Джордж Елиът
Мидълмарч (3)

Глава 2

— Виждаш ли онзи кавалер, който се приближава към нас на пъстро сив жребец и носи златен шлем?

— Това, което виждам — отговори Санчо, — е само един мъж на сива кобила като моята, който си е сложил нещо лъскаво на главата.

— Точно така — рече Дон Кихот. — А това блестящо нещо е шлемът на Мамбрино.

Сервантес

— Та значи, сър Хъмфри Дейви^[12], а? — Приведен над супата, мистър Брук с обичайната си непринуденост възкликна усмихнат в отговор на казаното от сър Джеймс Четам, че четял книгата на Дейви „Химия и земеделие“. — Да, да, сър Хъмфри Дейви. Преди години вечерях с него в дома на Картрайт^[13], а там беше и Уърдзуърт^[14]… поетът Уърдзуърт, както знаете. Странно нещо! Учил съм в Кеймбридж по едно и също време с Уърдзуърт, но тогава никога не съм го срещал… а двайсет години по-късно вечерях с него в дома на Картрайт. Странни неща стават в живота. Та и Дейви беше там, а той също бе поет. Бих казал, че Уърдзуърт беше поет номер едно, а Дейви — поет номер две. Това е самата истина, нали така?

Доротия се притесни малко повече от друг път. Все още бе началото на вечерята, а гостите в притихналата гостна бяха само двама, така че тези проблясъци на впечатляваща осведоменост от един магистрат твърде много биеха на очи. Зачуди се как ли преподобният мистър Късобан би погледнал на подобно скудоумие. В обноските му, както прецени тя, имаше голямо достолепие, а със стоманеносивата си коса и силно вдлъбнатите си очи той напомняше за портрет на Лок^[15]. Суховатото му телосложение и бледото лице бяха подобаващи за един учен — мистър Късобан бе напълно различен на вид от сър Джеймс Четам, типичен английски благородник с червеникави бакенбарди и цветущо здраве.

— Чета „Химия и земеделие“ — заговори многоуважаваният баронет, — защото възнамерявам да взема в свои ръце една от фермите и да се опитам да покажа на арендаторите какво значи добро земеделие. Одобрявате ли плана ми, мис Брук?

— Голяма грешка е, Четам — обади се мистър Брук, — да електрифицираш земите си, да превърнеш краварника си в гостна и неща от този род. Не става. По едно време и аз здравата се бях захванал с наука, но разбрах, че не става. Това води до какво ли не. Трябва да знаеш, че нещата са навързани. Затова казвам не и не!… Гледай арендаторите да не те мамят и неща от този род. И им осигури отводнителни тръби. Но фантазиите ти за земеделието не стават… това е твърде голяма лъжица. По-скоро отглеждай сюрия хрътки.

— Няма никакво съмнение — възрази Доротия, — че е по-добре да вложиш пари, за да установиш как хората могат да добиват възможно най-богата реколта от земята, която ги храни, вместо да гледаш кучета и коне, за да яздиш. Не е грях да обеднееш заради нововъведения в името на общото благо.

Въодушевлението, с което изрече тези думи, не подобаваше на една толкова млада дама, но все пак сър Джеймс се бе обърнал именно към нея. Той по навик постъпваше така и тя често си мислеше, че когато й стане зет, може да го подтиква към различни благородни дела.

Мистър Късобан се вгледа съсредоточено в нея, докато тя говореше, и сякаш я видя в нова светлина.

— Младите дами нямат и понятие от политическа икономия, нали разбирате? — отбеляза мистър Брук, като се поусмихна на мистър Късобан. — Спомням си, когато всички четяхме Адам Смит^[16]. Това се казва книга. Веднага попих всички нови идеи — за възможното съвършенство на човека например. Но според твърденията на някои историята се движи в кръг и това може добре да се обоснове. Самият аз съм го обосновавал. Но истината е, че човешкият разум би могъл да те тласне и прекалено напред… всъщност да те докара до ръба. И мене веднъж така ме тласна до ръба, но аз разбрах, че не става, и се спрях. Навреме се усетих да спра. Но не съм краен. Винаги държа да има и малко теорийка. Разумът ни е нужен, иначе отново бихме се озовали в тъмното Средновековие. Но щом става дума за разни книги, ето например да вземем „Война на полуострова“ от Съди^[17]. Сутрин винаги си я чета. Нали знаете кой е Съди?

