Джордж Елиът
Мидълмарч (85)

Глава 84

Макар да пее стар и млад,

че имам аз вина,

те трябва да се засрамят,

че ми петнят честта.

Некестенявата девойка^[283]

Беше времето точно след като лордовете бяха отхвърлили законопроекта^[284]. Това обстоятелство обяснява защо мистър Кадуоладър бе дошъл до моравата близо до голямата оранжерия на Фрешит Хол с вестник „Таймс“ в скръстените си отзад ръце и говореше с безпристрастния тон на рибар пъстърваджия на сър Джеймс Четам относно изгледите за страната. Мисис Кадуоладър, вдовицата лейди Четам и Силия понякога сядаха на столове в градината или отиваха да посрещнат малкия Артър, теглен в своята детска колесница и както подобава на един малък Буда, заслонен от свещения си чадър с красиви копринени ресни.

Дамите също обсъждаха политиката, макар и на пресекулки. Мисис Кадуоладър изцяло подкрепяше конструктивните намерения на лордовете. Тя със сигурност знаеше, че Тръбъри е преминал на другата страна изцяло под въздействието на съпругата си, която бе подушила намесата на лордовете при самото поставяне на въпроса за законопроекта и в душата си би се отметнала само за да има превъзходство пред по-малката си сестра, която се бе омъжила за баронет. Лейди Четам сметна подобно поведение за твърде осъдително и си спомни, че майката на мисис Тръбъри била някоя си мис Уолсингам от Мелспринг. Силия призна, че е много по-хубаво да си „лейди“, отколкото „мисис“, ала Додо никога не се стремяла към превъзходство, ако можела да прави, каквото си е намислила. Мисис Кадуоладър бе на мнение, че е жалка работа да имаш претенции за превъзходство, когато всеки наоколо знаел, че нямаш и капка синя кръв в потеклото си. А Силия отново настоя, като огледа Артър:

— Щеше да е хубаво обаче, ако той стане граф. Но гледайте, малките му зъбки на лорд вече се показват. Можеше да стане граф, ако Джеймс бе такъв.

— Скъпа Силия — обади се достолепната възрастна вдовица, — титлата на Джеймс струва много повече, отколкото на някой новоизпечен граф. Никога не съм искала баща му да бъде нещо друго освен сър Джеймс.

— Аз имах предвид само зъбките на Артър — отговори спокойно Силия. — Гледайте, чичо пристига.

Тя се втурна да посрещне мистър Брук, а сър Джеймс и мистър Кадуоладър се приближиха, за да се присъединят към дамите. Силия бе хванала чичо си под ръка, а той току поглаждаше китката й с доста печален тон: „Да, да, скъпа“. Когато те се приближиха, стана ясно, че мистър Брук изглежда разстроен, ала това му състояние напълно се обясняваше с политиката. И докато чичото се ръкуваше с всекиго поред без всякакъв друг поздрав освен фразата: „Е, всички сте се събрали тук, нали разбирате?“, свещеникът каза смеешком:

— Не приемай толкова навътре отхвърлянето на законопроекта, Брук. Цялата паплач в Англия е на твоя страна.

— Законопроектът ли, ами! — възкликна мистър Брук с леко разсеян вид. — Отхвърлен, а? И все пак лордовете отиват твърде надалече. Трябва да се спрат. Тъжна новина, нали разбирате? Искам да кажа вкъщи… тъжна новина. Но не трябва мене да виниш, Четам.

— Какво се е случило? — попита сър Джеймс. — Надявам се, не е стреляно по друг лесничей. Какво друго може да се очаква, когато човек като Трапинг Бас е пуснат толкова лесно.

