Харуки Мураками
1Q84 (49)

Първа глава
(Ушикава): Нещо, ритащо по далечните граници на съзнанието

— Питам се дали няма да можете да минете без пушене, господин Ушикава — каза по-ниският мъж.

Ушикава впери поглед първо в седналия от другата страна на бюрото човек, после в цигарата „Севън Старс“ между пръстите си. Още не я бе запалил.

— Много ще съм ви благодарен — добави онзи с неизменна любезност.

Ушикава гледаше озадачено, сякаш се чудеше как изобщо е попаднала между пръстите му тази цигара.

— Извинете ме. Няма да паля. Просто съм я извадил по навик.

Брадичката на мъжа помръдна може би със сантиметър нагоре-надолу, но погледът му не престана да приковава очите на Ушикава. А Ушикава върна цигарата в кутията, а кутията в чекмеджето на бюрото.

По-високият от двамата, онзи с конската опашка, така леко се бе облегнал на рамката на вратата, че не можеше да се каже със сигурност дали наистина я опира. Гледаше Ушикава така, както се гледа петно на стената. Ама че гадна двойка, рече си Ушикава. За трети път се срещаше с тях, а чувството не отслабваше.

В тесния офис на Ушикава имаше само едно бюро, зад което седеше по-ниският мъж, остриган нула номер. И само той от двамата говореше; Конската опашка не продумваше и дума. Стоеше абсолютно неподвижен, като каменните песове пред входа на шинтоистките храмове, и не снемаше очи от Ушикава.

— Три седмици изтекоха — отбеляза Нула номер.

Ушикава взе настолния календар, погледна написаното и кимна:

— Съвършено правилно. Точно три седмици са изминали от последната ни среща.

— А през това време не сте ни докладвали нито веднъж. Както вече ви уведомих, господин Ушикава, всеки миг е скъпоценен. Нямаме време за губене.

— Напълно ви разбирам — отвърна Ушикава, докато си играеше със златната си запалка, явяваща се заместител на цигарата. — Време за губене няма. Това ми е пределно ясно.

Нула номер го изчака да продължи.

— Проблемът ми — рече Ушикава — е, че не обичам да докладвам на пресекулки: по малко оттук, по малко оттам. Предпочитам да изчакам, докато ми стане ясна цялостната картина, докато нещата си дойдат по местата и мога да прозра какво се крие зад тях. Половинчатите представи могат само да сътворят неприятности. Може да ви звучи егоистично, но това е начинът, по който работя.

Нула номер го наблюдаваше хладнокръвно. На Ушикава му бе ясно, че онзи не го брои за нищо, но фактът всъщност не го притесняваше ни най-малко. Доколкото можеше да си спомни, никому никога не бе правил добро впечатление. И беше свикнал с това. Никога не бе получавал обич от своите родители, братя и сестри, нито от своите учители и съученици. Същото важеше и за съпругата и собствените му деца. Виж, ако някой го хареса, тогава наистина ще вземе да се разтревожи. Обратното изобщо не го вълнуваше.

— Бихме желали да уважим вашия начин на работа, господин Ушикава. И мога да заявя, че досега сме успявали. Досега. Но нещата в момента стоят другояче. Съжалявам, но този път не можем да си позволим лукса да чакаме, докато съберем всички факти.

— Разбирам ви — рече Ушикава, — но в същото време се съмнявам, че само мен сте ме чакали да се свържа с вас. Нима не сте предприели и собствено разследване?

Нула номер не отговори. Устните му си останаха стиснати в права хоризонтална линия и изражението на лицето му нищо не издаваше. Но Ушикава все пак усети, че е съвсем близо до истината. През последните три седмици организацията им също се бе впуснала да търси въпросната жена, макар да използваха друга тактика, различна от тази на Ушикава. Но явно нищо не бяха открили и това обясняваше присъствието им в офиса му.

— „Крадеца само друг крадец може го хвана“ — разпери широко ръце Ушикава, сякаш им споделяше някаква обаятелна тайна. — От него нищичко няма да съумееш да скриеш. Знам, че не съм красавец, но пък притежавам великолепен нос. Който може да върви и по най-слабата следа докрай. Понеже и самият аз съм крадец. Което пък ми налага да върша нещата така, както аз си знам, с моето си темпо. Напълно разбирам, че времето тече, но се налага да ви помоля да поизчакате още малко. Апелирам към търпението ви, за да не допуснем евентуален пълен провал.

