Джордж Елиът
Мидълмарч (56)

Глава 55

Има ли кусури тя? Добре е ти да си с такива.

Те са като плодната шира на кипналото вино

или възраждащия огън,

превърнал черната сгурия

в кристален път към слънцето.

Ако младостта е сезонът на надеждата, това е така само защото близките ни хранят надежди за нас. Защото всъщност никоя друга възраст като младежката не е толкова склонна да възприема чувствата, разделите и решенията си като последните от този род. Всеки разрив изглежда окончателен по простата причина, че е нещо ново. Чуваме, че най-възрастните жители в Перу не спират да се опасяват от земетресения, ала те гледат напред след всеки нов трус и знаят, че ще последват множество подобни трусове.

За Доротия, все още в тази крехка възраст, когато очите с дългите тежки ресници поглеждат след дъжда от сълзи все така свежи и непосърнали като току-що разпукнало се цвете на страстта, раздялата с Уил Ладисло сякаш означаваше край на личните им отношения. Той щеше да отпътува към далечината на неизвестните години, а дори и някога да се завърне, ще бъде напълно непознат човек. Действителното му намерение — а именно гордата решимост предварително да отхвърли подозренията, че ще влезе в ролята на беден авантюрист, който се домогва до богата жена, — изобщо не й бе станало ясно и без да се замисли, тя си обясни цялото му поведение с предположението, че и той като нея смята допълнението на мистър Късобан към завещанието за груба и жестока забрана на всякакво близко приятелство помежду им. Младежкото им очарование да разговарят помежду си и да споделят неща, напълно безинтересни за другите хора, вече е приключило завинаги, като се е превърнало в отминало скъпоценно преживяване. И тъкмо поради това тя непрекъснато мислеше за това преживяване. Отминалото рядко щастие бе мъртво и сега в безмълвната му сянка тя можеше да излее разтърсващата си мъка, на която сама се удивляваше. За първи път Доротия свали миниатюрата от стената и я постави пред себе си, сякаш искаше да събере жената, така сурово порицана, с внука й, когото оправдаваше със сърцето и разума си. Нима някой, който се трогва от женската нежност, би я укорил, че обви малкия овален портрет с дланите си като подложка и го докосна с бузата си, сякаш това щеше да успокои създанието, преживяло пълно отхвърляне? Още не съзнаваше тогава, че за миг, подобно на сън преди разбуждане, я бе споходила Любовта, с огрени от зората криле, че именно на Любовта тя казва с ридания своето „сбогом“, докато образът й чезне, прогонен от неотменимата деловитост на настъпващия ден. Смътно усещаше, че нещо безвъзвратно се е променило и изчезнало от живота й, така че намеренията за бъдещето й съвсем ясно се очертаха. Пламенните души, готови да предначертаят бъдещия си живот, са склонни на пълно отдаване, за да осъществят идеите си.

За да изпълни обещанието си да нощува във Фрешит и да вижда къпането на бебето, един ден Доротия отиде там точно когато мисис Кадуоладър беше поканена на вечеря сама, тъй като пасторът бе отишъл на риболов. Вечерта бе много топла и дори в прелестната гостна, през чийто отворен прозорец се виждаше как вълнообразната тревна площ стига чак до езерцето с лилиите и плътно засадените лехи, горещината се усещаше силно и това накара Силия, облечена в тънка бяла муселинова рокля и с разпуснати светли къдрици, да възкликне състрадателно как ли се чувствала Додо в черната си рокля и плътната си шапка. Ала това стана след приключването на разни процедури с бебето, когато Силия вече се бе напълно успокоила. Тя поседя известно време отпусната, с ветрило в ръка, преди да отбележи със свойствения си тих, гърлен тон:

— Скъпа Додо, махни тази шапка. Убедена съм, че се чувстваш много зле в тази рокля.

— Толкова съм свикнала с шапката… като с някакъв вид броня — усмихнато отвърна Доротия. — Усещам се някак си разголена и незащитена, когато съм без нея.

— Искам да те видя без шапка, от нея и на нас ни става топло — заяви Силия, като остави ветрилото и се приближи до Доротия. Беше любопитно да се види такава сцена — как дребната дама в бял муселин развързва вдовишката шапка на по-представителната си сестра и я захвърля на стола. Точно когато къдрите и кичурите тъмнокестенява коса се разпуснаха на воля, в гостната влезе сър Джеймс. Той забеляза освободената от шапка глава и възкликна „Аа!“ с удовлетворение.

— Аз направих това, Джеймс — поясни Силия. — Додо не трябва толкова да робува на траура си. Не е необходимо повече да носи шапката сред близките си.

— Скъпа моя Силия — възрази лейди Четам, — всяка вдовица е длъжна да носи траура си поне една година.

— Не и ако се омъжи пак преди изтичането на годината — отбеляза мисис Кадуоладър, която изпита известно удоволствие да стресне добрата си приятелка, старата вдовица. Сър Джеймс се раздразни и се наведе напред да си поиграе с малтийското куче на Силия.

— Вярвам, че това става много рядко — заяви лейди Четам, сякаш с тона си искаше да възпрепятства подобни събития. — Никоя наша близка не е постъпвала по подобен начин освен мисис Бийвър и деянието й много разстрои лорд Гринсел. Първият й съпруг бе много неприятен и затова постъпката й бе още по-странна. Но тя бе сурово наказана за това. Разправят, че капитан Бийвър я влачел за косата и насочвал зареден пистолет срещу нея.