— Лесничей ли? Не, не. Дайте да влезем. Ще ви разкажа за всичко вътре в къщата — заяви мистър Брук, като кимна и към семейство Кадуоладър, за да покаже, че и пред тях ще сподели поверителната новина. — Колкото до бракониери като Трапинг Бас, нали разбирате — продължи да говори той, докато влизаха, — когато си магистрат, не смяташ за много лесна работа да осъдиш някого. Строгостта е хубаво нещо, но е много по-лесно, когато друг ти свърши работата. И ти си с меко сърце, нали разбираш? Не си някой Драко, Джефрис^[285] или нещо подобно.

Очевидно мистър Брук бе изпаднал в състояние на нервозно безпокойство. Винаги когато трябваше да каже нещо неприятно, той обикновено го съобщаваше наред с много други съвсем отдалечени от темата неща, сякаш бе лекарство, което няма да е много горчиво, когато се смеси с друго. Чичото продължи да бъбри със сър Джеймс относно бракониерите, докато всички седнаха, и тогава мисис Кадуоладър, отегчена от брътвежа му, заяви:

— Умирам от любопитство да науча каква е тъжната новина. По лесничея не е стреляно. Това вече разбрахме. Кажи сега какво има?

— То е доста обезпокоително, нали разбирате? — отговори мистър Брук. — Радвам се, че двамата с пастора сте тук. Това е семеен въпрос… но вие ще ни помогнете да го понесем, Кадуоладър. Трябва да съобщя печалната вест и на тебе, скъпа моя. — При тези думи мистър Брук се обърна към Силия: — Ти нямаш представа каква е тя. А ти, Четам, много ще се ядосаш… но както разбираш, не би могъл нищо да предотвратиш също като мене. Много особени са нещата. Просто се случват, нали разбирате?

— Трябва да е нещо във връзка с Додо — отбеляза Силия, която бе свикнала да гледа на сестра си като на опасен член в семейните дела. Тя бе седнала на ниско столче близо до коленете на съпруга си.

— За бога, нека чуем за какво става дума! — възкликна сър Джеймс.

— Е, както разбираш, Четам, нищо не можах да направя със завещанието на Късобан. Това беше едно завещание, което само влоши нещата.

— Как по-точно? — припряно попита сър Джеймс. — Кое се влоши?

— Доротия ще се омъжва наново, нали разбирате? — заяви мистър Брук, като кимна към Силия, която веднага погледна стреснато към съпруга си и сложи ръка на коляното му.

Сър Джеймс почти побеля от гняв, но не каза нищо.

— О, небеса! — възкликна мисис Кадуоладър. — Не и за младия Ладисло!

Мистър Брук кимна и заяви:

— Да, именно за Ладисло! — След тези думи той потъна в благоразумно мълчание.

— Видя ли, Хъмфри! — отново възкликна мисис Кадуоладър, като размаха ръка в лицето на съпруга си. — Занапред трябва да признаеш колко съм проницателна. Но ти все ми възразяваш и оставаш сляп, както винаги. Предполагаше, че тоя млад джентълмен е напуснал страната.

— Може и да я напусне, и пак да се върне — тихо отговори пасторът.

— Кога научихте това? — попита сър Джеймс, който не искаше да чуе и дума от друг, макар че на самия него му бе трудно да говори.

— Вчера — кротко каза мистър Брук. — Отидох в Лоуик. Доротия ме повика, нали разбирате? Всичко станало съвсем неочаквано… никой от тях двамата не е имал подобни намерения преди два дни… никакви намерения, нали разбирате? Много особени са нещата. Но Доротия е твърдо решена… всяко противопоставяне е безсмислено. Аз много сериозно възразих. Изпълних дълга си, Четам. Но тя може да постъпва, както си реши, нали разбираш?

— Щеше да е по-добре, ако преди година го бях призовал и застрелял — заяви сър Джеймс не защото бе толкова кръвожаден, но понеже му бе нужно да употреби силни думи.

— Всъщност, Джеймс, това щеше да е много неприятно — отбеляза Силия.

— Бъди разумен, Четам. Погледни на нещата по-спокойно — обади се мистър Кадуоладър, на когото му бе криво да види благонравния си приятел така обзет от ярост.

