд стрийт“ — някога тук се бяха продавали ленени платове, но сега го наричаха „универсален магазин“ — за да купи подарък за сестра си Доти. Възнамеряваше веднага след това да се качи на влака за Фолкстън. Само че се чувстваше толкова отвратително, че не знаеше как ще застане пред семейството си. Обзе го някаква парализа, не бе в състояние дори да избере подаръка. Излезе си с празни ръце, а вече се стъмваше. Тъкмо тогава Нора буквално се сблъска с него: спъна се, а той я улови, за да не падне.

Никога нямаше да забрави усещането, когато се озова в прегръдките му. Макар че цялата бе увита в дрехи, тялото й бе меко и податливо. Миришеше на нежен парфюм и топла кожа. За кратък миг студената тъмна лондонска улица изчезна и той се озова в един изолиран свят, изпълнен с неочаквана наслада. А после тя изтърва покупката си, керамична ваза, която се разби на паважа. Възкликна слисано и лицето й се изкриви, сякаш всеки миг щеше да избухне в сълзи. Естествено, Хю настоя да възстанови счупената ваза.

Тя бе една-две години по-млада от него, на двайсет и четири или двайсет и пет. Имаше красиво обло лице, под бонето й се подаваха пясъчноруси къдрици, а дрехите й бяха евтини, но хубави: розова вълнена рокля с избродирани цветя, отзад с турнюр, и плътно прилепнал тъмносин кадифен жакет, поръбен със заешка кожа. Говореше с провлачен кокни акцент.

Докато купуваха вазата, Хю мимоходом спомена, че не може да избере подарък за сестра си. Нора му предложи да вземе хубав, пъстър чадър, след което настоя да му помогне при избора.

Накрая я откара до дома й с наетия файтон. Тя му каза, че живее с баща си — пътуващ търговец на „патентовани лекове“. Майка й бе починала. Кварталът, в който живееше, съвсем не бе толкова хубав, както бе предполагал — обитателите му бяха по-скоро от бедната работническа класа, отколкото от средната.

Предположи, че повече няма да я срещне и в неделя, докато бе във Фолкстън, през целия ден разсъждаваше мрачно за Мейзи. В понеделник в банката получи бележка от Нора. Благодареше му за добрината му. Почеркът й бе дребен, прилежен и женствен (както забеляза, преди да смачка писъмцето на топка и да го пусне в кошчето за боклук).

На другия ден, когато по обяд излезе от банката, за да си поръча порция агнешки котлети в близкото бистро, я видя да се задава срещу него по улицата. Първоначално не я разпозна, просто си помисли, че има хубаво личице, а после му се усмихна и той си припомни коя е. Свали шапката си за поздрав, а пък Нора спря да си поговорят. Разказа му, изчервена, че работи като помощничка на един майстор на корсети; в момента се връщаше в ателието след посещение при клиентка. Воден от неочакван импулс, той я покани да отиде на танци с него същата вечер.

Тя отговори, че би дошла с удоволствие, но няма достатъчно хубава шапка, затова той я заведе в магазин за шапки, купи й една и така въпросът бе решен.

Връзката им се развиваше главно докато пазаруваха. Нора никога не бе притежавала много и изобщо не я бе срам да показва колко е доволна от богатството на Хю. На него пък му харесваше да й купува ръкавици, обувки, палто, гривни и въобще всичко, което тя пожелаеше. Сестра му, с цялата мъдрост на дванайсетте си години, бе заявила, че Нора го харесва само заради парите му.

Той се разсмя и отвърна.

— Че кой би ме обичал заради външността ми?

Мейзи не изчезна от ума му — той на практика мислеше за нея всеки ден — но спомените вече не го потапяха в отчаяние. Сега бе намерил нещо, което да очаква с нетърпение: следващата си среща с Нора. Само за няколко седмици тя му бе върнала joie de vivre, радостта от живота.

