Джордж Елиът
Мидълмарч (50)

Глава 49

Да върши като маг дела

го бива този лорд.

Но ако мъти в кладенец вода,

ще бъде ли тогава горд?

— Моля се на бога да не позволим Доротия да научи това — заяви сър Джеймс Четам с леко навъсено чело и израз на дълбоко отвращение върху устните.

Той бе застанал върху килимчето пред камината в библиотеката на Лоуик Грейндж и разговаряше с мистър Брук. Беше на другия ден след погребението на мистър Късобан, а Доротия още не можеше да стане от леглото.

— Това ще е трудно, нали разбираш, Четам, защото тя е изпълнител на завещание, а пък и обича да се занимава с такива работи… имущество, земя, изобщо неща от този род. Тя си има свои собствени представи, нали разбираш — отговори мистър Брук, като припряно сложи очилата си и огледа краищата на сгънатия лист хартия в ръцете си, — и ще иска да действа като… не се съмнявай в това, като изпълнител на завещанието… така де, Доротия ще поиска да действа. А тя навърши двайсет и една миналия декември, нали разбираш? Няма как да не позволя да го научи.

Сър Джеймс се взря за миг мълчаливо в килима, а после вдигна очи и се вторачи в мистър Брук, като заяви:

— Ще ти кажа как да постъпим. Докато Доротия се оправи, не трябва да я занимаваме с нищо, а щом се оправи и е в състояние да пътува, трябва да дойде при нас. Сега за нея най-хубавото нещо на света ще бъде да е със Силия и бебето и така ще мине време. А междувременно вие трябва да се отървете от Ладисло. Трябва да го изпратите някъде далече от графството.

При тези думи изразът му на отвращение се появи отново с още по-голяма сила. Мистър Брук сложи ръце отзад, пристъпи към прозореца, поизпъна гръб и тръсна глава, преди да каже:

— Лесно е да се говори, Четам, лесно е, нали разбираш?

— Скъпи господине — настоятелно заговори сър Джеймс, като укроти възмущението си в рамките на допустимото, — вие го докарахте тук и вие го държите… искам да кажа, като му възлагате работа.

— Така е, но не мога да го уволня без уважителни причини, скъпи мой Четам. Ладисло е неоценим, изключителен. Смятам, че съм направил услуга на тази част от кралството, като съм го довел тука… като съм го довел, нали разбираш?

Мистър Брук завърши накрая с поклащане на главата и се обърна.

— В такъв случай жалко е, че тази част от кралството не се нуждае от него, това само мога да кажа. Както и да е, като зет на Доротия, се чувствам в правото да възразя категорично срещу пребиваването му тук посредством поддръжката на нейните близки. Признавате, надявам се, че имам основание да изразя мнение относно неща, които засягат достойнството на моята балдъза.

Сър Джеймс се бе доста разпалил.

— Разбира се, Четам, разбира се. Но ние двамата с тебе имаме различни разбирания… различни…

— Не и относно деянието на Късобан, надявам се — прекъсна го сър Джеймс. — Твърдя, че той много непочтено е унизил Доротия. Твърдя, че няма по-отвратително, по-мерзко деяние от това… от сегашното допълнение към едно старо завещание, изготвено още по време на сватбата със знанието и подкрепата на семейството й… това е безспорно унижение за Доротия.

— Е, нали разбираш, Късобан бе малко странен по отношение на Ладисло. Ладисло ми разказа за причината… за неприязънта, която е проявявал, нали разбираш… Ладисло не харесваше особено възгледите на Късобан, там за разни Тот и Дагон^[223]… и такива ми ти работи. А допускам, че и Късобан не е харесвал независимата позиция, която Ладисло зае. Видях разменените писма помежду им, нали разбираш? Бедничкият Късобан се беше малко заровил в книгите… той не познаваше околния свят.

— Много умно от страна на Ладисло да представя нещата в такава светлина — ядоса се сър Джеймс. — Но аз смятам, че Късобан е проявявал ревност към него заради Доротия, а хората биха могли да допуснат, че тя му е дала основание за подобно нещо. И затова е толкова отвратително да се свързва нейното име с името на младежа.

— Скъпи мой Четам, това до нищо няма да доведе — възрази мистър Брук, като седна и отново започна да оправя очилата си. — Напълно подхожда на чудатостите от страна на Късобан. Този документ, наречен „конспективна притурка“ и така нататък, „предназначена за мисис Късобан“, бе заключен в бюрото заедно със завещанието. Предполагам, че е възнамерявал Доротия да му издаде изследванията, а? И тя ще го направи, нали разбираш? Много надълбоко е навлязла в трудовете му.