— Това не е много лесно за човек с достойнство… с чувство за справедливост… и когато нещата стават точно в неговото семейство — отговори сър Джеймс, все още побелял от гняв. — Това е направо безобразие. Ако тоя Ладисло притежаваше поне мъничко доблест, веднага би напуснал страната и никога повече не би показал мутрата си тук. Но аз не съм изненадан. Веднага след погребението на Късобан казах какво трябва да се направи. Но никой не ме послуша.

— Ти искаше невъзможното, нали разбираш, Четам? — отбеляза мистър Брук. — Ти искаше да го изпратят на заточение. Още тогава ти казах, че с Ладисло не може да се постъпва, както на нас ни хрумне. Той имаше идеи. И беше забележителен човек… винаги съм казвал, че е забележителен човек.

— Така е, няма що — не се стърпя да възрази сър Джеймс. — Много жалко бе, че вие си съставихте такова високо мнение за него. На това дължим заселването му в графството. На това дължим да видим сега как жена като Доротия слиза далече под нивото си с женитба за него. — Сър Джеймс правеше отделни паузи между изреченията, защото думите трудно излизаха от устата му. — Мъж, така дамгосан от завещанието на съпруга й… и тъкмо поради тази деликатна подробност трябваше да й се забрани да го вижда отново… този, който я откъсва от естествената й аристократична среда… и я обрича на мизерия… има наглостта да приеме подобна саможертва… като винаги е стоял на ниско стъпало… с лошо потекло, а на всичко отгоре съм убеден, че няма принципи и е лекомислен. Това е моето мнение — заключи натъртено сър Джеймс, като се обърна и кръстоса крака.

— Аз изтъкнах всичко пред нея — с извинителен тон се обади мистър Брук. — Искам да кажа, за мизерията и откъсването от аристократичната й среда. Заявих й следното: „Скъпа моя, ти не знаеш какво означава да живееш със седемстотин лири годишно, да нямаш карета и неща от този род, да отидеш сред хора, които не знаят коя си“. Дебело й подчертах тези неща. Но те съветвам ти да поговориш с Доротия, Четам. Истината е, че тя не обича състоянието, получено от Късобан. Ще я чуеш какво ще ти отговори, нали разбираш?

— Не… извинявам се… няма да говоря с нея — хладно заяви сър Джеймс. — Не мога да понеса обстоятелството да я видя отново. Много е болезнено за мене. Направо много ме боли, че жена като Доротия върши нещо нередно.

— Бъди справедлив, Четам — обади се спокойният пастор с плътни устни, който бе против цялата тази ненужна врява. — Мисис Късобан може и да постъпва неблагоразумно. Тя се отказва от състоянието си заради мъж, а ние, мъжете, имаме такова лошо мнение един за друг, че едва ли бихме сметнали една жена за здравомислеща, ако постъпи по този начин. Но не смятам, че трябва да отхвърляте такава постъпка като погрешна в тесния смисъл на думата.

— Да, точно това смятам — обади се сър Джеймс. — Мисля, че постъпката на Доротия да се омъжи за Ладисло е напълно погрешна.

— Скъпи мой приятелю, всички ние сме доста склонни да намираме дадена постъпка за погрешна, когато тя е неприятна за нас — кротко отговори свещеникът. Като мнозина люде, които гледат спокойно на живота, той притежаваше умението от време на време да казва открито истината на тези, които се тресат от благороден гняв. Сър Джеймс извади носната си кърпа и загриза крайчеца й.

— И все пак е ужасно от страна на Додо — обади се Силия в стремежа да защити съпруга си. — Тя твърдеше, че никога нямало да се омъжва отново… изобщо за никого.

— И аз съм я чувала да казва същото — тържествено потвърди лейди Четам с достолепието на кралица.

