Джордж Елиът
Мидълмарч (69)

Глава 68

Какви одежди Благородството да сложи,

щом кичи се Порокът в пищна дреха

и се прави на добър,

а Злото, Хитростта и Клеветата

се пъчат все с добри дела?

В туй сборище от всякакви деяния

светът, огромен том с изписани човешки дела,

строго контролира, осъжда злодеяния

и сочи праведния път кат най-добър.

Нима разумният сериозен Жизнен опит,

натрупал истините по света широк,

събирал разум от възрасти различни,

не е от Лъжата по-дълбок?

Даниел^[266]

Промените в плановете и намеренията, които Булстроуд изложи или само загатна за тях в разговора си с Лидгейт, се дължаха на едно тежко преживяване след разпродажбата в къщата на мистър Ларчър, когато Рафълс бе разпознал Уил Ладисло, а после банкерът се бе опитал да възмезди ощетения, като по този начин трогне провидението и го накара да спре болезнените последици.

Убеждението му, че Рафълс само ако не умре, непременно ще се завърне не след дълго в Мидълмарч, се оправда. Навръх Коледа въпросният господин се появи отново в Шръбс. Булстроуд бе вкъщи да го приеме и да предотврати разговорите му с останалите членове на семейството, но не можа напълно да скрие самото посещение, което го злепостави и разтревожи жена му. Рафълс се оказа много по-несговорчив от всякога досега, тъй като хроничното му нервозно състояние, както и обичайният алкохолизъм бяха бързо изтрили от съзнанието му всякакъв спомен за отправените забрани. Той настоя да отседне в къщата и като претегли двете злини, Булстроуд сметна, че поне по-малкото зло е да не се разхожда из града. Вечерта той го задържа в кабинета си, а после го настани да легне и през цялото това време Рафълс се забавляваше, като дразнеше своя благопристоен и преуспял съучастник в греха — посетителят подигравателно говореше за голямото удоволствие на стопанина да посреща гост, който му е направил услуга, но не си е получил цялото възнаграждение. Зад кресливите му шеги се криеше лукава пресметливост, хладнокръвно намерение да изтръгне нещо много по-прилично от Булстроуд, за да го освободи от пореден тормоз. Ала лукавата му пресметливост малко надскочи мярката.

Всъщност Булстроуд бе много по-дълбоко изтерзан, отколкото с грубоватата си природа Рафълс можеше да си представи. Той бе казал на жена си, че чисто и просто проявява грижи към този несретник, поддал се на злото, който в противен случай може сам да си причини беда. Беше загатнал, без да изрича определени неистини, че роднинска връзка налагала подобна загриженост и че у Рафълс имало известни признаци за психическо разстройство, което налагало предпазливост. Самият той щял да отпрати нещастника на следващата сутрин. Смяташе, че чрез тези намеци приканва мисис Булстроуд към прояви на предпазливост от страна на дъщерите и прислугата, като същевременно обяснява и собствената си забрана никой друг освен него да не влиза в стаята на госта дори с храна и напитки. Ала самият той агонизираше от уплаха да не би да се дочуят отвън кресливите и недвусмислени намеци на Рафълс относно миналото, в случай че мисис Булстроуд се изкуши да подслушва на вратата. Та как би могъл да й попречи, как да издаде собствения си ужас, като отвори вратата да види не е ли там? Тя беше честна и пряма жена, така че малко вероятно бе да предприеме толкова долно нещо, за да научи неприятна тайна. Ала страхът надделяваше над преценката за вероятностите.

И така, Рафълс прекали с тормоза си и това доведе до нещо, непредвидено от самия него. Проявите му на безнадеждна несговорчивост накараха Булстроуд да прецени, че не му остава нищо друго освен откритата заплаха. След като тази вечер придружи Рафълс до леглото, поръча да е готова закритата карета в седем и половина на другата сутрин. В шест часа той вече отдавна се беше облякъл и донякъде излял тревогите си в молитви, като изтъкна свои доводи, за да отклони най-голямото зло, ако някога е проявявал лицемерие и е изричал неистини пред Бога. Защото Булстроуд се пазеше от откритата лъжа с такава невероятна неотстъпчивост, каквато не съответстваше на множеството му не толкова открити злодеяния. Ала много от тези злодеяния бяха като неволни леки потрепвания на мускулите, които съзнанието не отчита, макар че водят до постигане на желаната цел, която мислено сме си набелязали. Хората обаче имат ясната представа, че единствено съвсем ясно осъзнатото се съзира от всевишния.

