Кърт Вонегът
Котешка люлка (18)

18. Най-ценната стока в света

Когато влязохме в кабинета на д-р Брийд, аз се опитах да подредя мислите си, за да стане едно що-годе свястно интервю. Но за съжаление главата ми още не беше наред. И когато започнах да задавам на д-р Брийд въпроси за деня на бомбата, открих, че мозъчните ми центрове, които отговаряха за връзките ми с външния свят, са удавени в алкохол и миризма на опърлено. Всеки въпрос, който задавах, като че ли имаше за цел да покаже на д-р Брийд, че създателите на атомната бомба са престъпни съучастници в черно убийство.

Отначало д-р Брийд беше само смаян, но след това много се разсърди. Той се поотдръпна и изръмжа:

— Както виждам, вие не обичате учените особено много.

— Не бих казал такова нещо, сър.

— Целта на всичките ви въпроси е да ме накарате да призная, че учените са безсърдечни, безсъвестни, тесногръди глупци, безразлични към съдбата на останалите хора, и едва ли не — че изобщо не са човеци.

— Доста силно казано.

— Не по-силно, отколкото вие, без съмнение, се готвите да го напишете. Смятам, че целта ви е да напишете справедлива, обективна биография на Филикс Хоуникър — несъмнено задача извънредно амбициозна за един начинаещ писател в наше време. Но не — вие идвате тук предубеден, уверен, че всички учени са побъркани. И кой ви е казал такова нещо? Идиотските вестници?

— Единият източник бе синът на д-р Хоуникър.

— Кой син?

— Нютън — отвърнах. Носех със себе си писмото на малкия Нют и му го показах. — Между другото, колко висок е малкият Нют?

— Не по-висок от стойка за чадъри — отвърна д-р Брийд, като четеше писмото на малкия Нют и се мръщеше.

— Но другите две деца са нормални, нали?

— Разбира се. Жал ми е да ви разочаровам, но дори учените имат нормални деца.

Направих каквото можах, за да успокоя д-р Брийд и да го убедя, че наистина искам да обрисувам верен портрет на д-р Хоуникър.

— Дойдох тук с единствената цел да запиша точно всичко, което ще ми кажете за д-р Хоуникър. Писмото на Нют е само началото. Аз ще компенсирам съдържанието му с онова, което вие ми разкажете.

— До гуша ми дойде хората да не разбират какво значи да си учен, какво вършат учените.

— Ще направя всичко възможно да разсея недоразуменията.

— В тая държава хората дори не разбират какво е чиста наука.

— Ще ви бъда много благодарен, ако го обясните на мен.

— Чистата наука не е да търсиш по-ефикасен филтър или по-мека хартия, или по-трайна боя. Пази боже! В тая държава всеки говори за наука и никой не прави наука. Ние сме една от малкото компании, която назначава хората, за да вършат чисто научни изследвания. Когато повечето от другите фирми дрънкат за научна работа, всъщност имат предвид ратаите си, някакви си инженерчета в бели престилки, които надничат в готварските книги и мечтаят само как да усъвършенстват чистачките за новия модел „Олдсмобил“.

— Докато тук…

— Докато тук и на още няколко смайващо малко места в страната на хората се плаща, за да разширяват познанията си и за нищо друго.

— Щедри хора сте вие в металургичната компания.

— Каква ти щедрост! Новите знания са най-ценната стока в света. Колкото повече истини откриваме, толкова по-богати ставаме.

Ако по онова време бях бокононист, щях да започна да вия при това изказване.