— В такива случаи обикновено има и изключения, за които не се говори — заяви мисис Кадуоладър. — Най-много се чудя на това, че всички вие сте изненадани. Не направихте нищо, за да предотвратите подобно нещо. Ако бяхте поканили лорд Трайтън да я ухажва със своята филантропия, той би могъл да я отведе оттук, преди още да е изтекла годината. Никаква друга мярка не можеше да е толкова сигурна. Мистър Късобан подготви всичко това така умело. Той се докара дотам да бъде крайно неприятен или пък Господ е решил да го направи такъв… а след това дръзна да я предизвика. Това е начинът да направиш всякаква глупост изкусителна, да й придадеш висока цена.

— Не знам какво смяташ за погрешно, Кадуоладър — заяви сър Джеймс, все още малко засегнат, като се завъртя на стола и погледна пастора. — Това не е човек, когото можем да приемем в семейството. Говоря поне за себе си — добави той, като съзнателно избягваше да погледне към мистър Брук. — Предполагам, че някои други хора ще приемат присъствието му като твърде приятно, за да се тревожат за благоприличието на всичко това.

— Виж какво, нали разбираш, Четам — добродушно заговори мистър Брук, като потупа крака си, — не мога да обърна гръб на Доротия. Трябва да се държа донякъде като неин баща. Казах й: „Скъпа моя, няма да откажа да те предам на младоженеца“. Но преди това сериозно възразих. И бих могъл да отрежа наследството, нали разбираш? Това ще струва пари и ще е доста досадно, но мога да го направя, нали разбираш?

Мистър Брук кимна на сър Джеймс, като почувства, че проявява способността си едновременно да е решителен и отстъпчив, което най-много дразнеше баронета. Чичото бе налучкал много по-хитроумен начин да отблъсне нападките на сър Джеймс, отколкото сам съзнаваше. Засегнал бе един мотив, който сър Джеймс се срамуваше да признае пред себе си. Силните му възражения срещу женитбата на Доротия за Ладисло донякъде се дължаха на разбираема предубеденост срещу младежа или дори на оправдано мнение, ала донякъде и на ревнива неприязън, едва ли не така силна към Ладисло, каквато бе проявявал и към Късобан. Ала сред всички тези възражения се прокрадваше и нещо друго, но той бе прекалено добър и почтен човек, за да го признае дори и пред себе си. Беше безспорно, че обединението на двете имения, Типтън и Фрешит, най-очарователно заобиколени с една ограда, бе една възможност, която много го блазнеше с оглед на сина и наследника му. Така че, когато с кимане мистър Брук намекна за този мотив, сър Джеймс почувства внезапно неудобство и в гърлото му нещо заседна, като дори се и изчерви. В първия си пристъп на гняв бе изрекъл повече думи от обичайното, но отстъпчивостта на мистър Брук в по-голяма степен му връзваше езика, отколкото язвителните нападки на мисис Кадуоладър.

Ала Силия бе доволна, че й се удава възможност след намека на чичо й да заговори за сватбената церемония, така че попита съвсем непринудено, сякаш ставаше дума за покана на вечеря:

— Нима искаш да кажеш, чичо, че Додо веднага ще се омъжи?

— Ами след три седмици — безропотно отвърна мистър Брук. — Не мога да направя нищо, за да предотвратя женитбата, Кадуоладър — добави той, като се извърна леко с лице към пастора, който заяви:

— Не бих се тревожил за подобно нещо. Щом иска да е бедна, това си е нейна работа. Никой не би възразил, ако се бе омъжила за младия човек, защото е богат. Мнозина свещеници с бенефиций са още по-бедни. Вижте Елинор — продължи предизвикателният съпруг, — тя раздразни близките си, като се омъжи за мене. Аз едва докарвах хиляда годишно… доста простоват бях… никой не можеше да съзре нещо забележително в мене… обувките ми не бяха модни… всички се чудеха какво може да хареса у мене една жена. Честна дума, аз заставам на страната на Ладисло, докато не чуя нещо действително лошо за него.