Булстроуд приближи със свещ в ръка до леглото на Рафълс, който очевидно сънуваше кошмар. Банкерът постоя безмълвен с надеждата, че светлината ще спомогне спящият да се събуди постепенно и кротко, защото се страхуваше от евентуални викове в резултат на прекалено внезапно събуждане. В продължение поне на няколко минути той наблюдаваше потрепванията и охканията, които сякаш щяха да доведат до събуждане, когато Рафълс изведнъж отвори стреснато очи с продължително приглушено стенание и се огледа наоколо ужасен, целият разтреперан и охкащ. После замлъкна, а Булстроуд постави на масичката свещта и зачака пълното му разбуждане.

След около четвърт час Булстроуд заяви с хладен заповеднически тон, с какъвто не бе говорил досега:

— Дойдох да ви събудя толкова рано, мистър Рафълс, защото съм поръчал каретата да е готова в седем и половина, като възнамерявам да ви съпроводя до Илсли, където можете да вземете влака или да изчакате дилижанса.

Рафълс се накани да заговори, но Булстроуд го възпря властно с думите:

— Замълчете, сър, и чуйте какво искам да ви кажа. Сега ще ви дам пари, като освен това от време на време ще ви изпращам и прилични суми, когато ми се обаждате с писмо. Ако решите да се появите отново тук, ако се завърнете в Мидълмарч, ако развържете езика си, за да ме злепоставите, ще трябва да се задоволявате с това, което сам сте си надробили със злобата, без каквато и да е помощ от моя страна. Никой няма да ви заплати за намерението да посрамите името ми. Наясно съм каква е най-голямата злина, която можете да ми причините, и няма да се побоя от нея, ако вие се осмелите отново да натрапите присъствието си. Ставайте, сър, и правете каквото ви наредя, без да вдигате шум, защото мога да повикам полицай да ви изгони от къщата ми, а вие може да разтръбите историите си из всички кръчми в града, но няма да получите и грош от мене, за да платите сметката си там.

Рядко в живота си Булстроуд бе говорил с подобна емоционална сила. Той бе обмислял речта си и евентуалното й въздействие през по-голямата част от нощта. И макар и да не вярваше, че завинаги ще се отърве от присъствието на Рафълс, бе сметнал подобен подход за най-уместен. Изреченото от него тази сутрин накара уморения натрапник да се подчини. В този миг алкохолизираният мъж се стресна от хладното решително поведение на Булстроуд, така че се остави тихомълком да го измъкнат с каретата преди семейната закуска. Слугите взеха непознатия за беден родственик и никак не се учудиха, че строг човек като господаря им, който се движи с гордо вдигната глава пред хората, може да се срамува от такъв братовчед и да иска да се отърве от него. Изминаването на десетина мили в присъствието на омразен спътник беше за банкера отвратително начало на коледния празник. Ала в края на пътуването Рафълс възвърна присъствието на духа си и си замина със задоволство, за което най-сериозното основание бе, че банкерът му даде сто лири. Различни причини подтикнаха Булстроуд към подобна щедрост, ала той не се замисли задълбочено върху всички тях. Докато бе стоял и наблюдавал Рафълс в неспокойния му сън, безспорно му беше дошло наум, че човекът вероятно е мизерствал след първия дар от двеста лири.

Банкерът се постара да повтори ясно решителното си възражение срещу всякакви нови опити за изнудване. Помъчи се също да внуши на несретника, че вместо подкупи ще го постави натясно. Ала когато се освободи от противното присъствие на изнудвача и се завърна в тихия си дом, съвсем не бе уверен, че си е осигурил нещо повече от временен покой. Имаше усещането, че е потънал в тягостен кошмар и не може да се отърси от образите и ужасните сродни усещания — сякаш върху приветливите гледки в живота му някакво опасно влечуго бе оставило слузестите си дири.

Кой би могъл да знае точно каква част от духовния му свят се гради върху представите, които смята, че другите хора имат за него, когато внезапно възникне опасността цялата съвкупност от мнения да се срути?