По време на една от пазарните им обиколки, в магазин за кожени облекла на „Бонд стрийт“ срещнаха Мейзи. Хю бе обзет от стеснителност, но представи двете жени една на друга. Нора напълно се слиса, че се е запознала с госпожа Соломон Грийнборн. Мейзи ги покани на чай в къщата на улица „Пикадили“. Същата вечер Хю отново срещна Мейзи на един бал. За негова изненада, Мейзи се изказа доста нелюбезно за Нора. „Съжалявам, но не я харесвам“, беше казала. „Според мен е коравосърдечна и алчна и не вярвам, че изобщо те обича. За бога, не се жени за нея!“

Хю се почувства и наранен, и обиден. В крайна сметка реши, че Мейзи просто ревнува. А и в крайна сметка, той не мислеше за брак.

Когато представлението свърши, излязоха навън в мъглата, която бе много гъста и имаше вкус на сажди. Обвиха шалове около вратовете и устите си и поеха към дома на Нора в Камдън Таун.

Все едно се намираха под вода. Звуците бяха приглушени, а хора и предмети изникваха от мъглата неочаквано и без предупреждение: проститутка се опитваше да привлече клиенти, застанала под уличен фенер; някакъв пияница с препъване излезе от кръчмата; полицай правеше обичайните си обиколки; уличен метач мина пред тях; по пътя пропълзя карета, на чиято капра висеше фенер; от канавката ги изгледа мокро куче, а в една малка уличка пробяга котка с блестящи очи. Хю и Нора се държаха за ръце и от време на време спираха на най-тъмните местенца, за да придърпат надолу шаловете си и да се целунат. Устните на Нора бяха меки и податливи, освен това тя му позволяваше да мушне ръка под палтото й и да погали гърдите й. Заради мъглата всичко изглеждаше тайнствено, прикрито и романтично.

Обикновено я оставяше на ъгъла на улицата й, но тази вечер заради мъглата я изпрати чак до входната врата. Там отново му се прииска да я целуне, но се страхуваше, че баща й може да отвори вратата и да ги види. Нора обаче го изненада с предложението:

— Искаш ли да влезеш?

Никога не бе влизал в къщата й.

— Какво ще си помисли баща ти?

— Той отиде в Хъдърсфийлд — обясни тя и отвори вратата.

Когато Хю прекрачи прага, сърцето му биеше много бързо. Не знаеше какво ще стане сега, но бе уверен, че ще бъде вълнуващо. Помогна на Нора да си свали пелерината и изпълненият му с копнеж поглед се спря върху заоблените форми под небесносинята й рокля.

Къщичката бе миниатюрна, по-малка дори от дома на майка му във Фолкстън. Стълбището заемаше по-голямата част от тясното антре, в което имаше две врати. Вероятно едната водеше към всекидневна в предната част на къщата, а втората — към кухня в задната. На горния етаж сигурно имаше две спални. В кухнята щеше да намери метална вана, а тоалетната бе в задния двор.

Хю остави шапката и палтото си на закачалката. От кухнята се разнесе лай на куче. Нора отвори вратата и пусна в помещението малък черен шотландски териер с вързана около врата синя панделка. Кучето я поздрави възторжено, след което започна предпазливо да обикаля около Хю.

— Блеки ме пази, когато татко го няма — обясни Нора, а на Хю му направи впечатление, че думите й могат да се тълкуват по два начина.

Последва Нора във всекидневната. Мебелите бяха стари и захабени, но Нора бе освежила стаята с предмети, които бяха купували заедно: весели възглавнички, пъстър килим и картина, на която бе изобразен замъкът Балморал. Сега запали една свещ и дръпна пердетата.

Хю стоеше в средата на стаята и се чудеше къде да се дене. След малко Нора го извади от затруднението му с молбата:

— Виж дали можеш да разпалиш огъня.

В камината имаше жар. Хю прибави подпалки и с помощта на неголямото духало съживи въглените.

Когато след малко се обърна, тя се бе настанила на кушетката. Свалила бе шапката си, а косите й бяха разпуснати. Потупа мястото до себе си и той покорно седна. Блеки го гледаше ревниво и Хю се зачуди как да разкара кучето от стаята.

