Кен Фолет
Опасно богатство (37)

I

Соли много обичаше да гледа как Мейзи се облича. Всяка вечер тя слагаше специалния халат и викаше прислужниците си да вдигнат косата й и да заплетат в нея цветя, пера и мъниста; после освобождаваше момичетата и изчакваше съпруга си.

Тази вечер (впрочем, това важеше и за почти всеки останали) щяха да излизат. По време на лондонския сезон си оставаха вкъщи единствено в случаите, когато те самите даваха прием. След Великден, чак до края на юли, никога не вечеряха сами.

Той дойде в шест и половина, вече облечен с официалните си панталони и бял елек. Носеше голяма чаша с шампанско. Тази вечер косата на Мейзи бе украсени с жълти копринени цветя. Тя свали робата и застана чисто гола пред огледалото. Направи пирует, за да я огледа Соли по-добре, след което започна да се облича.

Първо си сложи ленена долна риза с избродирано с цветя деколте. На раменете си ризата имаше копринени лентички, с които се привързваше към роклята, за да не се подава. След това обу фини бели вълнени чорапи и ги закрепи малко над колената си с ластични жартиери. После дойде ред на дългите до коленете свободни ленени кюлоти, които имаха красиви ширити по ръбовете и се завързваха с шнурче на кръста. Обу си жълти копринени вечерни пантофки.

Соли взе корсета й от стойката и й помогна да си го сложи, след което стегна връзките отзад. Повечето жени се обличаха с помощта на една или две прислужнички, защото не бе възможно да се вмъкнеш сама в сложно изработения корсет и вечерната рокля. Соли обаче се бе научил как да се справя с тези дейности, защото предпочиташе да върши работата на прислужниците, но да не се лиши от удоволствието да гледа.

Кринолините и турнюрите вече не бяха на мода, но Мейзи си сложи една памучна фуста с волани в долната част, завършваща с богат набор, чиято цел бе да поддържа шлейфа на роклята й. Фустата имаше панделка на кръста и Соли я завърза на гърба на жена си.

Най-накрая бе готова и за самата рокля. Тя бе изработена от копринена тафта на бели и жълти райета. Корсажът не прилепваше плътно, а бе от две части, които се прихлупваха и закрепяха на раменете с панделки. Свободното деколте подчертаваше красивите й едри гърди. Останалата част от дрехата се набираше по подобен начин и бе прихваната с големи фльонги на кръста, коленете и подгъва. На прислужничката й отнемаше цял ден да я изглади.

Мейзи седна на пода, а Соли вдигна роклята над главата й и я спусна — все едно бе седнала в палатка. После тя се изправи внимателно и промуши ръцете и врата си през съответните отвори. Двамата със Соли заедно нагласиха диплите — подреждаха ги грижливо, докато застанаха както трябва.

Тя отвори кутията си за бижута и извади една огърлица с диаманти и изумруди, както и обиците към нея. Соли й бе подарил комплекта за първата годишнина от сватбата. Докато си ги слагаше, съпругът й подхвърли:

— От тук нататък ще се виждаме доста по-често със стария си приятел Хю.

Мейзи потисна една въздишка. Доверчивата природа на Соли понякога бе наистина изтощителна. Един нормално подозрителен съпруг щеше да забележи привличането между Мейзи и Хю и да се нервира всеки път, когато се споменеше името на другия мъж. Соли обаче бе твърде невинен. Нямаше представа какво изкушение поставя пред нея.

— Защо, какво е станало? — попита тя равно, без да изразява емоции.

— Той ще започне работа в банката.

— Защо напуска „Пиластър“? Смятах, че се справя добре там.

— Отказали са да го направят партньор.

— О, не!

Тя познаваше Хю по-добре от всеки друг и знаеше колко е пострадал от банкрута на баща си и самоубийството му. Можеше да си представи колко съсипан е бил от отказа за партньорство.

— Семейство Пиластър са подлеци! — заяви разпалено.

— Заради съпругата му е.

Мейзи кимна.

— Не се учудвам.

Тя също бе станала свидетелка на случката по време на бала на херцогиня Тенби. Тъй като познаваше Пиластрови много добре, веднага се запита дали Огъста по някакъв начин не е организирала целия инцидент, за да злепостави Хю.

— Сигурно изпитваш съжаление към Нора.

— Ммм.

Мейзи се бе срещнала с Нора няколко седмици преди сватбата и от самото начало не я бе харесала. Със сигурност бе обидила Хю, когато му каза, че Нора е безсърдечна златотърсачка и не бива да се жени за нея.

— Както и да е. Предложих на Хю ти да й помогнеш.

— Какво?! — възкликна рязко Мейзи и извърна очи от огледалото. — Да й помогна ли?

— Да си възстанови репутацията. Ти знаеш какво е да те гледат отвисоко заради произхода ти. Сама преодоля всички тези предразсъдъци.

— И сега трябва да помогна за преобразяването на всяко друго улично гаменче, което иска да стане дама от висшето общество?! — избухна тя.

