Кърт Вонегът
Котешка люлка (83)

83. Д-р Шлихтер фон Кьонигсвалд е близо до равновесието

— Рак — обясни Джулиън Касъл на вечерята, когато му казах, че „Папа“ Монсано умира в болки.

— Рак на какво?

— Рак на какво ли не. Казахте, че припаднал днес на трибуната?

— И то как — отвърна Анджела.

— От лекарствата — обясни Касъл. — Ето ти случай, при който лекарства и болка горе-долу се уравновесяват. По-голяма доза лекарство би го убила.

— Аз бих се самоубил — промърмори Нют. Той седеше върху някакъв сгъваем висок стол, който носел със себе си навсякъде. Двайсет пъти по-добре, отколкото да седиш върху речник, атлас и телефонен указател, обясни ни той, докато го разгъваше.

— Точно това направи ефрейтор Маккейб — каза Касъл. — Назначи си за приемник своя майордом и след това се застреля.

— Също от рак ли беше болен? — запитах аз.

— Не съм сигурен; не, не мисля. Според мен лошотията му го погуби.

— Много весел разговор, няма що — отбеляза Анджела.

— Но и времената са много весели, няма що — отвърна Касъл.

— Смятах — казах аз на Касъл, — че вие ще имате повече причини от нас да сте весел, след като сте посветили живота си…

— Знаете ли, едно време притежавах яхта.

— Не ви разбирам.

— Ако имаш яхта, можеш да си позволиш да бъдеш по-весел от другите.

— Кой лекува „Папа“, щом не сте вие? — попитах аз.

— Един от моя персонал, някой си д-р Шлихтер фон Кьонигсвалд.

— Германец?

— Нещо такова. Бил в СС четиринайсет години. Шест от тях бил лагерен лекар в „Аушвиц“.

— И сега какво? Изкупва си вината в „Дома на надеждата и милосърдието“?

— Да. И при това с голям успех. Спасява хората, та пушек се вдига.

— Ами хубаво прави.

— Вярно. И ако продължава със същото темпо, както работи денонощно, броят на хората, които е спасил, скоро ще се изравни с броя на хората, които е изпратил на смърт. Има вероятност това да стане още в 3010 година.

Ето още един член на моя карас: д-р Шлихтер фон Кьонигсвалд.