Държаха се за ръце и се взираха в огъня. Хю изпитваше спокойствие. Не можеше да си представи, че би искал да прави каквото и да било друго, до края на живота си. След известно време отново я целуна. Внимателно докосна гърдата й. Тя бе топла и изпълни дланта му. Стисна я нежно, а Нора силно въздъхна. Хю не се бе чувствал толкова добре от години, но искаше повече. Целуна я по-силно, без да спира да докосва гърдите й.

Малко по малко тя се отпускаше назад, докато в един момент Хю почти бе легнал отгоре й. И двамата се задъхаха. Той бе сигурен, че Нора усеща твърдия му член, притиснат към заобленото й бедро. Далечното гласче на съвестта му настояваше, че в момента се възползва от момичето, чийто баща отсъства; но гласчето бе съвсем слабо и не можеше да победи желанието, което се надигаше в него като изригващ вулкан.

Копнееше да докосне най-интимните й места. Плъзна ръка между краката й. Тя моментално замръзна, а кучето започна да лае, усетило напрежението. Хю леко се отдръпна и предложи:

— Хайде да изкараме кучето отвън.

Нора изглеждаше притеснена.

— Може би трябва да престанем.

Хю не би могъл да понесе дори самата мисъл за спиране. Същевременно изразът „може би“ го окуражи.

— Не мога да спра сега — отвърна. — Изкарай кучето.

— Но… ние не сме дори сгодени, нито нищо.

— Може да се сгодим — заяви той, без изобщо да помисли.

Нора леко пребледня.

— Сериозно ли говориш?

Той си задаваше същия въпрос. Още от самото начало разглеждаше взаимоотношенията им само като флирт, а не сериозно ухажване; същевременно, само преди няколко минути си мислеше, че би бил щастлив да прекара остатъка от живота си пред камината, хванал ръцете на Нора. Дали действително искаше да се ожени за нея? Осъзна, че е така, всъщност идеята много му допадаше. Щеше да има проблеми, естествено. Семейството му щеше да каже, че сключва неравностоен брак с жена с много по-нисък социален статус. Можеха да вървят по дяволите. Той бе на двайсет и шест години, печелеше хиляда лири годишно и съвсем скоро щеше да стане партньор в една от най-престижните банки в света: можеше да се ожени, за която поиска! Майка му щеше да се обезпокои, но пак щеше да го подкрепи, тъй като мечтаеше да види сина си щастлив. А останалите да приказват, каквото си искат. И без това никога не бяха направили нищо за него.

Погледна към Нора — розова, хубава и мила — която лежеше по гръб на старата кушетка с разпиляна около раменете коса. Желаеше я много силно, при това веднага, по възможно най-бързия начин. Останал бе сам прекалено дълго. Мейзи очевидно се бе установила добре със Соли и това бе окончателното й решение. Тя никога нямаше да стане негова. Време бе да си намери някоя сърдечна, мека и топла жена, която да споделя леглото и живота му. Какво пречеше да е Нора?

Щракна с пръсти на кучето.

— Ела тук, Блеки!

То се приближи, макар и все още нащрек. Хю го погали по главата, после сграбчи панделката около врата му.

— Ела да пазиш антрето — каза и го изнесе отвън.

Затвори вратата. Кучето излая два пъти, после се умълча и укроти.

Той седна до Нора и взе ръката й в своята. Тя го погледна предпазливо. Хю я попита:

— Нора, ще се омъжиш ли за мен?

Цялото й лице пламна.

— Да.

Наведе се и я целуна. Нора отвори уста и го целуна страстно в отговор. Хю докосна коляното й. Тя хвана ръката му и я насочи под полите на роклята си, нагоре по краката си, до мястото, където се събираха бедрата й. През бархетната материя на бельото й усещаше грубите косми и нежната плът на венериния й хълм. Устните й се плъзнаха по бузата му, спряха до ухото му и Нора прошепна:

— Хю, скъпи, вземи ме, направи ме своя! Тази нощ, веднага!

— Да — дрезгаво отвърна той. — Да.