— Не! — отсече мистър Късобан, който не следеше разпалените разсъждения на мистър Брук, а мислеше само за книгата си. — Точно сега нямам много свободно време за подобна литература. Напоследък пазя зрението си само за архивни книги. Всъщност имам нужда някой да ми чете вечер, но съм много придирчив към гласа и не бих търпял лош четец. В известен смисъл това е нещастие — прекалено много се уповавам на вътрешни източници за подхранване на духа. Прекалено много живея с мъртвите. Умът ми е нещо като призрак на древен човек, който се лута из света и се опитва мислено да го възстанови в предишното му състояние, въпреки разрухата и непонятните промени. Намирам за нужно обаче да съм крайно предпазлив спрямо зрението си.

Това беше първото по-дълго изказване на мистър Късобан тази вечер. Думите си бе подбирал внимателно, сякаш е бил призован да направи публично изявление. Добре премерената, напевна стегнатост на речта му, от време на време подсилвана с движение на главата, се открои още по-ярко поради контраста с небрежното скачане на мистър Брук от тема на тема. Доротия си помисли, че мистър Късобан е най-интересният мъж, когото някога е срещала, като не изключваше дори свещеника мосю Лире, последователят на Уолдо^[18], организирал конференции върху историята на реформистката секта на уолдовистите. Да пресъздадеш един отминал свят, като неминуемо се придържаш към най-висшите цели на истинността — какво велико дело, до което е възможно някак си да се докоснеш, възможно е да спомогнеш дори само като държиш лампата за четене! Тази извисяваща мисъл въодушеви Доротия и разсея раздразнението й от упрека, че не е запозната с политическата икономия — мъглявата наука, която вечно й пречи и гаси светлите й прозрения.

Сър Джеймс се възползва от мълчанието и отбеляза:

— Вие толкова обичате ездата, мис Брук. Според мене трябва да вкусите малко и от удоволствията на лова. Бих искал да ми разрешите да ви изпратя един дорест кон, за да пробвате. Той е обучен за езда на дами. Видях ви в събота да пришпорвате на хълма една кранта не на вашето ниво. Конярят ми всеки ден ще ви води Коридон, стига само да кажете кога.

— Благодаря, много сте любезен. Мисля да се откажа от ездата. Ще престана да яздя — отговори Доротия, подтикната към подобно внезапно решение поради лекото раздразнение, че сър Джеймс се опитва да привлече вниманието й, когато тя иска изцяло да го насочи към мистър Късобан.

— Не, това е крайно решение — отбеляза сър Джеймс с укорителен тон, в който се долавяше силен интерес. — Сестра ви е склонна да си налага самоограничения, нали? — добави той, като се обърна към Силия, седнала от дясната му страна.

— И аз така мисля — съгласи се Силия, уплашена да не каже нещо, което да подразни сестра й, като се изчерви извънредно очарователно над огърлицата си. — Тя обича да се отказва от нещата.

— Щом обичам да правя така, Силия, това по-скоро е задоволяване на личните желания, отколкото самоограничение. Но сигурно има сериозни причини за решението да не правиш нещо, което е извънредно приятно — отговори Доротия.

Мистър Брук не спираше да говори на събеседника си, но очевидно мистър Късобан наблюдаваше Доротия и тя усети това.

— Точно така! — възкликна сър Джеймс. — Подтикът ви да се откажете от нещо е винаги възвишен и благороден.

— Всъщност не е точно така. Не съм казала подобно нещо за себе си — отговори Доротия, цялата пламнала.

За разлика от Силия, тя рядко се изчервяваше, и то само от яд или силна радост. В случая бе ядосана на сър Джеймс заради проявеното своенравие. Защо ли господинът не насочи вниманието си към Силия и не я остави на мира да слуша Късобан? Стига този учен мъж да благоволи да говори, вместо да позволява да бъде само слушател на мистър Брук — в този момент чичо й го уведомяваше, че Реформацията непременно означавала едно или друго нещо, че той самият бил протестант до мозъка на костите си, но католицизмът все пак съществувал, а колкото до отказа да дадеш малко площ от земите си за католическа черквичка, то всички хора се нуждаели от юздите на религията, което всъщност се свеждало до страха от отвъдното.

— Преди време направих задълбочено изследване на теологията — заяви мистър Брук, сякаш за да обясни току-що проявената си проницателност. — Знам по нещо за всички школи. Познавах Уилбърфорс^[19] в разцвета на силите му. Нали знаете Уилбърфорс?

