Кен Фолет
Опасно богатство (41)

I

В министерството на Кордоба цареше тишина. Кабинетите на първия етаж бяха пусти. Тримата чиновници, които работеха в тях, си бяха отишли преди часове. Мики и Рейчъл бяха организирали вечеря в залата на втория етаж, на която бяха поканили тесен кръг хора — сър Питър Маунтджой, заместник-министър в Министерството на външните работи, заедно със съпругата му; посланика на Дания и рицаря Микеле от италианското посолство. Гостите обаче си бяха тръгнали и прислужниците бяха разтребили залата. Мики се канеше да излезе.

Привлекателната сила на брака — фактът, че бе нещо ново и непознато — вече започваше да се изчерпва. Мики се бе опитал (и се бе провалил) да шокира или отврати неопитната си в сексуално отношение съпруга. Тя обаче проявяваше неизменен ентусиазъм, независимо каква перверзия й предлагаше, а пък това го изнервяше. Рейчъл бе решила, че каквото и да поиска съпругът й, за нея не представлява проблем. А след като веднъж вземеше решение, тя оставаше непоклатима. Мики никога не бе срещал жена с подобна непреклонна и последователна логика.

В леглото тя изпълняваше всичко, което пожелаеше Мики; същевременно вярваше, че извън спалнята жената не бива да е робиня на мъжа си и бе еднакво неотстъпчива по отношение и на двете правила. Съответно непрекъснато се караха на най-различни теми, засягащи семейството. Понякога Мики подменяше ситуациите. Насред някоя разгорещена кавга на тема слугите или пари, той казваше: „Вдигни си полите и легни на пода“ — и свадата приключваше със страстна прегръдка. Това обаче също се бе променило и тази тактика невинаги се увенчаваше с успех. От време на време Рейчъл подновяваше спора, веднага щом се смъкнеше от нея.

Напоследък Мики и Едуард прекарваха все повече време в старите си свърталища. Тази вечер в публичния дом на Нели бе обявена „Нощ на маските“. Това бе едно от нововъведенията на Ейприл: всички жени щяха да носят маски. Ейприл твърдеше, че през тези „нощи на маските“, в бордея идват сексуално незадоволени дами от висшето общество, които се маскират и се смесват с момичетата й. Със сигурност част от жените не бяха обикновени проститутки. Мики обаче подозираше, че всъщност са изпаднали във финансово затруднение представителки на средната класа, а не отегчени аристократки, търсещи приключения и извратени удоволствия. Но каквато и да бе истината, „нощите на маските“ винаги бяха интересно изживяване.

Той се среса и напълни табакерата си с пури, после слезе на долния етаж. За своя изненада, във фоайето завари Рейчъл. Тя бе препречила пътя към външната врата. Ръцете й бяха скръстени на гърдите, а на лицето й бе изписано решително изражение. Мики се подготви за поредната караница.

— Единайсет часа вечерта е — започна тя. — Къде отиваш?

— По дяволите — отвърна той. — Разкарай се от пътя ми!

След тези думи взе шапката и бастуна си.

— В публичния дом „При Нели“ ли отиваш?

Той се сепна. Не знаеше какво да каже.

— Явно съм права — продължи Рейчъл.

— С кого си говорила? — попита я.

Тя се поколеба за миг, след което обясни:

— С Емили Пиластър. Тя ми каза, че двамата с Едуард редовно ходите там.

— Не би трябвало да слушаш женските клюки.

Рейчъл пребледня. Явно бе уплашена. Това бе необичайно за нея. Може би тази кавга щеше да бъде различна.

— Трябва да спреш с посещенията си там — заяви тя.

— Вече ти казах, не се опитвай да нареждаш на господаря си!

— Това не е заповед, а ултиматум.

— Не ставай глупава. Махни се от пътя ми.

— Ако не обещаеш повече да не ходиш там, ще те напусна. Ще си тръгна от тази къща още днес и повече няма да се върна.

Мики разбра, че тя наистина има намерение да го направи. Затова изглеждаше така уплашена. Дори си бе обула обувките.

— Няма да си тръгнеш — отсече. — Просто ще те заключа в стаята ти.

— Трудно ще го сториш. Събрах ключовете от всички стаи и ги изхвърлих. Нито едно помещение в тази къща не може да се заключи.

Умен ход от нейна страна. Очертаваше се един от интересните им сблъсъци. Усмихна й се и нареди:

— Свали си кюлотите.

— Така няма да постигнеш нищо, Мики. Не и тази вечер — каза тя. — Преди си мислех, че това означава, че ме обичаш. Само че вече се осъзнах. За теб сексът е само начин да контролираш хората. Съмнявам се, че изобщо изпитваш удоволствие от него.

