Кърт Вонегът
Котешка люлка (101)

101. Подобно на предшествениците си поставям Боконон извън закона

Написах речта си в кръгла празна стая в една кула. В стаята имаше маса и стол. Речта, която написах, беше също така кръгла и празна.

В нея имаше надежда. В нея имаше смирение.

Видях, че не ми е възможно да мина без Бога. Дотогава неговата помощ не ми беше нужна и не вярвах, че такава помощ съществува.

Сега разбрах, че няма да се оправя без него, и наистина повярвах в помощта му.

Освен това щеше да ми трябва и помощта на моя народ. Поисках да ми дадат списъка на гостите, които щяха да присъстват на тържествата, и видях, че Джулиън Касъл и синът му не са поканени. Веднага проводих пратеници да ги доведат, тъй като те познаваха моя народ по-добре, отколкото който и да било друг, с изключение на Боконон.

Що се отнася до Боконон…

Размишлявах дали да го поканя да влезе в правителството и да създам за народа си нещо като Златен век. Виждах се как, сред ликуването на хората, нареждам да махнат незабавно ужасната кука пред вратата на двореца.

Но след това разбрах, че Златният век трябва да предложи на хората нещо повече от един светец в правителството, че в Златния век всички трябва да ядат до насита, и то все хубави неща, и да имат хубави къщи, и добри училища, и да са здрави, и да са весели, и да има работа за всички, които искат да работят. Нито аз, нито Боконон бяхме в състояние да направим това.

Така че доброто и злото трябваше да си останат разделени: доброто — в джунглата, злото — в двореца. За хората щеше да си остане единствено забавлението, което можеха да извлекат от това състояние на нещата.

На вратата се почука. Един слуга ми каза, че гостите пристигат.

Сложих речта в джоба си и се изкачих по спираловидните стъпала на моята кула. Качих се най-горе, на най-високата бойница на своя замък и хвърлих един поглед към своите гости, своите слуги, своята скала, своето топло море.