- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cat’s Cradle, 1963 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Аглика Маркова, 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 19 гласа)
- Вашата оценка:
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- sivkomar (2012 г.)
- Корекция и форматиране
- zelenkroki (2012 г.)
Издание:
Кърт Вонегът. Котешка люлка
ISBN: 978-954-733-637-7
формат: 13×20 см
страници: 192
година: 2009
корица: Мека
категории: Художествена литература, романи
Художник на корицата: Виктор Паунов
Редактор: Калоян Игнатовски
Коректор: Станка Митрополитска
Компютърен дизайн: Калина Павлова
Печат: Инвестпрес АД
ИК „Прозорец“ ЕООД, тел. 02 9830485, факс 02 9830486
e-mail: office@prozoretz.com
- — Добавяне
36. Мяу!
Докато траеше пътешествието ми в Айлиъм — а то трая две седмици и свърши ден-два преди Коледа, — аз бях пуснал един беден поет на име Шърман Кребс да живее без наем в апартамента ми в Ню Йорк. Втората ми жена ме бе напуснала — тя твърдеше, че съм прекален песимист, за да може един оптимист като нея да живее с мен.
Кребс беше брадато, платиненорусо Исусче с очи на бито куче. Не бяхме близки приятели. Запознахме се на някакъв коктейл, на който той се беше представил като национален председател на дружеството „Поети и художници, привърженици на ядрената война“. Той молеше за убежище, дори не непременно атомно скривалище, а аз случайно разполагах с такова.
Когато се върнах, все още тръпнещ от смайващите духовни пътища, по които ме беше повел непотърсеният ангел от Айлиъм, намерих от апартамента си печални останки след нихилистка оргия. Кребс си беше отишъл, но преди да си излезе, той беше навъртял телефонни разговори с други щати за триста долара, беше изгорил леглото ми на пет места, беше убил котето ми, изкоренил авокадото[1] от сандъчето и изкъртил вратичката на аптечката.
Върху жълтия линолеум в кухнята Кребс беше изписал, както се установи после, с изпражнения:
Имам кухня тук.
Но не ми се нрави.
Мисля си — дали пък
да не й направя
шахта за боклук!
По тапетите над леглото ми беше написано с червило и с женски почерк: „Не, не, не и не! — казаха Коко, Пипи и Роко.“
На врата на убитото коте бе окачена табелка с надпис „Мяу!“.
Оттогава не съм виждал Кребс. И въпреки това зная, че и той е от моя карас. Ако не греша, тогава той е ренг-ренг. Според Боконон ренг-ренгът е човек, който с примера на собствения си живот заставя хората да променят живота си, тъй като ги кара да видят колко е абсурден. Може да съм бил склонен да смятам каменния ангел за лишен от смисъл и да стигна до заключението, че нищо на този свят няма смисъл. Но като видях какво е сторил Кребс и особено какво е направил с котето ми, разбрах, че нихилизмът не е за мен.
Нещо или някой не е желал да стана нихилист. Мисията на Кребс, все едно знаел ли е той или не, е била да ме застави да се разочаровам от философията на нихилизма. Браво, Кребс!