Ушикава продължаваше да си играе със запалката. Нула номер наблюдаваше търпеливо движенията му, после вдигна поглед:

— Ще ви бъда благодарен, ако ми съобщите какво сте установили дотук, независимо от непълнотата на фактите. Отчитам вашия специфичен метод на работа, но много ще загазим, ако не отнеса нещо конкретно на началниците ми. А ми се струва, че и самият вие, господин Ушикава, сте в едно не особено благоприятно положение.

Тия младежи наистина яко са го закъсали, мина му през ум на Ушикава. Като специалисти по бойни изкуства са им поверили охраната на Вожда. А някой да вземе да го убие под носа им. Не че има доказателства, че е бил убит — нито един от членуващите в сектата лекари не е успял да открие външни наранявания. Но пък и медицинското им оборудване надали е било кой знае колко добро. Пък и те са били принудени да бързат. Ако бяха възложили законна пълна аутопсия на специалист патолог, можели са да открият и съмнителни признаци, но сега вече е късно. От трупа са се отървали потайно в рамките на селището на Сакигаке.

Но така или иначе, двамата охранители не са успели да опазят своя Вожд и положението им в сектата е доста нестабилно. Затова сега имат задачата да открият жената, която буквално се е изпарила във въздуха. Наредили са им да не оставят нито един камък необърнат и да я спипат. Засега обаче ръцете им са празни. Обучавали са ги за бодигардове, а не за издирване на изчезнали лица.

— Влизам ви в положението, поради което ще ви кажа някои от нещата, които съм установил дотук — отвърна Ушикава. — Не всичко, а само отчасти.

Нула номер остана загледан още известно време в него с присвити очи, преди да кимне:

— Чудесно. И ние се сдобихме с известни подробности, които може вече да са ви известни, а може и да не са. Най-добре ще е да си споделим взаимно всички събрани сведения.

Ушикава остави запалката и разпери пръсти върху бюрото.

— Отправили сте покана към младата жена, Аомаме, да посети определен апартамент в хотел „Окура“, за да помогне на Вожда да отпусне мускулатурата си, като го подложи на поредица от упражнения за стречинг. Това става в началото на септември, в онази септемврийска вечер с ужасната гръмотевична буря. Аомаме го подлага на процедурите в отделна стая в продължение на около час, след което оставя Вожда да спи и си тръгва. Казва ви да го оставите да преспи два часа и вие изпълнявате нареждането й. Но Вожда не е спял. А е бил вече мъртъв. Външни наранявания няма, изглежда като да е прекарал инфаркт. Непосредствено след това жената изчезва. Предварително е опразнила апартамента си. Там няма нищо. На следващия ден в спортния клуб получават и молбата й за напускане. По всичко личи, че се следва някакъв предварително набелязан план. И неизбежният извод, който се налага, е, че Вожда е убит от въпросната госпожица Аомаме.

Нула номер кимна. Всичко дотук му звучеше напълно точно.

— И вашата цел е да установите какво точно е станало — добави Ушикава. — На всяка цена сте длъжни да хванете тази жена.

— Ако тази Аомаме наистина е убила Вожда, трябва да разберем защо го е сторила и кой стои зад нея.

Ушикава огледа разперените върху бюрото му свои десет пръста, сякаш представляваха любопитна невиждана дотогава вещ. После вдигна глава и срещна погледа на седящия насреща му.

— Вече сте проучили семейното минало на Аомаме, нали така? Цялото й семейство са предани последователи на „Свидетелите“. Родителите й са все още доста активни и продължават да обикалят от врата на врата да вербуват нови членове. По-големият й брат, тридесет и четири годишен, работи в управлението на сектата в Одавара. Женен е, с две деца. И жена му е силно вярващ член на „Свидетелите“. От цялото семейство единствено Аомаме е напуснала сектата — те я наричат „вероотстъпничка“ — и на практика е отлъчена и от семейството. Не открих никакви улики да са контактували помежду си през последните двадесетина години. Изключено е според мен те да я крият. Прекъснала е всичките си връзки с тях, когато е била на единадесет, и оттогава живее, общо взето, самостоятелно. Била е известно време у вуйчо си, но откакто влиза в гимназията, става на практика независима. Доста впечатляващо постижение. Очевидно е крайно волева жена.

