Кен Фолет
Опасно богатство (14)

IV

Хю бе най-силно отвратен от Мики. По време на целия бой Мики не бе спрял да се смее истерично. Първоначално Хю не успя да се сети защо от този смях го побиват тръпки и му звучи така зловещо познат. После си припомни, че Мики се бе смял по същия начин, докато Едуард мяташе дрехите на Питър Мидълтън в басейна в изоставената кариера. Това бе неприятно напомняне за едно много мрачно събитие.

Едуард се върна с питиетата и предложи:

— Хайде да отидем при Нели.

Глътнаха брендито си и излязоха на улицата. Отвън Тонио и Ейприл се сбогуваха и хлътнаха в една сграда, която приличаше на евтин хотел. Хю предположи, че ще си наемат стая за един час или може би за цялата нощ. Чудеше се дали да продължи нататък с Едуард и Мики. Не се забавляваше особено, но изпитваше любопитство — искаше да разбере какво точно се случва в „При Нели“. В крайна сметка си каза, че след като е решил да опита насладите на покварения живот, ще е най-добре да довърши вечерта, а не да се отказва по средата.

„При Нели“ се намираше на „Принцес стрийт“, малко след „Лестър скуеър“. На вратата бяха застанали двама униформени портиери. Когато тримата млади мъже пристигнаха, портиерите тъкмо отпращаха един мъж на средна възраст, който носеше бомбе.

— Само с вечерно облекло — пресече един от тях възраженията на посетителя.

Те очевидно познаваха Едуард и Мики, защото първият докосна шапката си в знак на поздрав, а вторият им отвори вратата. Младежите тръгнаха по един дълъг коридор, който водеше до друга врата. След като бяха внимателно огледани през шпионката, вратата се отвори пред тях.

Вътрешността малко напомняше на салон за гости в скъпа лондонска къща. Зад металните решетки на две големи камини горяха огньове, навсякъде имаше дивани, столове и малки масички, а стаята бе пълна с мъже и жени във вечерно облекло.

На човек му стигаше обаче само миг, за да разбере, че това не е обикновена приемна. Повечето мъже не бяха свалили шапките си. Приблизително половината от тях пушеха — нещо, което не се позволяваше в изисканите салони за гости — освен това някои бяха свалили палтата и вратовръзките си. Повечето жени бяха напълно облечени, но няколко като че ли носеха само бельо. Част от тях седяха в скутовете на мъжете или се целуваха с тях, а една-две позволяваха и доста по-интимни ласки.

За първи път в живота си Хю попадаше в публичен дом.

Беше доста шумно, тъй като мъжете подвикваха шеги и закачки, жените се смееха, а някъде невидим цигулар свиреше валс. Хю последва Мики и Едуард, които прекосиха помещението. По стените бяха закачени картини на голи жени и съвкупяващи се двойки и Хю започна да усеща възбуда. В другия край на стаята, под огромна маслена картина, изобразяваща оргия на открито, седеше най-дебелата личност, която Хю бе виждал през живота си. Това бе една силно гримирана жена с огромен бюст, облечена в лилава рокля с размерите на палатка. Тя се бе разположила на грамаден стол, приличен на кралски трон, и бе заобиколена от момичета. Зад нея се виждаше широко стълбище, застлано с червен килим, което вероятно водеше към спалните на горния етаж.

Едуард и Мики се приближиха към трона и се поклониха, а Хю отново последва примера им.

Едуард каза:

— Нел, мила моя, позволи ми да ти представя братовчед си, господин Хю Пиластър.

— Добре дошли, момчета — поздрави ги Нел. — Елате и позабавлявайте тези прекрасни момичета.

— Малко по-късно, Нел. Тази вечер играе ли се?

— При Нели винаги се играе — отвърна му тя и махна с ръка към една странична врата.

Едуард се поклони отново и заяви:

— Ще се върнем.

— Да не забравите, момчета!

Продължиха нататък.

— Държи се като кралица! — измърмори Хю.

Едуард се засмя.

— Това е най-добрият публичен дом в Лондон. Някои от мъжете, които й се кланят тази вечер, утре сутринта ще се поклонят на кралицата.

Отидоха в съседната зала, където дванайсет или петнайсет мъже бяха седнали около две маси за „Бакара“. На около трийсет сантиметра от ръба на всяка маса с тебешир бе очертана бяла линия, през която играчите побутваха чиповете, които залагаха. Пред почти всички присъстващи имаше питиета, а въздухът бе изпълнен с цигарен дим.

Край едната от масите имаше няколко свободни стола и Едуард и Мики веднага заеха два от тях. Нарочен сервитьор им донесе чипове, за които всеки от тях му подписа разписка.

Хю тихо запита Едуард:

— Какви са залозите?

— Най-ниският е една лира.

На Хю му хрумна мисълта, че ако играе и спечели, би могъл да си позволи някоя от жените в предишната стая. Той нямаше цяла лира в джобовете си, но очевидно кредитът на Едуард тук бе добър. После обаче си спомни как Тонио изгуби десет гвинеи на боя с плъхове.

— Няма да играя — отсече.

Мики отвърна провлачено:

— Не сме си и представяли, че ще го направиш.

Хю се почувства неловко. Зачуди се дали да не помоли някой сервитьор да му донесе питие, после обаче размисли. Вероятно цената на една чаша бе колкото седмичната му надница. Играчът, у когото бе банката, раздаде карти (вадеше ги от една обувка) и Мики и Едуард заложиха. Хю реши да се измъкне оттук.

