Кърт Вонегът
Котешка люлка (78)

78. Стоманен обръч

— Когато преди години Боконон и Маккейб взеха властта в тая нещастна страна — обясни Джулиън Касъл, — те изхвърлиха свещениците. След това Боконон с цинична лекота създаде нова религия.

— Знам.

— Когато стана ясно, че нито някое правителство, нито икономическите реформи ще направят хората по-малко нещастни, религията се оказа единственият реален инструмент на надеждата. Истината бе враг на народа, защото бе ужасна. И Боконон посвети живота си на това да снабдява хората с все по-сполучливи лъжи.

— И как е станало, та са го обявили извън закона?

— Той сам си го измисли. Поиска от Маккейб да забрани религията му, а него самия — да постави извън закона, за да придаде на религиозния живот на хората повече жар и повече усърдие. Между другото той написа стихотворение на тази тема.

И Касъл издекламира следното стихотворение, което не е включено в „Книгите на Боконон“:

И казах „довиждане“ на властта,

като й обясних защо:

истински добрата религия

е особена форма на предателство.

— Боконон предложи да се въведе и куката, най-подходящото за бокононистите наказание. Беше видял такава кука в стаята на ужасите в музея на Мадам Тюсо. — Касъл подмигна зловещо. — За колорит.

— Много хора ли умряха на куката?

— Отначало не, съвсем не. Отначало всичко беше само на думи. Хитро разпространяваха слухове за екзекуции, но никой не познаваше хора, екзекутирани на куката. Маккейб си прекарваше времето чудесно, в кръвожадни заплахи срещу бокононистите — а бокононисти бяха всички.

Самият Боконон пък се оттегли в едно уютно кътче в джунглата, за да пише и се моли всеки ден, и да яде вкусните неща, които носеха учениците му.

Маккейб имаше обичай да организира безработните — или, иначе казано, всички хора на острова, — за да преследват Боконон. Големи преследвания падаха. Горе-долу на шест месеца Маккейб триумфално оповестяваше, че Боконон е обграден от стоманен обръч, който безмилостно се затяга около шията му.

След това водачите на този безмилостен обръч тичаха да докладват на Маккейб, до немай-къде смаяни и объркани, че Боконон е направил невъзможното.

Той се измъкнал от обкръжението, изпарил се и щял да продължи да проповядва. Чудо!