Кърт Вонегът
Котешка люлка (11)

11. Протеини

— Той трябваше да ни изнесе реч при раздаването на дипломите — каза Сандра.

— Кой? — запитах аз.

— Старецът… д-р Хоуникър.

— И какво ви каза?

— Изобщо не се появи.

— И нямаше реч, така ли?

— Напротив, говори ни д-р Брийд, дето ще се срещате утре. Пристигна запъхтян от бързане и каза две-три думи.

— И какво каза?

— Каза, че се надявал всички да направим научни кариери — отвърна Сандра. Тя не виждаше нищо смешно в пожеланието на д-р Брийд. Преповтаряше си урок, който я беше поразил. Повтаряше го покорно, като търсеше нужните думи. — Той каза, че нещастията в света идват оттам… — Наложи се да спре и да си помисли.

Нещастията в света идват — продължи тя колебливо, — защото хората все още са суеверни, а не учени. Каза всеки да учи повече и тогава няма да има никакви нещастия.

— Той каза, че един ден науката щяла да разкрие тайната на живота — намеси се барманът. Той се почеса по главата и се намръщи. — Аз май четох оня ден във вестника, че наистина открили тайната.

— Не съм чел — промърморих аз.

— Аз четох — рече Сандра. — Преди около два дни.

— Точно така — каза барманът.

— И каква е тайната на живота? — запитах аз.

— Много помня?! — рече Сандра.

— Протеин! — обяви барманът тържествено. — Открили нещо за протеина.

— Ъхъ — каза Сандра. — Точно това беше.