Кърт Вонегът
Котешка люлка (98)

98. Последното причастие

И така, имах привилегията и честта да видя ритуалите на бокононисткото последно причастие.

Опитахме се да намерим някого сред войниците и сред прислугата, който да признае, че познава ритуалите, за да даде причастието на „Папа“. Такива доброволци не се намериха. Естествено — при наличието на куката и подземието.

И тогава д-р Фон Кьонигсвалд заяви, че той ще трябва да се залови с тази работа. Никога не го бил правил, но бил виждал Джулиън Касъл да го прави стотици пъти.

— Бокононист ли сте? — попитах го аз.

— Приемам идеята на бокононизма. Съгласен съм, че всички религии, включително бокононизмът, са лъжа.

— Ритуалите не възмущават ли учения у вас?

— Аз съм много некадърен учен. Готов съм да направя всичко, за да облекча страданията на някое човешко същество дори ако се касае за нещо ненаучно. Никой достоен за призванието си учен няма да ви каже подобно нещо.

Той се изкатери в златната лодка при „Папа“. Седна на кормилото. Там му беше тясно и това го принуди да се облегне върху румпела.

Беше без чорапи, по сандали. Събу сандалите. Отметна покривката на леглото, откривайки босите крака на „Папа“. После допря ходилата си до ходилата на „Папа“ в класическата поза за боко-мару.