— Хъмфри, това са само празни приказки и ти добре съзнаваш това — обади се съпругата му. — Все такива ги дрънкаш открай време. Сякаш не се казваш Кадуоладър! Да не би някой да допуска, че бих могла да взема чудовище като тебе под друго име?

— При това свещеник — одобрително отбеляза лейди Четам. — Елинор не би могла да каже, че е слязла под нивото си. Но за мистър Ладисло е трудно да се определи какъв е точно, нали, Джеймс?

Сър Джеймс измърмори нещо под носа си, не така почтително, както обикновено се обръщаше към майка си. Силия погледна нагоре към него като умно котенце.

— Трябва да се признае, че кръвта му е ужасно смесена! — възкликна мисис Кадуоладър. — Първо студенокръвната жилка на фамилията Късобан, а после бунтарският дух на някакъв си полски цигулар или танцьор… какъв точно беше?… А накрая и един стар моше…

— Глупости, Елинор — сряза я свещеникът и се надигна. — Време е да си вървим.

— В края на краищата той е хубав младеж — добави мисис Кадуоладър с намерението да замаже нещата и се надигна. — Прилича на красив портрет от стария Кричли, преди да започне да рисува идиоти.

— Ще тръгна с вас — заяви мистър Брук, като пъргаво се изправи. — Трябва всички вие да ми гостувате утре на вечеря, нали разбирате? Какво ще кажеш, скъпа Силия?

— Ще идем… нали, Джеймс? — попита Силия, като хвана съпруга си за ръката.

— О, разбира се, щом искаш — отговори сър Джеймс, като подръпна жилетката си, но не успя да придаде приветлив вид на лицето си. — Което ще рече, ако не срещнем някой друг там.

— Не, не! — отговори мистър Брук, добре схванал условието. — Доротия няма да дойде, ако вие сами не отидете да я видите.

Когато Силия остана насаме със сър Джеймс, тя попита:

— Имаш ли нещо против да отида с каретата до Лоуик, Джеймс?

— Какво, сега веднага ли? — изненадано попита той.

— Да, много е важно — поясни Силия.

— Не забравяй, Силия, че аз не мога да я видя.

— Дори и ако тя се откаже да се омъжва?

— Каква е ползата да говориш по този начин?… Както и да е, отивам в конюшнята. Ще наредя на Бригс да докара каретата.

Силия сметна, че ще е от голяма полза, без да споменава за това, поне да опита да отиде в Лоуик, за да повлияе върху решението на Доротия. През моминските им години тя бе чувствала, че може да въздейства на сестра си чрез уместно казани думи, по-точно като отвори малко прозорче, за да проникнат слънчевите лъчи на собствения й разум сред странно оцветените лампи, чрез които обикновено Доротия гледаше. А сега като матрона Силия естествено чувстваше, че е по-способна да съветва бездетната си сестра. Как би могъл някой да разбира Додо по-добре от Силия или да я обича по-нежно?

Доротия, заловила се с нещо в будоара, светна от радост при вида на сестра си, появила се толкова скоро след обявяването на намерението за женитба. Тя си бе представила — дори малко пресилено — възмущението на близките си, като даже се бе опасявала, че може да принудят Силия да стои далече от нея.

— О, Кити, радвам се да те видя! — възкликна Доротия, като прегърна Силия и я погледна с грейнало лице. — Допусках едва ли не, че няма да дойдеш при мене.

— Не водя Артър, защото много бързах — каза Силия и двете седнаха една срещу друга на ниски столчета, като докосваха колене.

— Знаеш ли, Додо, всичко е много лошо — заяви Силия със спокойния си гърлен глас, като гледаше колкото е възможно по-ведро. — Ти разочарова всички ни. И не си представям, че това би могло да се случи… ти никога не би могла да живееш по такъв начин. А освен това какво ще стане с плановете ти! Сигурно не си и помислила по този въпрос. Джеймс би се грижил много за тебе и ти можеше цял живот да си караш така, като правиш каквото си пожелаеш.