Булстроуд все по-ясно съзнаваше, че жена му таи неясно лошо предчувствие, защото внимателно отбягва какъвто и да е намек за случващото се край нея. Бе свикнал всеки ден да изпитва вкуса на превъзходството си и да приема дара на пълното преклонение пред него, но поради сегашното усещане, че е наблюдаван и преценяван със скрито подозрение за позорна тайна, гласът му се разтреперваше, щом заговаряше назидателно. За хора с неговата чувствителна природа способността да се предвижда е обикновено по-мъчителна от способността да вижда, така че във въображението му ужасът пред надвисналия позор неимоверно нарастваше. Да, надвиснал, защото ако отправената заплаха към Рафълс не предотврати завръщането му — макар че се молеше за подобно нещо, едва ли се надяваше на това, — позорът бе неизбежен. Напразно си казваше, че ако се случи лошото, това ще бъде божия повеля, наказание, подготовка, ала той се ужасяваше от предстоящото заклеймяване и смяташе, че спасяването от падението ще допринесе повече за възхвалата на Бога. Тъкмо този ужас го бе подтикнал да пристъпи към подготовка за напускане на Мидълмарч. Ако позорната истина за него се разкрие, тогава няма да е в голяма близост с унищожителното презрение на дългогодишните си съседи. А и на новото място, където няма да е толкова известен, изнудвачът не ще бъде така опасен, в случай че го проследи дотам. Ала освен това банкерът съзнаваше, че напускането на града ще е изключително болезнено за съпругата му, и при други обстоятелства би предпочел да остане тук, където е пуснал корени. И затова сега правеше само условни приготовления, като се стараеше навсякъде да си оставя вратички за завръщане след известно отсъствие, ако благоприятната намеса на провидението разсее страховете му. Готвеше се да прехвърли управлението на банката, както и да се откаже от активното участие в други търговски дейности в областта под предлог за влошено здраве, без да изключва възможността да възобнови подобни занимания. Предприетата мярка щеше да му струва някои допълнителни разходи, както и намаляване на приходите, извън загубите поради общия спад в търговията. Колкото до болницата, тя бе основен източник на разходи, които той можеше спокойно да си спести.

Точно това бе преживяването, оказало въздействие върху разговора с Лидгейт. Ала по това време приготовленията не бяха стигнали по-далече от етапа, когато могат да се отменят, ако се окажат ненужни. Банкерът продължи да отлага крайните стъпки. Подобно на човек, който се бои от корабокрушение или катурване от каретата заради развързан кон, насред всичките си страхове той имаше натрапчивото чувство, че ще се случи нещо и ще се предотврати най-лошото, а да обърква живота си чрез преместване на друго място по никое време, може и да е прибързано — особено като се има предвид колко трудно ще бъде да обясни убедително на съпругата си намерението за необяснимото напускане на единственото място, където тя би искала да живее.

Сред задачите, за които трябваше да се погрижи, бе управлението на фермата в Стоун Корт по време на отсъствието му. А по този въпрос, както и по други подобни, свързани с всички къщи и земи, които притежаваше в Мидълмарч или извън него, той се съветваше с Кейлъб Гарт. Като всеки собственик с подобни проблеми, той се стремеше да намери предприемач, който да взема присърце интересите на работодателя си повече, отколкото собствените си. Що се отнася до Стоун Корт, тъй като Булстроуд желаеше да запази правата си над добитъка и да достигне до такива споразумения, че да може, ако реши, да продължи любимото си занимание на надзирател върху имота, Кейлъб го посъветва да не прибягва до управител на имение, а да дава годишно под наем земята, добитъка и всички съоръжения, като получава съответна част от постъпленията.

— Мога ли да разчитам на вас да намерите наемател при такива условия, мистър Гарт? — попита Булстроуд. — Освен това моля да определите годишната сума като възнаграждение, че ще ръководите делата, които обсъждахме.

— Ще помисля — отговори Кейлъб със свойствената си прямота. — Ще видя какво ще реша.

Ако не се налагаше да мисли за бъдещето на Фред Винси, мистър Гарт нямаше да се зарадва от допълнителната работа, защото жена му много се плашеше от прекаленото му натоварване с напредването на възрастта. Ала след като се раздели с Булстроуд след разговора им, хрумна му много привлекателна идея относно споменатото даване под наем на Стоун Корт. Ами ако Булстроуд се съгласи да назначи Фред Винси при уговорката, че той, Кейлъб Гарт, ще отговаря за управлението на имота? За Фред ще бъде чудесна възможност за обучение. Ще може да получава приличен доход и ще му остава време да се упражнява, като помага в други дейности. Той сподели намерението си с мисис Гарт с такава очевидна радост, че тя не посмя да помрачи удоволствието му, като изрази постоянния си страх, че той се товари прекалено много.