Той се протегна и сграбчи гърдата й. Усети тежестта и топлината й дори под катовете дрехи. Вгледа се в лицето на Рейчъл, но изражението й не се промени. Наистина нямаше да се поддаде на страстта. Той стисна по-силно, така че да я заболи, после я пусна.

— Какъв ти е проблемът? — запита с искрено любопитство.

— Мъжете хващат какви ли не заразни болести в публичните домове.

— Момичетата в „При Нели“ са много чисти…

— Моля те, Мики — не се прави на глупав!

Права беше. „Чиста“ проститутка просто не съществуваше. В действителност той имаше късмет: за многото години, през които посещаваше бордеите, само веднъж бе пипнал сифилис, при това в съвсем лека форма.

— Добре — отстъпи. — Възможно е да се заразя с нещо.

— И да ми го предадеш.

Мики сви рамене.

— Това е един от рисковете, които поема съпругата. Ако пипна дребна шарка, мога да ти предам и нея.

— Само че сифилисът може да се унаследи.

— Какво имаш предвид?

— Възможно е да го предам на децата ни, ако имаме такива. А аз нямам намерение да рискувам. Няма да родя дете, което може да е заразено с тази ужасна болест!

Рейчъл се бе задъхала — знак, че е под огромно напрежение. „Наистина го е решила“, помисли си Мики.

— Така че ще те напусна, освен ако не се съгласиш да спреш с контактите си с проститутки — завърши тя.

Нямаше смисъл да разговарят повече.

— Ще видим дали можеш да се махнеш, ако носът ти е счупен — отсече той и вдигна бастуна си.

Рейчъл обаче бе подготвена. Избегна удара и се втурна към вратата. Мики отново се изненада, защото вратата бе леко открехната — Рейчъл вероятно я бе отключила предварително, защото бе очаквала да се стигне до насилие — и съпругата му светкавично се измъкна през нея.

Той хукна навън, където го очакваше поредния сюрприз: до тротоара бе спрял файтон. Рейчъл скочи в него. Мики се изуми от внимателно планираните й действия. Канеше се да се метне след нея, но пътят му бе препречен от едър мъж с цилиндър на главата. Бащата на Рейчъл, господин Бодуин, адвокатът.

— Приемам, че си отказал да промениш начина си на живот — заяви мъжът.

— Да не би да отвличате съпругата ми? — отвърна Мики, ядосан, задето го бяха надхитрили.

— Тя си тръгва по собствено желание. — Гласът на Бодуин леко трепеше, но той не отстъпи. — Ще се върне при теб, ако се съгласиш да се откажеш от зловредните си навици. При условие, разбира се, че преди това се подложиш на медицински преглед и резултатите от него са задоволителни.

За миг Мики се изкуши да го удари, но това трая само секунда. Ако го беше сторил, адвокатът със сигурност щеше да го съди за нападение, а подобен скандал би съсипал дипломатическата му кариера. Рейчъл не си заслужаваше.

Ситуацията бе патова. „За какво се боря?“, запита сам себе си, а после каза на глас:

— Можете да си я задържите. Приключих с нея. — След което се върна в къщата и тресна вратата след себе си.

Чу потеглянето на каретата. За свое учудване установи, че съжалява за раздялата с Рейчъл. Бракът с нея бе по сметка, естествено — той бе само начин да накара Едуард да се ожени. Освен това без нея животът му, поне в някои отношения, щеше да бъде по-прост и лесен. Любопитното обаче бе, че той се бе наслаждавал на ежедневните им сблъсъци. Никога не бе изживявал подобно нещо с жена. Същевременно те често го уморяваха, затова сега си каза, че в крайна сметка сам ще му е по-добре.

Когато си възстанови равновесието, нахлупи шапката си и излезе. Лятната нощ бе мека, небето — съвсем чисто и обсипано с ярки звезди. Въздухът в Лондон винаги бе по-приятен за дишане през лятото, защото хората не отопляваха къщите си с въглища и не го замърсяваха толкова.

Когато пое по „Риджънт стрийт“, се настрои на делова вълна. Откакто уреди побоя над Тонио Силва преди месец, не бе чувал повече за статията му за нитратните мини. Тонио вероятно още се възстановяваше от раните си. Мики бе изпратил на Папа шифрована телеграма с имената и адресите на очевидците, чиито подписи стояха под писмените показания на Тонио; вероятно вече бяха мъртви до един. Хю изглеждаше като глупак, който предизвиква ненужно паника, а пък Едуард бе очарован от това развитие.