— Не — отсече мистър Късобан.

— Ами Уилбърфорс не беше кой знае какъв мислител. Но ако бях влязъл в Парламента, както ме увещаваха да направя, щях да съм от независимите депутати като Уилбърфорс и щях да се занимавам с филантропия.

Мистър Късобан се поклони, като отбеляза, че това е широко поле за изяви.

— Така е — съгласи се мистър Брук с непринудената си усмивка, — но работата опира до документи. Доста отдавна започнах да събирам документи. Трябва да се подредят, но възникне ли у мене някакъв въпрос, пиша до някого и получавам отговор. Затрупан съм с документи. Впрочем вие как подреждате документите си?

— Отчасти ги картотекирам — малко сепнато отговори мистър Късобан с известно усилие.

— О, не става с картотекиране. Пробвах, но всичко се обърква. Все се чудя дали някой документ е при буквата А, или при Я.

— Ще се радвам, ако ми разрешиш да ти подредя документите, чичо — обади се Доротия. — Ще направя азбучен списък на темите и ще подредя книжата по азбучен ред.

Мистър Късобан изрази одобрението си със строга усмивка и каза на мистър Брук:

— Имате на разположение чудесна секретарка, както виждате.

— О, не, не! — възрази мистър Брук, като поклати глава: — Няма да позволя на млади дами да се ровят в документите ми. Младите дами са доста лекомислени.

Доротия се почувства засегната. Мистър Късобан би си помислил, че чичо й има конкретна причина за подобен възглед, но всъщност това мнение се рееше свободно в съзнанието му сред всички останали проблясъци като откъснато крилце на пеперуда и съвсем случаен полъх го бе тласнал в нейна посока.

Когато двете девойки останаха насаме в гостната, Силия възкликна:

— Колко грозен е мистър Късобан!

— Силия! Та той е най-забележителният мъж, когото някога съм виждала! Точно като портрет на Лок! Има същите силно вдлъбнати очи.

— Дали и Лок е имал такива две бели брадавици с косъмчета отгоре?

— Сигурно, особено ако са го преценявали определен тип хора! — тросна се Доротия и леко се отдръпна.

— Мистър Късобан е жълт като болник.

— Още по-добре. А ти навярно харесваш мъже с цвят на лицето cochon de lait^[20].

— Додо! — възкликна Силия, като я погледна стъписана. — Досега не съм те чувала да правиш подобни сравнения.

— Че имало ли е друг повод досега? Сравнението е добро — съпоставката е съвсем точна.

Мис Брук очевидно се е самозабравила, помисли си Силия.

— Учудва ме избухването ти, Доротия.

— Неприятно е, Силия, че възприемаш хората само като биологични същества, облечени в дрехи, и никога не съзираш извисената душа в лицето на един мъж.

— Това значи ли, че душата на мистър Късобан е извисена? — В наивния въпрос на Силия се прокрадна злъч.

— Да, точно така мисля — отговори Доротия с пълна непоколебимост. — Това, което виждам в него, е изцяло в съзвучие с памфлета му върху библейската космология.

— Той много малко говори — отбеляза Силия.

— Защото няма на кого да говори.

Силия си каза наум: „Доротия направо презира сър Джеймс Четам. Мисля, че не би се омъжила за него“. Реши, че би било жалко. Тя бе съвсем наясно към кого проявява интерес баронетът. Всъщност понякога си мислеше, че сестра й навярно не би направила един съпруг щастлив, ако той не възприема живота като нея. Дълбоко в себе си Силия таеше опасението, че сестра й е твърде религиозна, за да изпита семейно щастие. Идеите и съмненията са като бодли — те предизвикват у човека страх да стъпи, да седне или дори да яде.

