Кърт Вонегът
Котешка люлка (86)

86. Две термосчета

Трудно е да се повярва, че съм заспал, но трябва да съм бил заспал, иначе как щяха да ме събудят блъскането по вратата и ослепителната светлина?

Изтърколих се от леглото още при първия удар и хукнах към вътрешността на къщата с лудия възторг на пожарникар доброволец.

По едно време се сблъсках с Нют и Анджела, които бяха избягали от своите легла.

Спряхме се, вслушвайки се в кошмарните звуци около нас, и постепенно различихме звуци от радио, шум от миялна машина, помпа — всичко беше оживяло, защото токът бе дошъл.

И тримата се разбудихме достатъчно, за да осъзнаем цялата комичност на положението си. Бяхме реагирали по забавно човешки начин на ситуация, която изглеждаше смъртно опасна, а не беше. И за да демонстрирам превъзходство над илюзорната си съдба, аз включих радиото.

И тримата се закискахме.

И от кумова срама започнахме да се преструваме, че познаваме идеално човешката природа. Всеки от нас искаше да покаже, че притежава най-прекрасното чувство за хумор.

Нют ни изпревари: той ме посочи и ме осведоми, че държа паспорта си, портфейла си и часовника си. Нямах и понятие, че съм ги взел пред лицето на смъртта… и въобще не знаех, че съм взел каквото и да било.

Парирах Нют, като изревах весело, че те пък са грабнали два малки термоса, две съвсем еднакви червени термосчета в сиво и червено, термосчета, побиращи по три чашки кафе, и ги попитах защо са взели тъкмо тях.

И за тях беше необяснимо, че държат термосчета. Като ги видяха, и двамата се смаяха.

Но от обяснения ги спаси ново блъскане по вратата. Беше редно аз да отида да видя кой е. С безгрижие, също толкова странно, колкото и паниката ми преди това, излязох и видях Франк Хоуникър, който бърникаше в някакъв генератор, поставен върху камион.

Именно благодарение на генератора отново имахме ток. Моторът, който го задвижваше, пукаше и пушеше; Франк се опитваше да го оправи.

Божествената Мона бе с него. Както винаги, тя го наблюдаваше спокойно.

— Ама каква новина имам за вас! — изрева Франк към мене, отвеждайки ме обратно в къщата.

Анджела и Нют все още бяха в гостната, но по някакъв начин бяха успели да се отърват от странните си термосчета и да ги потулят някъде.

Разбира се, в тези термосчета имаше по една част от наследството на д-р Филикс Хоуникър, части от уомпитъра на моя карас, късчета „лед-9“.

Франк ме отведе настрана.

— Буден ли сте напълно?

— Разбира се.

— Надявам се, че сте наистина буден, защото трябва веднага да говоря с вас.

— Почвайте, де!

— Трябва да сме сами. — Франк се обърна към Мона и й каза да се настани удобно някъде. — Ще те извикаме, ако стане нужда.

Погледнах Мона умолително и си помислих, че от никого не съм имал такава нужда, както от нея.