Междувременно Едуард бе убедил Соли Грийнборн да участва в емисията на акции за железопътната линия „Санта Мария“, съвместно с банка „Пиластър“. Задачата се бе оказала доста трудна, тъй като Соли се отнасяше с подозрение към Южна Америка, което впрочем важеше за повечето банкери. Едуард се принуди да му предложи по-висока комисиона и да вземе участие в негова операция със спекулативни акции, преди Соли да се съгласи принципно със сделката. Едуард бе изиграл и коза си — факта, че някога са били съученици. Мики подозираше, че именно това и добротата на Соли в крайна сметка са наклонили везните.

В момента се занимаваха с изготвянето на договорите — един болезнено бавен процес. Папа вгорчаваше живота на Мики, защото не можеше да проумее причините работата да не може да се свърши за няколко часа. Той искаше парите веднага.

Същевременно, когато се сетеше за всички пречки, които бе преодолял, Мики изпитваше дълбоко удовлетворение от самия себе си. След директния отказ на Едуард задачата изглеждаше невъзможна. После обаче, с помощта на Огъста, успя да прикотка Едуард, да го накара да се ожени и да получи партньорско място в банката. След това се справи с двамата, които му се противопоставяха — Хю Пиластър и Тонио Силва. И сега чакаше да обере плодовете от всичките си усилия. У дома, в Кордоба, железопътната линия „Санта Мария“ завинаги щеше да си остане железницата на Мики. Половин милион лири бе огромна сума, по-голяма от целия военен бюджет на Кордоба. Дори това единствено постижение бе много повече от целия принос на брат му Пауло.

Няколко минути по-късно влезе в „При Нели“. Забавата бе в разгара си: всички маси бяха заети, помещението бе изпълнено с дима от пурите, а над звука от лудешкия танц, изпълняван от малкия оркестър, се чуваха неприлични подмятания и дрезгав смях. Всички жени носеха маски. Някои бяха избрали просто домино, но повечето си бяха сложили по-сложни и богати украси. Имаше дори няколко, чиито глави бяха почти напълно закрити от пищните маски с процепи само за устата и очите.

Мики си проправи път през тълпата, като кимаше на познатите си и целуваше някои от момичетата. Едуард бе в залата за карти, но се изправи веднага след влизането на Мики.

— Ейприл ни е намерила девственица — произнесе той със заваляне. Вече бе доста късно и явно бе изпил много.

Мики никога не се бе интересувал особено от девствеността на жените, но уплахата им предизвикваше у него особена възбуда. И сега усети у него да се надига вълнение.

— На колко е?

— На седемнайсет.

„Това вероятно означава двайсет и три“, каза си Мики, защото добре знаеше как Ейприл определя възрастта на момичетата си. Въпреки това интересът му не спадна.

— Видя ли я?

— Да. Маскирана е, естествено.

— Естествено.

Мики се зачуди каква ли е историята й. Може да бе от провинцията, да е избягала от къщи и да се е оказала в Лондон без пукнат грош; или пък я бяха отвлекли от някой селски чифлик; или пък просто обикновена домашна прислужница, на която й е омръзнало да полага робски труд по шестнайсет часа на ден за шест шилинга седмично.

Една жена с миниатюрно домино го докосна над лакътя. Маската й бе съвсем символична и той веднага разпозна Ейприл.

— Истинска девственица — потвърди тя.

Без съмнение Ейприл бе поискала малко състояние от Едуард за честта да отнеме девствеността на момичето.

— Ти пипна ли химена й със собствената си ръка? — скептично попита Мики.

Ейприл поклати отрицателно глава.

— Нямаше нужда. Наясно съм кога някое момиче казва истината.

— Ако не усетя как се разкъсва, няма да си получиш парите — заяви Мики, макар и двамата да знаеха, че плаща Едуард.

— Дадено.

— И каква й е историята?

— Сираче е, отгледал я чичо й. Той обаче бързал да се отърве от нея и уредил брака й с по-възрастен мъж. След като отказала да се омъжи за дъртия, чичо й я пуснал на улицата. Спасих я от робия и живот в канавките.

— Ти си истински ангел — подхвърли саркастично Мики.

Не вярваше на нито дума от казаното. Макар че не можеше да види изражението на Ейприл заради маската, усещаше, че му е подготвила някакъв номер. Измери я с изпълнен със съмнение поглед и настоя:

— Кажи ми истината.

— Вече ти я казах — отвърна Ейприл. — Ако не я искате, има шестима други, които са готови да платят колкото вас.

— Искаме я — намеси се нетърпеливо Едуард. — Спри да спориш, Мики. Дай да я видим.

— Стая номер три — каза Ейприл. — Тя ви чака вътре.

Мики и Едуард се качиха по стълбите, на които се натискаха множество двойки, и влязоха в стая номер три.