Нула номер не каза нищо. Най-вероятно всичко това му бе вече известно.

— За участие на „Свидетелите“ и дума не може да става — продължи Ушикава. — Те са прочути със своя пацифизъм, с това, че се придържат строго към принципите на несъпротива. Няма начин самата им организация да е целяла да отнеме живота на Вожда. По този въпрос смятам, че спор няма.

Нула номер кимна.

— И аз съм убеден, че „Свидетелите“ нямат нищо общо. Но за всеки случай разговаряхме и с брата на Аомаме. Взехме всички необходими предпазни мерки. Но и той нищо не можа да ни каже.

— Надявам се, под „всички необходими предпазни мерки“ да не се разбира, че сте му вадили ноктите?

Нула номер остави въпроса му без отговор.

— Не се нервирайте, де! — рече Ушикава — Шегувам се. Убеден съм, че и брат й е нямал представа какво прави и къде се намира тя. Макар по рождение и аз да съм пацифист и никога да не прибягвам до подобни силови методи, стигнах до същото заключение. Между Аомаме и семейството й, съответно „Свидетелите“, не съществува абсолютно никаква връзка. От друга страна, изключено е да е организирала подобен акт сам-сама. Нещата са били най-внимателно подредени и тя само е следвала определен план. А и самото й изчезване е доста впечатляващо. Подобно нещо не може да стане без солидна помощ отстрани и щедро финансиране. Явно зад нея стой някой — или някаква организация — който е имал интерес от смъртта на Вожда. И целият заговор е планиран от този човек или хора. Съгласен ли сте?

Нула номер кимна:

— В основни линии, да.

— Но нищо не ни подсказва за какъв род организация става дума — каза Ушикава. — Предполагам, че сте проучили и нейните приятели и познати?

Нула номер кимна безмълвно.

— И… оставете ме да позная… не сте открили никакви приятелски връзки — допълни Ушикава. — Нито приятелки, нито гаджета. Общувала е с неколцина колеги по работа, но извън работното си място не е излизала с никого. Аз поне не успях да установя каквито и да било тесни взаимоотношения с когото и да било. Как можем да си обясним подобен факт? Млада, здрава, добре изглеждаща жена.

Ушикава хвърли поглед на Конската опашка, сякаш замръзнал във времето и в рамката на вратата. Лицето му поначало си беше безизразно, така че място за промяна нямаше. Тоя човек има ли си изобщо име? Не бих се изненадал, ако се окаже, че няма, помисли си Ушикава.

— Вие двамата сте единствените, които са виждали госпожица Аомаме — каза Ушикава. — Е, как мислите? Да сте забелязали нещо особено у нея?

Нула номер поклати леко глава:

— Както сам отбелязахте, тя е доста привлекателна млада жена. Не красавица, по която мъжете ще си изкривят вратовете обаче. А много тиха, спокойна личност. Много уверена в способностите си като физиотерапевт. Но нищо друго не ни се наби на очи. Даже бих отбелязал като странен факта колко малко ни впечатли външността й. На практика лицето й почти не си го спомням.

Ушикава пак погледна Конската опашка до вратата. Дали не желае нещо да добави? Онзи обаче нямаше вид на човек, възнамеряващ да си отвори устата.

Ушикава пак се обърна към Нула номер:

— Проверихте ли разпечатката от телефонната й сметка за последните няколко месеца?

— Още не сме — завъртя глава Нула номер.

— А би трябвало — засмя се Ушикава. — Наистина си заслужава да я проверите. На кого ли не звънят хората и откъде ли не ги търсят. От разпечатката на телефонната сметка можете да добиете добра представа за живота на съответния човек. И госпожица Аомаме не прави никакво изключение. Никак не е лесно да се добереш до такава лична сметка, но не е и невъзможно. „Крадеца само друг крадец може го хвана“, нали разбирате?

Нула номер мълчеше и го чакаше да продължи.

— Та докато преглеждах сметката на госпожица Аомаме, наяве излязоха следните факти. Първо, тя не обича да говори по телефона, за разлика от почти всички останали жени. Разговорите й поначало не са много, а и тези, които е провела, са били съвсем кратки. От време на време се случва и по някой по-дълъг разговор, но такива са по-скоро изключения. Повечето пъти е звъняла в работата си, но тъй като половината време работи и на свободни начала, провеждала е и разговори свързани с частната й практика. Тоест уреждала си е домашни посещения директно с клиентите си, без да използва услугите на спортния клуб. Разговорите й от този род са доста, но нито един не ми се стори подозрителен.