— Младежът ще бъде страшно доволен — заяви Кейлъб, като се облегна назад на стола със сияещ вид, — ако мога да му съобщя, че всичко е уредено. Помисли си само, Сузан! Този имот не му е излизал от главата много години преди старият Федърстоун да умре. И ще бъде страхотен удар в края на краищата, че ще поддържа имота грижливо… и ще се залови за работа. Защото е твърде вероятно Булстроуд да го остави на работа там и постепенно да му продаде добитъка. Той още не е решил, както разбирам, дали да се засели на друго място завинаги. Никога през живота си не съм бил толкова доволен от хрумнала ми идея. И тогава лека-полека децата ще могат да се задомят, Сузан.

— Нали няма да се издадеш пред Фред дори и с намек за плана, докато не си напълно сигурен, че Булстроуд ще се съгласи? — меко го подкани мисис Гарт да бъде предпазлив. — Що се отнася до женитбата, Кейлъб, ние, старите хора, не трябва да се бъркаме и да ускоряваме нещата.

— О, не знам — възкликна Кейлъб, като завъртя глава. — Бракът укротява човека. Тогава Фред няма да има нужда да му слагам юзди и да го наставлявам. Както и да е, няма да казвам нищо, докато не съм напълно сигурен как стоят нещата. Ще поговоря отново с Булстроуд.

И много скоро се възползва от подобна възможност. Булстроуд ни най-малко не се вълнуваше от племенника си Фред Винси, ала имаше силно желание да си осигури съдействието на мистър Гарт по множество въпроси с имотите си, от които би загубил извънредно много, ако някой не ги управлява добросъвестно. Поради тази причина той не се противопостави на предложеното от мистър Гарт, а имаше и друга причина да не съжалява за съгласието си относно нещо, което би облагодетелствало някого от семейство Винси. Всъщност мисис Булстроуд, подочула за дълговете на Лидгейт, упорито настояваше да разбере дали съпругът не може да направи нещо за горкичката Розамонд и много се разстрои, като разбра от съпруга си, че делата на Лидгейт били трудно поправими и че най-удачният начин бил да се оставят нещата да следват естествения си ход. И тогава мисис Булстроуд за пръв път каза:

— Мисля, че винаги си бил малко суров към семейството ми, Николас. Сигурна съм, че нямам никакви основания да загърбя някои свои родственици. Те може и прекалено много да обичат светския живот, но никой не би могъл да твърди, че не са почтени.

— Скъпа моя Хариет — заговори мистър Булстроуд, трепнал пред погледа на жена си, когато видя, че очите й се насълзиха, — дадох на брат ти доста добър капитал. Не може да се очаква от мене да се грижа и за омъжената му дъщеря.

Това твърдение изглеждаше вярно и упрекът на мисис Булстроуд прерасна в съжаление към горкичката Розамонд — лелята винаги бе предвиждала докъде може да доведе прекомерното образование на племенницата й.

Ала като си спомни за този разговор със съпругата си, мистър Булстроуд си помисли, че когато се наложи да поговори с жена си по-подробно за плана да напуснат Мидълмарч, ще е доволен да й съобщи, че има уговорка, която би могла да е благоприятна за племенника й Фред. До този момент беше й само казал, че възнамерява да заключи Шръбс за няколко месеца и да наемат къща по южното крайбрежие.

И така, мистър Гарт получи уверението, което желаеше, а именно, че ако Булстроуд замине от Мидълмарч за неопределено време, на Фред Винси ще се разреши да стане наемател на Стоун Корт според определени условия.

Кейлъб бе дотолкова обнадежден от „сполучливия обрат“ на нещата, че ако въодушевлението му не бе поохладено от кроткото добронамерено гълчене на жена му, веднага би разказал всичко на Мери, подтикнат от желанието „да успокои детето“. Той обаче се овладя и запази в пълна тайна от Фред някои свои посещения до Стоун Корт, за да се запознае по-отблизо със състоянието на земята и добитъка и да направи предварителни преценки. Кейлъб безспорно бе много по-припрян по време на тези посещения, отколкото вероятното темпо на събитията налагаше. Ала той беше окрилен от бащинска радост и изпитваше радост да предвкусва евентуалното щастие, което къташе като подарък за рожден ден на Фред или Мери.

— Ами ако допуснем, че всички тези намерения се окажат само въздушни кули? — казваше мисис Гарт.

— Хубаво де! — отговаряше Кейлъб. — Тези въздушни кули няма да се срутят върху ничия глава.