Кърт Вонегът
Котешка люлка (88)

88. Защо Франк не можеше да бъде президент

Зяпнах.

— Аз? Президент?

— А кой друг?

— Глупости!

— Не казвайте „не“, докато не помислите.

Франк ме наблюдаваше тревожно.

— Не!

— Не сте си помислили добре.

— Достатъчно, за да разбера, че е лудост.

Франк отново вкопчи пръстите си един в друг.

— Ще работим заедно. Ще ви подкрепям през цялото време.

— Великолепно! Значи ако ме очистят, ще очистят и вас.

— Очистят ли?

— Убият! Намушкат!

Франк беше объркан.

— Защо да ви убият?

— За да стане някой друг президент.

Франк поклати глава.

— Никой в Сан Лоренсо не иска да бъде президент. Това е забранено от религията им.

— Да не би да е забранено и от вашата религия? Нали вие щяхте да бъдете новият президент?

— Аз… — поде той и не можа да продължи. Изглеждаше нещастен.

— Какво вие?

Той гледаше водната завеса, която закриваше отвора на пещерата.

— Зрелостта така, както аз я разбирам — каза той, — е да съзнаваш докъде се простират възможностите ти.

Не беше далеч от бокононисткото определение на зрелостта. „Зрелостта, ни учи Боконон, е горчиво разочарование, за което не съществува лек, освен ако не се сметне, че смехът лекува всичко.“

— Знам, че възможностите ми са ограничени — продължи Франк. — Така както бяха ограничени възможностите на баща ми.

— Ами?

— Имам чудесни идеи, също както баща ми бе пълен с идеи — каза Франк на мен и на водопада. — Но и той не умееше да говори пред хора. И аз не умея.