— Очевидно казах нещо погрешно — разтревожи се Соли. — Смятах, че ще ти е приятно да помогнеш, винаги си била така привързана към Хю.

Мейзи отиде до скрина си да си вземе от него ръкавиците.

— Ще ми се първо да ме беше попитал.

Отвори шкафа. На гърба на вратичката му в дървена рамка бе закачен старият плакат от цирка, на който бе изобразена самата Мейзи в прилепнало трико, изправена на гърба на бял кон, а отдолу имаше надпис „Поразителната Мейзи“. Картината рязко сложи край на изблика й и я накара да се засрами от себе си. Изтича при Соли и го прегърна.

— О, Соли, как може да съм толкова неблагодарна!

— Е-е, стига сега — измърмори той и поглади голите й рамене.

— Ти бе толкова добър и щедър към мен и семейството ми! Естествено, че ще го направя за теб, ако това искаш.

— Не бих искал да те насилвам за каквото и да било…

— Не, не. Не ме насилваш. Защо да не й помогна да получи онова, което аз самата имам? — Хвърли поглед към пълното лице на съпруга си, сега прорязано от тревожни бръчки и погали бузата му. — Спри да се безпокоиш. Държах се ужасно егоистично за минута, но това приключи. Върви да си облечеш сакото. Готова съм.

Изправи се на пръсти и го целуна по устните, после се обърна и си сложи ръкавиците.

Знаеше, разбира се, какво всъщност я бе ядосало. Ситуацията бе изпълнена с горчива ирония. Молеха я да обучи Нора за ролята на госпожа Хю Пиластър — за мястото, което самата Мейзи бе копняла да заеме. В най-потайното кътче на сърцето си все още желаеше да бъде съпруга на Хю — и мразеше Нора, задето бе спечелила там, където самата Мейзи бе загубила. В крайна сметка обаче отношението й бе недостойно и тя реши да го промени. Трябваше да се радва, че Хю се е оженил. Преди бе много нещастен и вината за това поне отчасти бе нейна. Сега можеше да спре да се тревожи за него. Изпита болезнено усещане за загуба и я обзе дълбока тъга, но трябваше да скрие тези чувства. Да ги заключи в тайна стаичка в душата си, където никой никога не влиза. Щеше да се хвърли с цялото си сърце в задачата да върне на Нора благоразположението на висшите кръгове на лондонското общество.

Соли се върна, вече облякъл фрака си и двамата отидоха заедно в детското крило. Бърти си играеше по нощна риза с дървено влакче-играчка. Той много обичаше гледката на майка си във вечерна рокля и щеше силно да се разочарова, ако по някаква причина не му се покажеше, преди да излезе. Сега й разказа какво се бе случило следобед в парка — сприятелил се бе с едно грамадно куче — а пък Соли седна на пода и си поигра известно време с него и с влакчето. После настъпи време Бърти да си ляга, а Мейзи и Соли слязоха долу и се качиха в каретата си.

Първо отиваха на соаре, а след това на бал. И двете места се намираха на по-малко от осемстотин метра от къщата им на „Пикадили“, но Мейзи не бе в състояние да върви пеша с изтънченото си вечерно облекло: шлейфът и подгъвът на роклята й щяха да се изкалят, а копринените й пантофки да се съсипят непоправимо, докато стигне. Тя се усмихна при мисълта, че момичето, което преди години бе вървяло четири дена до Нюкасъл, сега не може да измине половин миля без каретата си.

Успя да започне кампанията си в полза на Нора още същата вечер. Когато стигнаха целта си и влязоха в салона на маркиз Хачфорд, първият човек, когото видя, бе граф Де Тьокьоли. Познаваше го доста добре, а и той винаги флиртуваше с нея, затова тя смяташе, че може да говори откровено и без заобикалки с него.

— Искам да простите на Нора Пиластър за това, че ви удари плесница — каза му.

— Да й простя ли? — отвърна той. — Та аз съм поласкан! Кой би си помислил, че на моята възраст все още мога да предизвикам някоя млада жена да ме зашлеви? Това е невероятен комплимент!

„Не така се чувстваше, когато стана“, помисли си Мейзи. Това обаче нямаше значение. Доволна бе, че е решил да не придава голямо значение на случката.

Графът продължи:

— Е, ако бе отказала да приеме думите ми сериозно — това вече щеше да е истинска обида!

Мейзи бе на мнение, че именно това е трябвало да направи Нора.

— Кажете ми нещо — попита го, — Огъста Пиластър случайно да ви е окуражавала да флиртувате с племенницата й?

— Какво ужасно предположение! — бе отговорът. — Госпожа Джоузеф Пиластър като сводница! Нищо такова не е правила.

— А някой друг?

Той изгледа Мейзи с присвити очи.

— Вие сте умна, госпожо Грийнборн. Винаги съм ви уважавал заради това ви качество. По-умна сте от Нора Пиластър. Тя никога няма да бъде като вас.

— Само че не отговорихте на въпроса ми.

— Понеже толкова много ви се възхищавам, ще ви кажа истината. Посланикът на Кордоба, сеньор Миранда, ми спомена, че Нора е… как да кажа… че се поддава на убеждение.