— О, да, но тя не е избрала подходящ съпруг! — възкликна мисис Кадуоладър, понеже очевидно нещо я бе прихванало. — В такъв случай женитбата винаги е лошо нещо, независимо дали е първа, или втора. Никакво предимство за един мъж не е това, да си пръв, ако нямаш с какво друго да се похвалиш. Предпочитам да имам добър втори съпруг, отколкото невзрачен първи.

— Скъпа моя, езикът ти е много бърз и изрича остроумни неща, които не мислиш — каза лейди Четам. — Убедена съм, че ще си последната, която би се омъжила преждевременно, ако скъпият ни пастор се спомине.

— О, не се заклевам в нищо. Може и да се наложи. Напълно законно е да се омъжиш повторно според мене. Иначе ще сме индуси, а не християни. Разбира се, ако една жена избере неподходящ мъж, трябва да понесе последствията, а ако постъпи така два пъти, тогава заслужава съдбата си. Но ако може да се омъжи за човек знатен, красив и смел… колкото по-скоро го направи, толкова по-добре.

— Мисля, че темата на разговора ни е много неподходяща — заяви сър Джеймс с чувство на отвращение. — Предлагам да я сменим.

— Не заради мене, сър Джеймс — каза Доротия, твърдо решена да не изпуска удалата й се възможност да сложи край на всякакви косвени намеци за изгодно сватосване. — Ако казвате това заради мене, мога да ви уверя, че нищо друго не ме засяга и изобщо не ме вълнува както въпросът за повторната женитба. Темата точно толкова ме интересува, колкото ако сега започнете да ми говорите за жени, ловци на лисици. Независимо дали това е възхитителна проява, или не, аз няма да последвам примера им. Моля ви, оставете мисис Кадуоладър да се забавлява по този въпрос, както по всеки друг.

— Скъпа мисис Късобан — заговори лейди Четам по най-достолепен начин, — вие, предполагам, не смятате, че съм направила някакъв намек, като споменах мисис Бийвър. Просто се сетих за този случай. Тя бе доведена дъщеря на лорд Гринсел. Той взе мисис Теверой за втора жена. Не може да се прави никаква съпоставка помежду ви.

— О, не! — възкликна Силия. — Никой не е подбирал нарочно темата. Естественият повод за разговора бе шапката на Додо. Това, което каза мисис Кадуоладър, е съвсем вярно. Една жена не може да се омъжи с вдовишка шапка, Джеймс.

— Замълчи, скъпа! — нареди мисис Кадуоладър. — Вече няма повече да говоря за това. Дори няма да спомена Дидо и Зинобия^[238]. А за какво тогава да разговаряме? Аз от своя страна възразявам да обсъждаме човешката природа, защото това значи да говорим за пасторските жени.

По-късно вечерта, когато мисис Кадуоладър си отиде, Силия каза поверително на Доротия:

— Наистина, Додо, като свали шапката, заприлича отново на себе си в много отношения. Заговори точно така, както правеше преди, когато нещо казано те подразни. Но не мога да реша дали се ядоса от думите на Джеймс, или на мисис Кадуоладър.

— На нито един от двамата — отговори Доротия. — Джеймс се обади от деликатност към мене, но той бърка, ако смята, че казаното от мисис Кадуоладър може да ме засегне. Бих се разстроила, ако съществува закон, принуждаващ ме да се омъжа за някой знатен и красив мъж, когото тя или който и да било друг ми препоръчва.

— Но нали разбираш, Додо, ако някога наистина се омъжиш, ще бъде добре избраникът да е знатен и красив — отговори Силия, като си помисли, че мистър Късобан не беше богато надарен с тези качества и че е добре Доротия своевременно да бъде предупредена.

— Не се безпокой, Кити. Имам съвсем други намерения за живота си. Никога повече няма да се омъжа — заяви Доротия, като щипна сестра си по брадичката и я погледна с дълбока обич. Силия кърмеше бебето си и Доротия бе дошла да й каже „лека нощ“.

— Наистина ли… за никого? — учуди се Силия. — Изобщо за никого… дори да е прекрасен?

Доротия бавно поклати глава в знак на отрицание.

— Изобщо за никого. Имам чудесни планове. Искам да осигуря голяма площ земя, да я обработя и да я превърна в малка колония, където всеки ще работи и всяка работа ще се извършва отлично. Аз ще познавам всички хора и ще бъда техен приятел. Възнамерявам да се съветвам с мистър Гарт. Той може да ми каже всичко, което искам да науча по въпроса.

— Значи, ще си щастлива, щом вече имаш планове, Додо — възкликна Силия. — Може би малкият Артър също ще обича плановете, когато порасне, и тогава ще може да ти помага.

Сър Джеймс бе уведомен още същата вечер, че Доротия наистина няма намерение да се омъжва, а щяла да съставя „най-различни планове“, съвсем като преди. Дълбоко в себе си той смяташе, че има нещо отвратително в идеята за втори брак на една жена, и никакъв подходящ избраник не би му променил представата, че това би било светотатство от страна на Доротия. Съзнаваше, че обществото би приело неговата нагласа като нелепа, особено по отношение на двайсет и една годишна жена. Поначало обществото възприема втората женитба на някоя млада вдовица като нещо съвсем сигурно и вероятно почти незабавно събитие, като се усмихва многозначително, щом вдовицата постъпи точно по този начин. Ала ако Доротия избере брака със самотата, според сър Джеймс подобно решение много би й отивало.