Ушикава направи пауза и докато оглеждаше пожълтелите си от никотина пръсти, си мислеше за цигара. Запали една въображаема цигара, пое въображаемия дим и го изпусна.

— Има обаче и две изключения — две обаждания до полицията. Не на спешния номер 911, а до управлението на уличното движение в участъка в Шинджуку. А и оттам са я търсили няколко пъти. Тя обаче не шофира, а и надали някой на полицейска заплата би могъл да си позволи частни занимания в скъп спортен клуб. Което ме навежда на мисълта, че е познавала някого, който работи там. Но за кого става дума, не мога да кажа. И още едно нещо не ми дава мира: провела е няколко дълги разговора с неизвестен номер. Винаги нея са я търсили от неизвестния номер. Тя нито веднъж не го е набрала. Въпреки всичките ми усилия не успях да установя какъв е този номер. Очевидно има номера, при които името на абоната остава неизвестно. Но и в такива случаи с малко повечко труд човек би трябвало да може да ги проследи. Направих всичко по силите си, но нищо не можах да установя. Страхотна кодировка. Което е крайно необичайно.

— А това ще рече, че и въпросното лице е способно на необичайни действия.

— Точно така. Очевидно имаме работа с професионалисти.

— С друг крадец — рече Нула номер.

Ушикава разтърка с длан плешивото си деформирано теме и се ухили:

— Абсолютно правилно. Друг крадец. И то страшно печен.

— От което става ясно поне това, че се ползва с подкрепата на професионалисти — отбеляза Нула номер.

— Съвсем точно. Госпожица Аомаме е свързана с някаква организация. И то организация, каквато не се ръководи от някой аматьор през свободното му време.

Нула номер спусна клепачите си до средата и се зае да изучава Ушикава. После се извърна по посока на вратата. Срещна погледа на Конската опашка, а онзи кимна съвсем слабо да покаже, че следи разговора им. След което Нула номер пак върна погледа си върху Ушикава.

— И? — попита Нула номер.

— И — отвърна Ушикава — сега е мой ред да ви задавам въпроси. Имате ли представа коя група или организация може да е искала убийството на Вожда?

Веждите на Нула номер се сключиха, докато обмисляше какво да отговори. Над носа му се появиха три бръчки.

— Чуйте, господин Ушикава. И помислете върху чутото. Ние сме религиозна организация. Търсим душевен покой и духовен живот. Живеем в хармония с природата и дните ни минават в земеделие и вероучение. Кой би могъл да ни възприема като свой враг? Какво би спечелил от това?

По ъгълчетата на устните на Ушикава заигра лека усмивка:

— Фанатици на тоя свят — колкото щеш. Знае ли някой какво може да му хрумне на някой фанатик?

— Нямаме абсолютно никаква представа кой може да стои зад всичко това — отвърна Нула номер с безизразно лице и без да реагира на сарказма на Ушикава.

— А „Акебоно“? Нима няма нейни членове все още на свобода?

Нула номер пак завъртя глава, този път категорично. Тоест — изключено. „Акебоно“ е унищожена до крак — няма как да представлява опасност. Никаква диря не е останала от „Акебоно“.

— Добре. Значи, и вие нямате представа кой може да е. Но това не променя факта, че някъде някаква организация е взела вашия Вожд на прицел и го е убила. Много хитро, много ефикасно. После изчезнала безследно. Яко дим.

— При което сме длъжни да открием кой стои зад всичко това.

— И то, без да намесваме полицията.

— Проблемът си е наш, а не е правен — кимна Нула номер.

— Добре — каза Ушикава. — Разбирам. Всичко ми се изясни. Но остана да ви попитам още едно нещо.

— Питайте — рече Нула номер.

— Колко души от сектата ви знаят, че Вожда е мъртъв?

— Ами, ние двамата. И другите двама, които помогнаха да пренесем трупа. Мои подчинени. А от Управителния съвет — само петима. Общо девет души. На жриците от храма му още не сме казали, но те много скоро ще научат. Обслужват го лично, така че от тях дълго не можем да крием. И вие, разбира се, господин Ушикава, знаете.