Значи това бе причината!

— А пък Мики Миранда е бил подтикнат от Огъста, сигурна съм в това. Тези двамата са много близки.

Де Тьокьоли се намуси:

— Надявам се, че не са ме използвали като пионка.

— Човек се излага на такава опасност, когато действията му са твърде предсказуеми — сприхаво го скастри Мейзи.

 

 

На следващия ден отведе Нора при собствената си шивачка. Докато Нора изпробваше стилове и материи, Мейзи научи малко повече за инцидента у херцогиня Тенби.

— Преди това Огъста каза ли ти нещо за графа? — попита.

— Предупреди ме да не го оставям да си позволява волности — обясни Нора.

— Тоест си била „подготвена“ за него, ако може така да се каже.

— Да.

— А ако Огъста не ти бе казала нищо, пак така ли щеше да се държиш?

Нора се замисли.

— Вероятно нямаше да го ударя — нямаше да ми стигне смелостта. Обаче Огъста ме накара да си мисля, че е важно да му се противопоставя по-откровено.

Мейзи кимна.

— Ето на! Тя точно това е искала да стане. Освен това е организирала да предадат на графа, че си лесна.

Нора се слиса.

— Сигурна ли си?

— Той самият ми каза. Тя е ужасно подла и лукава кучка, която няма никакви скрупули. — Мейзи осъзна, че говори с акцента си от Нюкасъл (нещо, което сега й се случваше твърде рядко). Наложи си да се върне към обичайната си реч. — Никога не подценявай способността на Огъста да те предаде най-подло.

— Тя не ме плаши — предизвикателно заяви Нора. — Аз самата нямам много скрупули.

Мейзи й повярва — и съжали Хю.

Докато наблюдаваше как шивачката прикрепя с карфици роклята върху пищното тяло на Нора, Мейзи реши, че най-подходящият стил за нея ще е полонезата. Обилните, натруфени детайли, множеството обемни гънки, набрани и завършващи с волани, отворената отпред горна пола, украсена с панделки и преминаваща отзад в набран шлейф с волани — всичко това изглеждаше чудесно и много отиваше на сладката Нора. Като че ли извивките й бяха прекалено щедри, но дългият корсет щеше да прикрие пълнотата й и да стегне горната част на тялото й.

— Ако изглеждаш добре, си спечелила половината от битката — подхвърли на Нора, която се любуваше на отражението си в огледалото. — За мъжете пък само това има значение. За да спечелиш жените обаче, ще трябва да се постараеш повече.

— Винаги съм се разбирала по-добре с мъже, отколкото с жени — отбеляза Нора.

Мейзи не бе особено изненадана. Нора просто бе такъв тип.

Другата жена продължи:

— Ти сигурно си същата. И затова сме стигнали дотук.

„Дали наистина сме еднакви?“, зачуди се Мейзи.

— Не че мога да се меря с теб — добави Нора. — Всяко амбициозно момиче в Лондон ти завижда.

Мейзи потръпна при мисълта, че е обект на завист и изглежда като героиня в очите на разни златотърсачки, но не каза нищо, защото вероятно си го бе заслужила. Нора се бе омъжила заради пари и с удоволствие призна това пред Мейзи, тъй като смяташе, че тя е сторила същото преди нея. И беше права.

След миг Нора продължи:

— Не че се оплаквам, ама аз попаднах на черната овца в семейството, единственият без капитал. Ти си се омъжила за един от най-богатите мъже на света.

„Колко ли ще се учудиш“, помисли си Мейзи, „ако ти кажа, че веднага бих приела да се разменим!“.

Изхвърли тази мисъл от ума си. Добре, значи тя и Нора бяха еднакви. Щеше да помогне на Нора да спечели одобрението на снобите и злобните вещици, които управляваха висшето общество.

— Никога не говори за цената на каквото и да било — започна тя, припомняйки си собствените си грешки в началото. — Винаги запазвай спокойствие и бъди невъзмутима, каквото и да става. Ако кочияшът ти получи сърдечен удар, каретата ти се блъсне, шапката ти отхвръкне на другия край на улицата и ти се смъкнат гащите, трябва да подметнеш единствено: „Божичко, колко вълнуващо!“, а после да си наемеш файтон. Помни, че провинцията е по-хубава от града, безделието е за предпочитане пред работата, старото е по-добро от новото, а социалното положение и класата са по-важни от парите. Трябва да знаеш по малко за всичко, но никога да не ставаш експерт по каквото и да било. Упражнявай се да говориш, без да си движиш устата — така ще подобриш произношението си. Казвай на хората, че прадядо ти е имал земя в Йоркшир: това графство е прекалено голямо и няма как да се провери цялото, освен това земеделството е почтен начин да обеднееш.

Нора зае подобаваща поза, изпъна гръб и с разсеяно изражение промълви бавно и безизразно:

— Божичко, колко много за помнене… Как ли ще успея?

— Идеално — отсъди Мейзи. — Ще се справиш чудесно.