Върна се в централния салон. Сега, като се вгледа по-внимателно в мебелите, установи, че не са в добро състояние: по кадифената тапицерия имаше лекета и дупки от цигари, лакирания под също бе изгорен на места, а килимите бяха износени и прокъсани. Близо до него един пиян мъж бе коленичил и пееше на някаква проститутка, докато двама от приятелите му го наблюдаваха и гръмогласно се смееха. На съседния диван мъж и жена се целуваха с отворени усти. Хю бе чувал, че някои хора го правят, но никога не го бе виждал със собствените си очи. Сега гледаше като хипнотизиран как мъжът разкопчава предницата на роклята на жената и започва да гали гърдите й. Те бяха бели и провиснали, с големи тъмночервени ареоли. Цялата сцена едновременно възбуждаше и отблъскваше Хю. Независимо от отвращението му обаче, членът му се втвърди. Мъжът на кушетката сведе глава над гърдите на жената и започна да ги целува. Хю направо не вярваше на очите си. Жената погледна над главата на мъжа, срещна погледа на Хю и му намигна.

Един глас каза в ухото му:

— Можеш да направиш същото с мен, ако искаш.

Хю рязко се завъртя на пети. Изпитваше вина, сякаш го бяха хванали да върши нещо срамно. До него бе застанало тъмнокосо момиче, приблизително на неговата възраст, което си бе сложило твърде много руж. Не можа да се възпре и хвърли поглед към гърдите й. После веднага отклони очи, засрамен.

— Не се стеснявай — каза му младата жена. — Гледай, колкото искаш. Те са за твое забавление.

За свой ужас Хю усети ръката й върху слабините си. Тя намери твърдия му член и го стисна.

— О-о! Боже, ама ти си възбуден! — отбеляза.

Хю преживяваше изтънчено мъчение. Имаше чувството, че всеки миг ще избухне. Момичето повдигна глава и целуна устните му, като същевременно търкаше члена му.

Това вече бе прекалено. Хю не бе в състояние да се сдържа повече и еякулира в бельото си.

Момичето усети, че е свършил. За миг изглеждаше изненада, но после избухна в смях:

— Мили боже, ама ти имаш още мляко около устата! — възкликна на висок глас.

Хю се почувства унижен. Момичето се огледа и каза на най-близката проститутка:

— Само го докоснах, и той се омаза целия!

Няколко души избухнаха в смях.

Хю се обърна и тръгна към изхода. Смехът като че го следваше, докато прекосяваше помещението. Едва се въздържа да не побегне. Най-после стигна вратата. Миг по-късно вече бе на улицата.

Нощта бе станала малко по-прохладна. Той си пое дълбоко въздух и спря, за да се поуспокои. Ако това бе пример за разгулни развлечения, на него не му харесваха. Онази пропаднала жена, Мейзи, бе говорила грубо за баща му; боят с плъхове бе отвратителен; проститутките му се бяха присмели. Всичките можеха да вървят по дяволите!

Един от портиерите го погледна със съчувствие.

— Решихте да си тръгнете рано ли, сър?

— Чудесна идея — отвърна Хю и наистина си тръгна.

 

 

Мики губеше. Той можеше да мами на бакара, ако банката бе у него. Тази вечер обаче банката изобщо не идваше при него, затова тайно изпита облекчение, когато Едуард предложи:

— Хайде да си вземем две момичета.

— Ти върви — каза, като се преструваше на безразличен. — Аз ще продължа да играя.

В очите на Едуард проблесна паника.

— Става късно.

— Опитвам се да си върна загубеното — упорито заяви Мики.

Едуард снижи глас:

— Аз ще ти дам пари за чиповете.

Мики се престори, че се колебае, после се „предаде“:

— Ох, добре.

Едуард се усмихна.

След това плати, каквото дължаха и двамата отидоха в главната зала. Почти веднага към Едуард се приближи една блондинка с голям бюст. Той постави ръка върху голите й рамене, а тя притисна гърдите си към неговите.

Мики огледа момичетата. Вниманието му бе привлечено от малко по-възрастна жена с приятно развратен поглед. Усмихна й се и тя дойде при него. Допря длан до нагръдника на ризата му, зарови нокти в гръдта му, изправи се на пръсти и нежно ухапа долната му устна.

Той видя, че Едуард го наблюдава, зачервен от възбуда. Мики започна да изпитва нетърпение. Погледна жената до себе си.

— Как се казваш? — попита я.

— Алис.

— Да се качим горе, Алис — предложи.

Всички заедно се качиха на горния етаж. На площадката имаше мраморна статуя на кентавър с огромен пенис в ерекция, който Алис потърка, докато минаваше покрай него. До статуята мъж и жена правеха секс в изправено положение, без да обръщат внимание на пияния, който седеше на пода и ги зяпаше.

Жените се насочиха към две отделни стаи, но Едуард ги побутна да влязат в една, обща.

— Всички заедно нощес, а, момчета? — подметна Алис.

— Така пестим пари — отвърна Мики, а Едуард се засмя.

— Били сте заедно на училище, нъл тъй? — разбиращо кимна тя и затвори вратата зад тях. — Обслужвахте се един друг, а?

— Млъквай! — нареди Мики и я прегърна.

Докато Мики целуваше Алис, Едуард застана зад нея, обгърна я с ръце и пое в дланите си гърдите й. Тя сякаш леко се изненада, но не възрази. Мики усети как ръцете на Едуард се плъзгат между собственото му тяло и това на жената и разбра, че Едуард се трие в задника й.

След малко другото момиче попита:

— А аз какво да правя? Нещо не ми обръщате много внимание.

— Сваляй си гащите — каза й Едуард. — После е твой ред.