— Всичко на всичко — тринадесет човека.

Нула номер не отговори.

— Мога ли да говоря най-откровено? — въздъхна дълбоко Ушикава.

— Кажете.

— То не че не е късно вече да ви го казвам — рече Ушикава, — но е трябвало да уведомите полицията веднага след като сте открили Вожда си мъртъв. Смъртта му е трябвало да стане обществено достояние. Важно събитие от такъв мащаб не може да остане скрито. Щом повече от десет души знаят една тайна, тя престава да е тайна. Може да очаквате съвсем скоро да ви налетят куп неприятности.

Изражението на Нула номер изобщо не се промени.

— Не ми е работата да вземам такива решения. Просто изпълнявам заповеди.

— А кой взема решенията?

Никакъв отговор.

— Човекът, наследил Вожда ли?

Нула номер продължи да мълчи.

— Добре — рече Ушикава. — Приемаме, че някой висшестоящ ви е наредил да се погрижите скришом за тялото на Вожда. Във вашата организация заповедите отгоре не подлежат на обсъждане. Но от правна гледна точка очевидно става дума за умишлено унищожаване и скриване на труп, което си е доста сериозно престъпление. Уверен съм, че сте наясно по този въпрос.

Нула номер кимна.

Ушикава пак въздъхна дълбоко:

— Пак ще повторя: ако случайно се намеси полицията, държа да ги уведомите, че не сте ме известявали за смъртта на Вожда ви. Нямам никакво желание да ме обвиняват в престъпление.

— Пред вас изобщо не е ставало дума за смъртта на Вожда — потвърди Нула номер. — Наели сме ви в качеството ви на външен частен детектив да ни помогнете да издирим жена на име Аомаме. Само толкоз. Нищо незаконно не сте извършили.

— Така може — рече Ушикава.

— Да ви кажа право, никак не желаехме да разкрием пред външно лице като вас смъртта на Вожда ни. Но вие сте този, който извърши първоначалното проучване на Аомаме, и я обявихте за чиста. Така че вече сте замесен. Нуждаем се от вашата помощ да я намерим. И държим всичко да остане в тайна.

— Пазенето на тайна е в основите на професията ми. По този въпрос не бива изобщо да се притеснявате. Уверявам ви, че никой няма нищо да чуе от мен за случая.

— Ако се разчуе и установим, че вие сте източникът, това може да доведе до нещо крайно неприятно.

Ушикава пак погледна бюрото с положените отгоре му десет пръста. И пак се изненада, че са неговите.

— Крайно неприятно — повтори и вдигна поглед.

Очите на Нула номер леко се свиха:

— Нашата главна цел е да пазим в тайна смъртта на Вожда. И не ни интересува с какви средства ще го постигнем.

— Ще опазя тайната ви. Уверявам ви — рече Ушикава. — Досега работим в идеален синхрон. Да не говорим и колко задкулисни неща свърших, които иначе щяхте да се измъчите да постигнете по открит път. Задачата ми хич не е от леките, но и заплащането е свръхдостатъчно. Така че устата ми е затворена с двоен цип. Не съм набожен човек, но Вожда лично ми помогна навремето, така че правя всичко по силите си да открия госпожица Аомаме. Както и да разбера кой стои зад цялата работа. И ми се струва, че почвам да бележа определен напредък. Така че ви моля да проявите още мъничко търпение. Няма да мине много време и ще ви представя добри новини.

Нула номер се премести съвсем леко върху стола си. Едновременно с него се помръдна и Конската опашка до вратата, като прехвърли тежестта върху другия си крак.

— Това ли е цялата информация, която сте готов да споделите? — попита Нула номер.

Ушикава обмисли въпроса му:

— Както вече споменах, госпожица Аомаме на два пъти се е обаждала в отдела за управление на уличното движение към полицейския участък в Шинджуку. И оттам са я търсили няколко пъти. Засега не знам името на съответното лице. Не мога току-така да седна да задавам въпроси из полицията. Но все пак през безполезния ми мозък прелетя една мисъл! Имаше нещо свързано с трафик отдела към полицията в Шинджуку. Доста време си блъсках главата да открия въпросното нещо по далечните граници на моята жалка памет. Но накрая се сетих. Никак не е приятно да остаряваш, това ще ви кажа. Чекмеджетата, където държиш спомените, все по-трудно се отварят. Едно време ги вадех, без изобщо да се напъвам, но тоя път мина цяла седмица, докато ми светна.

