Кърт Вонегът
Котешка люлка (47)

47. Динамично напрежение

Книгата на Филип Касъл така ме погълна, че когато кацнахме за десет минути в Сан Хуан, Пуерто Рико, изобщо не вдигнах глава. Не вдигнах глава дори когато някой зад мен с възбуден шепот съобщи, че в самолета се е качило джудже.

Малко по-късно все пак се огледах за джуджето, но никъде не го забелязах. Видях, че точно пред Хейзъл и Х. Лоуи Кросби е седнала жена с конско лице и платиненоруса коса, нов пътник. Мястото до нея, както личеше по всичко, беше празно, но на това място спокойно можеше да седи джудже, а аз да не виждам дори темето му.

Но тогава ме интересуваше единствено Сан Лоренсо — страната, историята, народът — и аз повече не потърсих джуджето. В края на краищата с джуджета човек може да се разсейва, когато му е скучно, но не и когато е така развълнуван и сериозен, както бях аз, занимаваше ме теорията на Боконон за „динамичното напрежение“ и неговите разсъждения за безценното равновесие между доброто и злото.

Когато за първи път попаднах на термина „динамично напрежение“ в книгата на Филип Касъл, аз се изсмях, както си въобразявах, с чувство на превъзходство. От книгата на Касъл излизаше, че знам нещо, което самият Боконон не знае: именно, че този термин отдавна е употребен от Чарлс Атлас и опошлен в книгата му „Как да развием мускули“. Можеш да си поръчаш книгата по пощата.

Но като четях по-нататък, научих, че Боконон знае точно кой е Чарлс Атлас. Всъщност Боконон бил възпитаник на неговата културистка школа.

Теорията на Чарлс Атлас беше, че мускули могат да се развият и без успоредка и гири, просто като се противопоставят едни мускули на други.

Теорията на Боконон е, че добрите общества могат да бъдат изградени само като се противопостави доброто на злото и напрежението между двете се поддържа през цялото време.

В книгата на Касъл прочетох и първата бокононистка поема или „Калипсо“. Ето какво се казваше в нея:

„Папа“ Монсано е много лош,

но без „Папа“ ще ми е много мъчно,

защото без лошотията на „Папа“,

обяснете ми, ако можете,

как лошият стар Боконон

изобщо ще изглежда добър?