— Точно обратното, скъпа — отговори Доротия. — Никога не можах да направя каквото желаех. Никога досега не съм осъществила нито един план.

— Защото винаги искаше да направиш невъзможни неща. Но други планове биха били осъществими. И как би могла да се омъжиш за мистър Ладисло, за когото никой от нас изобщо не е допускал, че можеш да се омъжиш? Всичко това ужасно разстройва Джеймс. И всичко ще бъде толкова различно от каквато си била досега. Ти си избра мистър Късобан, защото имаше такава голяма душа и бе толкова начетен, макар че бе стар и ужасен. А сега да ти дойде наум да се омъжиш за мистър Ладисло, който си няма имение и изобщо нищо. Предполагам, че го правиш, за да бъдеш по един или друг начин нещастна.

Доротия се засмя.

— Това, което ти казвам, е много сериозно, Додо — заяви Силия доста по-натъртено. — Как ще живееш? И ще се озовеш сред много странни хора. И аз никога вече няма да те видя… хич няма да те е грижа за малкия Артър… а аз мислех, че ти винаги…

В очите на Силия бликнаха необичайни за нея сълзи, а ъгълчетата на устата й потрепваха.

— Скъпа Силия — заяви Доротия със сериозен, но нежен глас, — ако никога повече не ме видиш, вината няма да е моя.

— Напротив, твоя ще е — отговори Силия със същото трогателно изражение на дребното си лице. — Как мога да дойда при тебе и да сме заедно, когато Джеймс не би понесъл подобно нещо… защото той смята, че не постъпваш правилно… смята, че много бъркаш, Додо. Но ти винаги си бъркала, ала аз не мога да не те обичам. Знае ли човек къде ще живееш сега! Къде ще отидеш?

— Отивам в Лондон — отговори Доротия.

— Как ще можеш непрекъснато да живееш само сред улици? И ще бъдеш толкова бедна. Аз ще ти давам половината от това, което имам, но как би могло да стане такова нещо, след като няма да те виждам?

— Бъди благословена, Кити — каза Доротия с нежна топлота. — Успокой се. Вероятно някой ден Джеймс ще ми прости.

— Но ще е много по-добре, ако ти не се омъжиш — заяви Силия, като изтри насълзените си очи и отново се върна към предишните си доводи, — тогава няма да има никакви усложнения. И ти няма да направиш това, което никой не допуска, че си в състояние да направиш. Джеймс винаги е твърдял, че ти трябва да станеш кралица, но намерението ти изобщо не е подходящо за кралица. Много добре знаеш какви грешки непрекъснато си правила, Додо, а сега се насочваш към нова. Никой не смята, че мистър Ладисло е подходящ съпруг за тебе. А ти непрекъснато твърдеше, че никога повече няма да се омъжваш.

— Съвсем вярно е, че бих могла да съм по-разумна, Силия — каза Доротия, — че можех да постигна нещо по-добро, ако самата аз бях по-добра. Но аз ще направя тъкмо това. Обещах на мистър Ладисло, че ще се омъжа за него, и аз наистина ще се омъжа.

Начинът, по който Доротия изрече тези думи, бе отдавна познат на Силия. За няколко мига тя помълча, а после попита, сякаш бе забравила за целия спор: — Много ли те обича, Додо?

— Надявам се, че е така. Самата аз много го обичам.

— Това е хубаво — успокоено отбеляза Силия. — Само бих искала да имаш такъв съпруг като Джеймс, както и имение наблизо, за да идвам при тебе с каретата.

Доротия се усмихна, а Силия доби замислен вид. После каза:

— Не мога да си представя как се стигна до всичко това.

Помисли си, че би било приятно да чуе цялата история.

— Сигурно не можеш да си представиш — отговори Доротия, като щипна брадичката на сестра си. — Ако чуеш как се стигна до всичко това, няма да ти се стори толкова прекрасно.

— Не би ли могла да ми разкажеш?

— Не, скъпа, трябва да изпитваш моите чувства, иначе нищо не би разбрала.