Ушикава млъкна, а на устата му заигра театрална усмивка. Хвърли поглед на Нула номер, който търпеливо изчакваше продължението.

— През август тази година намериха млада полицайка от трафик отдела към полицията в Шинджуку удушена в хотел за любовни срещи в квартал Маруяма-чо, в района на Шибуя. Открили я чисто гола, закопчана към леглото със служебните й белезници. И, естествено, се вдигна голям скандал. Та телефонните разговори между госпожица Аомаме и участъка в Шинджуку са били всичките в продължение на няколко месеца преди този инцидент. След убийството няма нито един разговор. Как ви се струва? Прекалено хубаво, за да е просто съвпадение, нали?

Нула номер помълча известно време, преди да каже:

— И според вас лицето, с което Аомаме е контактувала, е убитата полицайка?

— Полицайката се е казвала Аюми Накано. Двадесет и шест годишна. Очарователна млада жена, произхождаща от семейство на полицаи — и баща й, и брат й са служили в полицията. Имала е сравнително висок чин. Естествено, положени са били всички усилия да открият убиеца, но засега доникъде не са стигнали. Извинете ме за нахалния въпрос, но случайно да знаете нещо по случая?

Вперените в Ушикава очи на Нула номер бяха студени, сякаш само преди минути го бяха извадили от ледник.

— Не съм сигурен какво искате да кажете. Да не би да смятате, че сме замесени по някакъв начин в този инцидент? Че някой от нас е завел полицайката в долнопробен хотел, закопчал я е и я е удушил?

Ушикава сви устни и поклати глава:

— Не говорете абсурди! И през ум не ми е минавала подобна мисъл. Питам само дали имате някакви идеи по случая. Каквито и да било. Дори да става дума и за най-дребната улика. Понеже, колкото и да напъвам нещастния си мозък, не напипвам и най-малката връзка между двете убийства.

Нула номер се втренчи дълго в Ушикава, като да премерваше нещо. После бавно изпусна въздух.

— Разбирам. Ще предам на моите началници. — Извади бележник и си записа: „Аюми Накано. Двадесет и шест. Пътно управление, участък Шинджуку. Възможна връзка с Аомаме.“

— Точно така.

— Друго?

— Да. Някой от вашата секта трябва да е предложил госпожица Аомаме. Човек, който е знаел, че в Токио съществува инструкторка по фитнес, която владее и упражнения за стречинг. Както вече споменахте, аз бях нает да проуча миналото й. Не желая да се оправдавам, но държа да отбележа, че положих абсолютно максимални усилия. Но не успях да открия нищо необичайно, нищо подозрително. По-чист човек надали ще срещнете. И вие вкупом сте я поканили да дойде в апартамента в хотел „Окура“. Но остава въпросът: кой пръв я е споменал поименно?

— Нямам представа.

— Нямате представа? — възкликна Ушикава с вид на дете, което е чуло непозната дума. — Да не искате да кажете, че не можете да си спомните кой в сектата ви пръв е споменал името на госпожица Аомаме? Това ли имате предвид?

— Точно това — отвърна Нула номер, без да промени изражението си.

— Много странно — отбеляза Ушикава с тон, който изразяваше недоумението му. Нула номер не му отговори. — Значи, не знаем нито кога, нито от кого се е появило името й, а нещата са си вървели явно на самотек. Това ли искате да кажете?

— Ако искате да знаете, най-горещият привърженик на идеята беше самият Вожд — обяви Нула номер, като подбираше внимателно думите си. — Имаше хора от ръководството, които смятаха, че е опасно да се допуска до Вожда абсолютно непознато лице. И ние, телохранителите, бяхме на това мнение. Но Вожда не се притесняваше. Напротив, лично настоя да го уредим.

Ушикава пак хвана запалката, отвори я и я щракна, сякаш я изпробваше. После бързо я затвори.

— Открай време чувам, че Вожда бил крайно предпазлив.

— Беше, наистина — и внимателен, и предпазлив — съгласи се Нула номер.

Последва продължителна тишина.