Девойката бе застанала в ъгъла. Облечена бе в простичка муселинена рокля и цялата й глава бе покрита с качулка, на която имаше единствено дупки за очите и устата. Мики отново бе обхванат от подозрения. Главата и лицето й изобщо не се виждаха; може би бе ужасно грозна, дори изрод. Да не би Ейприл да си правеше груба шега с тях?

Докато я гледаше, осъзна, че тя трепери от страх. Усети как желанието се надига в слабините му и отхвърли съмненията си. Искаше да я уплаши още повече, затова бързо прекоси стаята, разтвори предницата на роклята й и зарови ръка в деколтето й. Девойката потръпна и в ясните й сини очи проблесна ужас, но въпреки това не помръдна. Гърдите й бяха малки и твърди.

Страхът й извика у него желание за още по-голяма жестокост. Обикновено с Едуард известно време си играеха с жената, но с тази Мики реши веднага да пристъпи към действие.

— Застани на колене върху леглото — нареди й.

Тя изпълни заповедта му. Мики се намести зад нея и запретна полата й. Момичето изписка уплашено. Под роклята не носеше нищо.

Проникна в нея по-лесно, отколкото бе очаквал. Сигурно Ейприл й бе дала някакъв крем, с който да се смаже. Усети преградата на девствената й ципа. Сграбчи бедрата й и я придърпа грубо към себе си, като едновременно тласна силно тялото си към нея. Хименът се разкъса. Момичето започна да хлипа, което го възбуди толкова силно, че веднага стигна кулминацията си.

Отдръпна се, така че Едуард да заеме мястото му. Видя кръв върху члена си. Сега, когато всичко бе приключило, изпитваше неудовлетворение. Искаше му се да си е останал вкъщи и да си е легнал с Рейчъл. После се сети, че жена му го е напуснала и се почувства още по-зле.

Едуард обърна жената по гръб. Тя почти се изтърколи от леглото, но Едуард я сграбчи за глезените и я придърпа обратно по средата на матрака, при което качулката леко се надигна.

— Мили боже! — възкликна Едуард.

— Какъв е проблемът? — запита Мики, без действително да изпитва особен интерес.

Едуард бе коленичил между бедрата на момичето. Придържаше члена си с ръка и се взираше в лицето й, което отчасти се бе разкрило. Мики си каза, че вероятно е тяхна позната. Запленен гледаше опитите й да придърпа обратно плата до брадичката си. Едуард й попречи, след което направо смъкна качулката.

Тогава Мики видя големите сини очи и детинското лице на съпругата на Едуард, Емили.

— Никога дори не съм и чувал за подобно нещо! — заяви той и започна да се смее.

Едуард изрева ядосано.

— Мръсница такава! — изкрещя тоя. — Направи го, за да ме посрамиш!

— Не, Едуард, не! — проплака тя. — За да ти помогна… да ни помогна!

— Сега всички знаят! — продължи да вика той, след което я удари с юмрук по лицето.

Емили изпищя и започна да се бори, а той я удари още веднъж.

Мики се разсмя още по-гръмогласно. Това бе най-смешното нещо, на което бе ставал свидетел през живота си: мъж, който отива в бардак и попада там на собствената си съпруга!

Ейприл, която явно бе чула крясъците, влетя в стаята.

— Остави я на мира! — викна му тя и се опита да го издърпа.

Той обаче я избута настрани.

— Мога да налагам собствената си съпруга, ако пожелая! — изръмжа.

— Ах, ти, глупак такъв! Тя просто иска бебе!

— Вместо това ще получи юмрук!

Сборичкаха се, което продължи още известно време. Едуард отново цапардоса жена си, после Ейприл го удари по ухото. Той изкрещя от изненада и болка, при което Мики буквално се заля в истеричен смях.

Най-накрая Ейприл успя да издърпа Едуард от съпругата му.

Емили се надигна от леглото. За всеобщо изумление, вместо веднага да хукне навън, се обърна към съпруга си.

— Моля те, Едуард, не се отказвай. Ще направя всичко, което поискаш, абсолютно всичко!

Той отново се хвърли към нея. Ейприл го сграбчи за краката и го препъна. Едуард падна на колене, а Ейприл нареди:

— Изчезвай, Емили, преди да те е убил!

Емили се втурна навън, разплакана.

Едуард не спираше да беснее.

— Никога повече няма да стъпя в тоя сифилистичен бордей! — викна той, като размахваше пръст към Ейприл.

Мики се стовари на дивана и се хвана за корема, изпаднал в пристъп на неудържим кикот. Имаше чувството, че всеки момент ще се пръсне от смях.