Когато мис Брук отиде до масата за чай, сър Джеймс, невъзприел държанието й като обидно, се приближи и седна до нея. Защо пък трябва да се обижда? Допускаше възможността мис Брук да го харесва, така че нечие отношение трябва да е твърде недвусмислено показано, за да отпаднат всякакви предварителни надежди или съмнения. Намираше я за обаятелна, но разбира се, преценяваше увлечението си донякъде и в теоретичен план. Създаден бе от прекрасно човешко тесто и притежаваше рядко срещаното качество сам да съзнава, че вродените му дарби, дори и да се развихрят напълно, не биха взели акъла на жителите и в най-тихата провинция. Тъкмо затова го привличаше идеята да има съпруга, която би могъл да попита „как да постъпим“ в този или онзи случай, която би подпомагала съпруга си с разумни решения и би имала съответното материално състояние да го подкрепи. Колкото до крайната религиозност, която се приписваше на мис Брук, той имаше доста неясна представа до какво се свежда тя и се надяваше да изчезне след брака. Накратко казано, смяташе, че е влюбен в подходящата жена, и до голяма степен бе готов да приеме нейното превъзходство, което в края на краищата един мъж, стига да реши, винаги може да пренебрегне. Сър Джеймс всъщност не мислеше, че някога би пожелал да пренебрегне превъзходството на такава красива девойка, която го радваше с ума си. Защо е нужно? Умът на мъжа, какъвто и да е, винаги има предимството да бъде мъжки — както и най-хилавият бряст е неизбежно по-висока класа и от най-разлистената палма — и дори невежеството му е с по-добро качество. Тази преценка може и да не принадлежи лично на сър Джеймс, но благодарение на традициите доброто провидение придава малко коравина и на най-мекушавия човек.

— Надявам се да промените решението си относно коня, мис Брук — каза упоритият обожател. — Уверявам ви, че ездата е най-здравословното занимание.

— Съзнавам това — хладно отговори Доротия. — Смятам, че тя би се отразила добре на Силия… ако реши да се заеме с нея.

— Но вие сте такава добра ездачка!

— Съжалявам, но не съм добре тренирана и лесно мога да бъда изхвърлена от седлото.

— Тъкмо това е причина за повече тренировки. Всяка дама трябва да е отлична ездачка, за да може да придружава съпруга си.

— Не разбирате ли колко сме различни, сър Джеймс? Твърдо съм решила, че не трябва да ставам отлична ездачка, така че никога няма да отговарям на вашата представа за дама. — Доротия гледаше право пред себе си и като някакъв красив хлапак говореше с хладен, рязък тон, който бе в забавно несъответствие със загрижеността и дружелюбието на обожателя й.

— Бих искал да знам причините за подобно жестоко решение. Не е възможно да мислите, че ездата е нещо лошо.

— Напълно възможно е да мисля, че ездата е нещо лошо за мене.

— О, защо така? — с нежен укор възкликна сър Джеймс.

Мистър Късобан бе застанал до масата за чай с чаша в ръка, заслушан в разговора.

— Не трябва да проявяваме прекалено любопитство спрямо подбудите — сдържано се намеси той. — Мис Брук добре съзнава, че когато се изговорят на глас, те губят силата си: ароматът им се губи в прозаичната атмосфера. Трябва да пазим покълналото зрънце от силната светлина.

Доротия се изчерви от удоволствие и отправи благодарствен поглед към изреклия тези слова. Насреща й бе мъж, който разбира извисената вътрешна нагласа, мъж, с когото духовното общуване е възможно. Нещо повече, той можеше да осветли явленията с широките си познания. Един мъж, чиято начетеност бе почти в пълно съответствие с възгледите му.

Преценката на Доротия може да изглежда твърде великодушна, но всъщност животът не би могъл да тече без подобна щедрост в оценките, която при всички клопки на цивилизацията много улеснява сключването на брак. Нима някой е дръзнал да омаловажи ефирната дантела на познанството преди брака?

— Разбира се — съгласи се благородният сър Джеймс. — Не трябва да принуждаваме мис Брук да говори за подбуди, които би искала да премълчи. Убеден съм, че тези подбуди й правят чест.

Той не изпита никаква ревност от това, че Доротия прояви интерес към мистър Късобан. Дори не му и хрумна, че девойка, на която той самият се кани да предложи брак, може да е заинтригувана от един възсух книжен плъх, гонещ петдесетте, освен само в чисто религиозен смисъл като от някой що-годе известен свещеник.

Тъй като Доротия се впусна в разговор с мистър Късобан относно свещениците от сектата на Уолдо, сър Джеймс се обърна към Силия и я заговори за сестра й, като спомена възможността за къща в града и полюбопитства дали мис Брук би харесала Лондон. Освободена от присъствието на Доротия, Силия заприказва доста непринудено и сър Джеймс си помисли, че втората мис Брук безспорно е много приятна, а също и миловидна, макар и да не е по-умна и разсъдлива от по-голямата си сестра, както твърдяха някои. Смяташе, че се е спрял на по-издигнатата във всяко отношение дама, а един мъж съвсем естествено се стреми към най-доброто. Би бил най-лицемерният ерген, ако няма подобни стремежи.