— Още нещо ми се ще да ви питам — рече Ушикава. — За Тенго Кавана. Той се е срещал с по-възрастна омъжена жена, на име Киоко Ясуда. Посещавала е апартамента му веднъж седмично, където се отдавали на интимности. Той е млад мъж и действията му са обясними. Но в един момент най-внезапно му се обажда съпругът й и го уведомява, че тя няма повече да го посещава. И оттогава — ни вест, ни кост от нея.

— Не разбирам защо ми разправяте всичко това — смръщи се Нула номер. — Да не намеквате, че и Тенго Кавана е замесен в цялата тази история?

— Чак дотам не бих стигнал. Но има нещо, което не ми дава мира. Независимо от обстоятелствата, жената би трябвало лично да му се обади. А тя не се е свързала с него, ами изчезнала безследно. Зададох въпроса ей така, наслуки, по една-единствена причина: не обичам неизяснените неща. Нищо ли не знаете по този въпрос?

— Лично аз не съм чул нищо за такава жена — каза с равен глас Нула номер. — Киоко Ясуда. Имала е интимна връзка с Тенго Кавана.

— Омъжена. Десет години по-възрастна от него.

Нула номер си записа името в бележника.

— Ще уведомя началството.

— Чудесно — рече Ушикава. — Между другото, успяхте ли да установите местонахождението на Ерико Фукада?

Нула номер вдигна глава и впери поглед в Ушикава така, както се гледа закачена накриво картина:

— И защо смятате, че трябва да знаем къде се намира Ерико Фукада?

— Нима не ви интересува къде е?

— Изобщо не ни засяга — поклати глава Нула номер. — Може да ходи където си иска.

— И не се интересувате и от Тенго Кавана, така ли.

— Няма нищо общо с нас.

— По едно време ми се стори, че изпитвате доста голям интерес и към двамата — подхвърли Ушикава.

Нула номер присви за миг очи, после отвори уста.

— На този етап сме се фокусирали изцяло върху Аомаме.

— Да не би фокусът ви да се променя ден за ден!

Устните на Нула номер леко се разтвориха, но не му отговори.

— Господин Нула номер, случайно да сте чели повестта на Ерико Фукада „Въздушната какавида“?

— Не съм. В сектата ни е строго забранено да четем каквото и да било, което не е свързано с доктрината на Сакигаке. Не ни дават да се докосваме дори до такива четива.

— А случайно да сте чували за така наречените човечета?

— Не съм — отвърна на мига Нула номер.

— Добре — рече Ушикава.

Разговорът им приключи. Нула номер стана бавно от стола и оправи яката на сакото си. Конската опашка се отдели на една крачка от стената.

— Както вече ви споменах, господин Ушикава, разполагаме с много малко време. — Изправеният Нула номер изгледа отгоре седналия Ушикава. — Трябва да открием Аомаме колкото се може по-бързо. Полагаме всички усилия и очакваме от вас и вие да правите същото, макар и под друг ъгъл. Не успеем ли да намерим Аомаме, и вие, и ние ще закъсаме. Не забравяйте, че сте един от малцината, посветени в тази важна тайна.

— Великите знания ни товарят и с велики отговорности.

— Точно така — отвърна напълно безчувствено Нула номер.

Извърна се и бързо напусна стаята. Конската опашка го последва безшумно и затвори вратата след себе си.

* * *

След като си заминаха, Ушикава отвори чекмеджето на бюрото и изключи касетофона. Отвори капачето му, извади касетата и с химикалка записа върху етикета датата и часа. За човек с неговия странен вид почеркът му бе фин и изящен. Грабна пакета с цигари „Севън Старс“, извади една и я запали със запалката. Пое дълбоко дима, после го издиша доволно по посока на тавана и притвори за миг очи. След като ги отвори, хвърли око към стенния часовник. Показваше два и тридесет. Ама че гадна двойка, пак си рече Ушикава.

Не успеем ли да намерим Аомаме, и вие, и ние ще закъсаме, беше казал Нула номер.

Ушикава бе посетил на два пъти управлението на Сакигаке дълбоко в планините на префектура Яманаши и бе забелязал огромната пещ в гората зад селището. Предназначението й бе да изгаря боклука и други отпадъци, но тъй като работеше при страшно висока температура, и човешки труп да хвърлеха, от него и кокал нямаше да остане. Известно му бе дори, че вече няколко трупа са били изгорени по този начин. Вероятно и тялото на Вожда е било сред тях. Естествено, Ушикава не се блазнеше от мисълта да го споходи подобна съдба. Все някой ден ще умре, но лично той би предпочел да е някак си по-спокойно.