— Мой скъпи сър — припряно го прекъсна сър Джеймс, — това не е отговор по същество. Моят въпрос е дали не сте съгласен с мене, че благоприличието налага да прогоните оттук младия Ладисло.

— Ами не, нищо не налага подобна стъпка. Лека-полека нещата вероятно ще се уталожат. Що се отнася до клюките, прогонването му няма да спре клюките. Хората си разправят каквото им хрумне, а не това, което отговаря на истината — поясни мистър Брук, осъзнал истината за собствените си желания. — Аз мога да се отърва от Ладисло само донякъде… да му отнема например списването на „Пайъниър“ и неща от този род. Но не мога да го прогоня от страната, ако той сам не реши… сам не реши, нали разбираш?

Мистър Брук, който продължаваше да говори все така кротко, сякаш обсъждаше ланския сняг, като поклащаше глава в края на изреченията със свойствената си дружелюбност, бе всъщност въплъщение на влудяващата упоритост.

— Боже мой! — възкликна сър Джеймс с всичката ярост, на която бе способен. — Нека да му намерим някаква служба. Нека да похарчим пари за него. Ако може да постъпи на работа в екипа на някой колониален губернатор! Грампъс може да го вземе… а бих писал и на Фълк по този въпрос.

— Ами че Ладисло не може да бъде пренесен току-така като впрегатен добитък, скъпи ми приятелю. Ладисло има идеи. Смятам, че ако утре се разделя с младежа, ще чуеш още повече за него в общонационален мащаб. При таланта му да говори и да пише прокламации малко хора биха могли да се мерят с него като агитатор… агитатор, нали разбираш?

— А-ги-та-тор ли! — възкликна сър Джеймс с язвително натъртване, сякаш смяташе, че ако сричките на думата достатъчно се наблегнат, биха могли ясно да изразят силата на неговото омерзение.

— Бъди разумен, Четам. Виж сега какво ще направим за Доротия. Както казваш ти, най-добре за нея е да отиде при Силия, колкото може по-рано. Тя може да поседи под твоя покрив, докато междувременно нещата лека-полека се уталожат. Дай да не си стреляме патроните напразно, нали разбираш? Стандиш няма да издаде тайната, така че новината ще е много стара, когато се разчуе. Какво ли не може да се случи междувременно, което да разкара Ладисло… без аз да правя каквото и да било, нали разбираш?

— С други думи, както става ясно, вие отказвате да направите нещо.

— Отказвам ли, Четам?… Не… не твърдя, че отказвам. Но наистина не виждам какво мога да направя. Ладисло е джентълмен.

— Много се радвам да чуя това! — възкликна сър Джеймс, като от раздразнение леко прекали с тона си. — Късобан обаче не беше.

— Е, щеше да е още по-зле, ако в допълнението към завещанието й забраняваше изобщо да се омъжва повторно, нали разбираш?

— Не мисля така — възрази сър Джеймс. — Би било по-малко нетактично.

— Една от поредните чудатости на бедния Късобан! Ударът леко увреди мозъка му. Всичко е съвсем безсмислено. Тя няма никакви намерения да се омъжва за Ладисло.

— Но допълнението към завещанието е така написано, че да накара всекиго да повярва в противното. Не допускам подобно нещо от страна на Доротия — каза сър Джеймс, а после добави намръщено, — но подозирам Ладисло. Признавам откровено, подозирам Ладисло.

— Но аз не бих могъл да предприема незабавни действия въз основа на това, Четам. Всъщност ако е възможно да го натоварим… да го изпратим на остров Норфолк^[224]… или нещо подобно… това още повече ще хвърли сянка върху Доротия в очите на тези, които знаят за допълнението. Ще изглежда така, сякаш й нямаме доверие… нямаме й доверие, нали разбираш?

Ала обстоятелството, че мистър Брук изтъкна неопровержимо основание, изобщо не успокои сър Джеймс. Той протегна ръка към шапката си, като с този жест загатна, че няма намерение да спори повече, а после добави все още донякъде разпалено:

— Е, мога да кажа само това, че според мене Доротия беше веднъж пожертвана, защото близките й проявиха нехайство. Сега, като неин брат, ще направя каквото е необходимо, за да я защитя.

— Най-добре ще е да я закараш в имението Фрешит, колкото може по-скоро, Четам. Напълно одобрявам този твой план — заяви мистър Брук, доста доволен, че е победил в спора. За него бе крайно неприемливо да се раздели с Ладисло точно сега, когато разпускането на Парламента може да стане всеки миг, и тогава избирателите трябва да бъдат убеждавани да изберат най-благоприятния път за развитието на страната. Мистър Брук искрено вярваше, че подобни цели биха могли да се постигнат със завръщането му в Парламента. Той най-благородно предлагаше мощния си интелект в служба на нацията.