Имаше обаче няколко факта, които Ушикава не беше разкрил. Предпочиташе да не вади всичките си карти наведнъж. Ниските можеше да обърне, но оньорите предпочиташе засега да крие. Длъжен бе да се застрахова по някакъв начин — както направи и с тайния запис. Той, Ушикава, беше голям спец в тия игри. Младите бодигардчета и на малкия му пръст не можеха да се качат.

Ушикава бе успял да се добере до списъка с частните клиенти на Аомаме. Стига да не пестиш време и усилия и да знаеш какво правиш, каква ли не информация можеш да събереш. И междувременно бе проучил доста подробно дванадесетимата в списъка — осем жени и четирима мъже, всичките с високо обществено положение и доста заможни. Нито един не приличаше на човек, който би се обвързал с убиец. Една от жените обаче — богата дама на седемдесет и нещо години, осигуряваше подслон на жени, жертви на домашно насилие. Пускаше ги да живеят в двуетажния блок в просторното й имение досами собствения й дом.

Сама по себе си — прекрасна дейност, извън всякакво подозрение. И все пак нещо го притесняваше, нещо, ритащо по далечните граници на съзнанието му. И докато неясната мисъл трополеше из ума му, Ушикава се напъваше да уточни естеството й. Притежаваше почти животинско обоняние и най-много от всичко вярваше на интуицията си. Обонянието му вече няколко пъти го беше спасявало. Имаше чувството, че в случая ключовата дума е „насилие“. Тази възрастна жена имаше някакво специално усещане по отношение на насилието и полагаше особени усилия да закриля жертвите му.

Ушикава действително бе отишъл да огледа приюта. Дървеният жилищен блок се намираше на един хълм в Адзабу — идеален имот. Сградата бе сравнително стара, но притежаваше стил. През металната решетка на портала успя да види изящната цветна леха пред входа и просторната ливада, над която хвърляше сянка голям дъб. Във входната врата бе вградено пано от декоративно стъкло. Много малко подобни сгради бяха останали в Токио.

Но при цялото спокойствие наоколо сградата бе сериозно охранявана. Високият зид бе увенчан с бодлива тел. Солидната метална порта имаше яки ключалки, а из двора се разхождаше немска овчарка, която лаеше всеки приближил се. Околността се следеше и от няколко охранителни камери. По пътя пред блока поначало почти не минаваха пешеходци, така че никой не можеше да се застои, без да го забележат. Беше тих жилищен район в съседство с няколко посолства. Достатъчно бе някой човек със странна външност като Ушикава да се завърти наоколо, и веднага щеше да привлече внимание върху себе си.

Именно тази система за охрана му се стори особено прекалена. Все пак ставаше дума за приют за малтретирани жени. И Ушикава си постави за цел да проучи всичко, свързано с този приют. Колкото и плътно да го охраняват, ще трябва някак си да го пооткрехне. Нещо повече: колкото по-плътно го охраняват, толкова по-широко ще трябва да го отвори. А за тази цел трябва да си размърда мозъка и да си състави план.

Ушикава си спомни онази част от разговора му с Нула номер, в която стана дума за човечетата.

А случайно да сте чували за така наречените човечета?

Не съм.

Прекалено бързо дойде този отговор. Човек, който не е чувал дотогава името, нормално би направил кратка пауза, преди да отвърне. Човечета ли? И ще остави названието да се потъркаля за секунда из устата му — да види дали нещо няма да щракне. И чак тогава да отговори. Така постъпват повечето хора.

Нула номер явно вече бе чувал за човечетата. Макар Ушикава да не можа да прецени дали знае за кого или за какво става дума. Но категорично не го чуваше за пръв път.

Ушикава угаси догарящата цигара. Позамисли се, после извади втора и я запали. Още преди години беше взел решение да не се притеснява за рака. За да се съсредоточи, имаше нужда да вкара определено количество никотин в белите си дробове. Знае ли някой какво го чака дори след два или три дни? Какъв смисъл има тогава да се тревожи как ще е със здравето след цели петнадесет години?

Докато пушеше третата си „Севън Старс“, му хрумна идея. А!, рече си. Току-виж съм успял.